Общо почти 50 милиона лева са изплатени на ферми и стопанства тип заден двор заради чумата.
Общо почти 50 милиона лева са изплатени на ферми и стопанства тип заден двор заради чумата.
Това сочат данните на Българската агенция за безопасност на храните, предоставени на „Телеграф”. След период на затишие заболяването избухна отново, а причина за това се оказват пропуски в биосигурността (виж карето). Към момента са изплатени над 11,5 млн.лв. на над 38 хил. стопанства в цялата страна, доброволно предприели мерки за почистване и дезинфекция, във връзка с извършено доброволно умъртвяване на прасета за угояване за лични нужди.
Изплатените обезщетения на свинекомпексите са в размер на 36 154 598,37 лв. По Решението на ЕК за спешните мерки през 2019 г. на България са изплатени над 13 млн. евро до момента, очаква се да бъдат изплатени още близо 10 млн. евро. Общият брой на хуманно умъртвените прасета заради заразяване с вируса на АЧС в страната е 203 817 в 49 огнища, доказани с лабораторни проби.
Мерки
За справяне със сложната епизоотична обстановка в страната държавата предприе редица мерки за овладяване на заболяването. От изключителна важност е внедряването и спазването на мерките за биосигурност във всички типове животновъдни обекти – лични стопанства, малки, големи и индустриални стопанства, както и задълженията на собствениците им. От по-миналата седмица има забрана за движението на свине от и към животновъдни обекти и кланици на територията на цялата страна. Тя е в сила до извършване на официален контрол и надзор, доказващ отсъствие на вируса на Африканска чума по свинете в свинефермите, използваните транспортни средства и в обектите на крайно местоназначение на животните. От всички умрели прасета във всеки свиневъден обект се взимат проби от или под контрола на официален ветеринарен лекар, които се изследват единствено и само в Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в София.
Почистване
Взе се и решение в месодобивните предприятия да се извърши почистване и дезинфекция. След доказване на ефективността на дезинфекцията чрез вземане на проби ще бъде позволено клането на животни от предприятия, свободни от АЧС, посочват от БАБХ. Щателна дезинфекция се извършва и на транспортните средства, с които се превозват живи животни, фуражите за тях, както и кланичните продукти. След доказване на отсъствие на вируса, дезинфекция се извършва на цялото превозно средство при всяко влизане в обект за отглеждане на свине или месодобивно предприятие.
План
Миналата седмица на заседание Централният епизоотичен съвет се утвърди Плана за контрол, управление при кризи и предотвратяване на разпространението на заболяването АЧС в България през 2020 г. Той следва да бъде гласуван на Министерски съвет, а неговата цел е да разпредели дейностите за борба с болестта между различни държавни структури. Стратегията за борбата с АЧС включва пет основни стълба: засилен граничен контрол на движението на живи животни и личен багаж на пътниците, пристигащи на територията на страната; засилени мерки за биосигурност в свиневъдните обекти; редуциране плътността на популацията от дива свиня на територията на Република България; организиране и провеждане на лабораторен контрол и провеждане на информационна кампания и обучения.
Планът описва подробно организацията за оповестяване, информиране, реагиране и управление на силите и средствата на органите на изпълнителната власт при превенцията. Предмет са и процедурите с конкретни задачи и срокове към над 10 институции.
Предпазване
За да предпазят своите стопанства от АЧС фермерите трябва да спазват стриктно всички въведени мерки за превенция за разпространение на заболяването Африканска чума по свинете. Въведените у нас мерки са идентични с разписаните в Стратегията на Европейския съюз за борба със заболяването. Същите се прилагат още от възникването на първото огнище през 2018 г.
На първо място това е спазването на всички мерки за биосигурност, разписани в националното законодателство. Задължителна е регистрацията на свиневъдните стопанства, като процедурата беше значително облекчена за стопаните. Задължително е недопускане на външни лица до отглежданите животни. Необходимо е да бъде сключен договор с регистриран ветеринарен лекар и незабавното му уведомяване, както и областен ветеринарен лекар, при промяна в здравословното състояние на отглежданите от тях животни. Забранено е хранене на животни с кухненски отпадъци, фуражни суровини, съдържащи кухненски отпадъци или получени от такива. Забраната е въведена още през 2006 г. и се отнасят за всички лица, които отглеждат животни, включително и тези в „личното стопанство”.
Всички мерки са публични, а също така се провеждат и регулярни срещи със заинтересованите страни. Във връзка с усложнената епизоотична обстановка е важно мерките да се спазват стриктно, включително и в стопанствата тип „заден двор”.
Монитор
