Б ез резитба дърветата плододават, но продукцията няма необходимото качество. Първата резитба започва още при засаждането и тя е най-силна, защото първо трябва да се съкрати кореновата система и дръвчето на определена височина, независимо от формировката, която ще изберем. Това обяснява доц.- д-р Димитър Сотиров от Института по земеделие в Кюстендил. През първите години след засаждане в рамките на 2-3 г. и дори до влизане в плододаване, може да не се извършва резитба. По този начин принуждаваме дървото по-бързо да влезе в плододаване и да има умерен растеж. Най-голямата грешка при стопаните е, когато започват още от първа-втора вегетация през зимата да правят много силна резитба. По този начин те предизвикват растеж вместо плододаване. В млада възраст не трябва да прекаляваме с резитбата, защото засилваме ненужно растежа. Трябва да направим така, че да прониква светлина до всички части на короната.
Резитба при млади насаждения. Първият принцип е, че трябва да подберем и изградим по-здраво срастване на скелетните клони с централното стъбло. При едно дръвче, след като се засади и се пререже на необходимата височина, тръгват почти всички пъпки. Едни клончета растат хоризонтално, други вертикално. Кои са най-здравите? Трябва да подберем такива, че когато утре това дърво влезе в пълно плододаване и носи един изключително висок плодов товар, да не се счупи. Затова първият принцип е да изградим здрава скелетна структура. Избираме клончета, като това зависи от ъгъла, под който излизат основните клони от централното стъбло. Колкото този ъгъл е по-голям, спойката ще бъде по-здрава и утре това дърво ще може да бъде натоварено с достатъчно плодове, без да има отцепване от централното стъбло. Най-здравата спойка е, когато ъгълът е 90 градуса. Но дали това е най-доброто клонче, което трябва да се стремим да запазим? Доказано е, че най-добрият ъгъл между централното стъбло и носещите клони, е ъгълът от 45 градуса. При по-остър ъгъл ще се получи счупване. Ако е много хоризонтален или висящ клонът надолу, в основата ще се оголи. Отстраняваме също клончета, които се припокриват.
Друг принцип, който трябва да спазим, е да изградим корона с по-ограничени скелетни клони. Първо трябва да се ориентираме кои ще са основните скелетни клони. За първия етаж трябва да се изберат три или четири клони. Те трябва да са равномерно разпределени. Когато ъгълът е малък и клончето расте изправено, то израства много бързо, започва да конкурира централното стъбло. Затова го премахваме, за да спазим принципа с по-малко скелетни клони. Следващият принцип е да има съподчиненост в короната между отделните скелетни части от основата към върха. Тоест първите скелетни клони трябва да бъдат най-силно развити и отивайки към върха, клонките трябва да бъдат по-слаби, за да се получи една пирамидална форма. Това ще позволи светлината да прониква до всички части, да има навсякъде осветяване, респективно фотосинтеза и да се получават навсякъде качествени плодове. Решаваме кой ще ни бъде водачът. Ако има клон, който го конкурира, трябва да го съкратим. Спазваме принципа на съподчиненост и ако вече сме преценили докъде ще ни бъде короната, прокарваме мислено една коса линия под формата на конус. Не бива скелетното разклонение да доминира над основния клон. Така оперираме с всички клонки. Хубаво е да има слаба клонка или умерено растяща, където да отклоним короната.
Ако виждаме, че водачът се отклонява, утре плодовете ще го наведат и короната ще се деформира. Затова ограничаваме част от водача, за да се върне към централната ос. Трябва да изберем правилен наклон. Наклонът на скелетните клонки, когато е около 30 градуса спрямо хоризонталното стъбло, тогава всички пъпки се развиват равномерно и короната се гарнира с нормални плододаващи клонки. Ако е много изправен, ще се развие върхът. При плододаващо дърво нещата са малко по-сложни. Първо трябва да има три-четири изразени скелетни клона и отивайки на височина, следващите да бъдат по-къси и по-тънки. Това е принципът на съподчиненост. Първите скелетни клони трябва да бъдат най-дебели и най-излизащи навън от централното стъбло. Трябва да се махат първо най-големите и излишните клони. Тогава вече ще направим останалата резитба. Ако основен клон отива над централното стъбло, над водача, го скъсяваме. Ако има клон, който е със същата дебелина като централните клони, го премахваме, защото е ненужен. При разлистване ще покрие като чадър останалата част от короната и ще я засенчи.
Прекалено дълги клони, които отиват към междуредието, се съкращават. Стремим се да се махнат по-големите клони, защото се изнася плододаването към периферията, което не е желателно. Трябва да се стремим да приберем короната. Когато ограничим короната докъде да се разпростира, тогава ще можем да спазим принципа на съподчиненост на скелетните клони. Трябва да се стремим да правим освен резитба за оформяне на короната, но и резитба за плододаване. Когато дървото бързо се сгъстява, трябва да се проразрежда. Когато се режат дебели клони, се прави отрез от долната страна, за да не се счупят неправилно. Ако има клон, който става прекалено силен, след 1-2 г. той ще започне да доминира над централния водач, затова го отстраняваме. Там, където не желаете да израства клон, режете до т.нар. конус на нарастване. Познава се по пръстена, където излиза клонът от централното стъбло. Но там, където желаете да се развият леторасти за следващите резитби, може да се реже на леко чепче. Като дооформяме кората, се стремим да няма припокриване на основни скелетни клони и скелетни разклонения.
Грешка е да се реже само в основата
Грешка е, когато се реже много в основата, понеже е удобно, а пренебрегваме върха и се получава нещо като чадър. Отгоре клоните се засилват и след 1-2 години дървото ще бъде захлупено от върха. Когато няма да има светлина в короната, плодните клонки започват да отмират. Стига се до етап, когато дървото е изнесло плододаването в периферията, а не във вътрешността на короната, където е най-удобно да се берат плодовете. Освен това, колкото повече плодовете са по периферията, толкова по-дълъг е пътят на хранителните вещества, откъдето се нарушава плододаването и качеството на плодовете. Придържайте се към пирамиделната форма. Стремежът е цялата листна маса да бъде огрявана от слънцето, за да протича нормална фотосинтеза и да протича нормално узряване на плодовете.
София Симеонова
