Ч ерешата естествено образува просветлена корона. Тя се нуждае от ограничена резитба, главно за формиране. При нея прореждането намира слабо приложение. Резитбата се извършва с добре изострени триони, ножици и косери. Дебелите клони се режат с трион, но отрезите винаги остават грапави. Затова всички отрези с диаметър над 2,5 см задължително се доизглаждат с косер и се замазват с овощарски мехлем или блажна боя. Със замазването раните се запазват от вредното влияние на слънчевите лъчи и дъждовете и от проникването на зарази от бактериални и други болести. Освен това се запазва жизнеността на клетките в зоната на нараняването, ускорява се образуването на калус и нови тъкани, които постепенно покриват отрезите и спомагат за бързото зарастване на раните.
В ранна възраст чрез съкращаване се предизвиква целесъобразно разклоняване на скелетните клони, които естествено излизат по стъблото – водач в етажи от по 4-5 клона. По такъв начин при схемата 4+4+2+2 се създава здрава и подходящо сбита корона, покрита с плододаваща дървесина. Короната на черешата расте изтеглена нагоре във височина и при резитбата се взема под внимание типът на растежа, пише razsadnik-elit.com. Резитба за формиране при черешата. Едногодишните черешови фиданки са прави и още не разклонени.
Резитба след засаждане. Еднолетките се съкращават на височина 60-70 см, а при механизирано извършване на беритбата около 1м + 6-7 пъпки. Първият етаж се създава от 4 скелетни клона, които се подбират още през първата вегетация, като излишните леторасти се филизят или се пензират.
Първа зимна резитба на черешата. Избраните още през лятото четири летораста за скелетни клони се съкращават на дължина 60-70 см от основата, за да образуват първите полускелетни клони на първия етаж. Водачът пък се съкращава с 25-30 см по-високо.
Втора зимна резитба. Водачът се реже на 70-90 см над първия етаж за образуване на втори етаж също от четири клона, попадащи в междините на клоните от първия етаж.
Продължителите на скелетните клони се съкращават само за уравновесяване на растежа им. Ако не са израсли първите полускелетни клони, те сега се създават, като се реже, както бе посочено. Със следващите зимни резитби се създават още един или два етажа от по два скелетни клона на разстояние 60-70 см, едновременно с резитбите за създаване на етажите се режат и скелетните клони за образуване по тях на полускелетни клони, редувани последователно отляво и отдясно на разстояние 70-80 см един от друг. От оставените странично разположени обрастващи клончета се режат само много дългите, а по-слабите се отстраняват. До завършване на формирането се извършва ограничено прореждане и леко съкращаване за осигуряване на равновесие и подчиненост в растежа.
Формирането приключва с отклоняване на водача на наклонено растяща клонка.
Резитба за плододаване. След формирането на короната съкращаването на обрастващите клончета продължава само при слабо разклоняващите се сортове като Наполеон, Дьонисенова жълта и др. Това усилва храненето на букетните клонки и удължава живота им. През периода на началното плододаване е необходимо много ограничена резитба. По средата на периода на пълното плододаване съкращаването, слабото прореждане и леката подмладяваща резитба стават много полезни. Особено полезни са съкращаването и прореждането на много силните дървесни клончета в горната част на короната. С това се осигурява нормална жизненост на по-долните растежи и плодни образувания.
Подмладяваща резитба. Когато растежът отслабне значително, скелетните клони се съкращават на 2-3-годишна, а понякога и на по-стара дървесина.
Ограничителната резитба при черешата. При много буйно развили се черешови дървета ограничителната резитба може да се извърши на два пъти. През първата година се прави най-напред съкращаване на връхните части на 2-3-годишна дървесина, а след една-две години се извършва втората по-силна резитба. Когато резитбата се извършва през лятото, покарването на леторасли под отрезите е по-слабо в сравнение с това при пролетната резитба.
Ограничителната резитба е свързвана неизбежно с причиняване на големи рани. Ето защо при съкращаването на клоните отрезите над страничното скелетно разклонение или клонката трябва да се правят правилно – да не са ниски или високи. При ниско рязане раните са големи и мъчно зарастват, а когато се реже високо, оставеният чеп засъхва и пречи на сокодвижението. При съкращаване на голям дебел клон, за да се избегне отцепването му и отварянето на много голяма рана, се зарязва първо отдолу и после отрязването се довършва отгоре или първо клонът се реже високо и след това се премахва по-лесно оставеният чеп. Най-мъчно зарастват хоризонталните отрези, поради което отрезите винаги трябва да се правят с лек наклон, за да се оттича водата от падналите дъждове.
Правим прореждане, ако се налага
С резитбата за ограничаване същевременно може да се извърши, ако се налага, и прореждане на вътрешността на короната на дървото, като се отстраняват някои прелитащи се и нападнати от вредители клонки. Със съкращаването на клоните и клончетата в горната част на короната се предизвиква развитие на обрастващата дървесина в по-долу разположените части на короната, тя се гарнира по-добре. Това е важна предпоставка за по-висок добив. Трябва да се има предвид, че през следващата на извършването на ограничителната резитба година обикновено добивът е по-нисък, но при добри грижи дървото бързо не само възстановява, но и подобрява своята продуктивност. Резитбата за ограничаване на короната е по-резултатна, когато се прилага при сортове с умерен растеж на дървото, които плододават главно на къси майски букетчета – Ламберт, Бигаро бюрла, Бинг, Ван, Стела, Наполеон и др. По-трудно се постига желаният ефект при силнорастящите сортове – Стар кинг харди джайънт, Ранна черна едра, Райниер, Козерска, Дроганова жълта, Гермерсдорфска, Хеделфингенска и др. При много буйни дървета резитбата може да се извърши и късно през пролетта. Целта е да се отстранят част от резервните хранителни вещества и по този начин да се отслаби растежът на черешите.
