Т емпературните условия в естествената среда определят границите на разпространение на овощните видове. Колебанията на температурните условия могат да имат решаващо значение за развитието на овощните растения, за реколтата от тях.
Температурните условия в естествената среда определят границите на разпространение на овощните видове. Колебанията на температурните условия могат да имат решаващо значение за развитието на овощните растения, за реколтата от тях.
Така може да се говори за температурен климат в дадено месторастене, който за повечето от овощните растения представлява колебанието на температурата на височина 2-3 м над земната повърхност. Той се влияе от температурата на почвената повърхност, от освобождаваната от земята топлина, от близостта на водни басейни, морски течения и др.
Земята
Земята със способността си да поглъща и изпуска топлина действа като регулатор на температурата, омекотявайки преходите при смяната на деня с нощта и на сезоните един с друг.
За нормално развитие на растенията голямо значение имат и температурните колебания. Високите температури през лятото често са причина за пригори по листата, леторастите, младите клонки и плодовете. Към високи температури е твърде чувствителна ябълката и особено сортовете с червени плодове.
Кой къде
В районите с горещо и сухо лято има благоприятни условия за прасковата, кайсията, бадема, смокинята, някои сливови сортове и др. Обратно, вишните, касисът, червеното и жълтото френско грозде и немското грозде, малината, някои къпини най-добре успяват в райони е прохладно лято.
Ниските, понякога дори изключително ниските температури имат особено голямо значение при нашите климатични условия, тъй като стесняват районите за отглеждане на овощните видове и сортове.
Основните овощни видове у нас по степен на чувствителност към ниски температури се подреждат в низходящ ред така: бадем, смокиня, праскова, кайсия, череша, слива, круша, вишня, ябълка. Южните овощия често измръзват при температури 2-4°С под нулата. Критичната температура за костилковите и крушата през периода на дълбок покой се движи между -25 и -30°С. Ябълката при нормален вегетационен период и при постепенно застудяване в някои случаи може да издържи до -35°С.
Възраст
Младите овощни дървета, а също така и старите дървета с нарушена физиологична дейност на тъканите и органите имат по-голяма чувствителност към ниски температури. След обилна реколта устойчивостта към студа се понижава поради по-слабо запасяване с резервни хранителни вещества. Ето защо есенното торене и напояването при по-силно засушаване на градините, дали големи добиви, са особено полезни. Късното есенно удължаване на вегетацията понякога понижава устойчивостта към студа.
Тъкани и пъпки
Отделните тъкани, органи и части на овощните растения са различно чувствителни към студа. От тъканите камбият е най-малко чувствителен, особено при възрастни растения. През зимата клончетата издържат на студ до -35°С. От стъблото при основната част на дънера и чаталите е най-слабо устойчива. Плодните пъпки са по-слабо устойчиви на студ от растежните. На прасковата те мръзнат при -22 до -25°С, на сливовите сортове - при -19 до - 34°С, а на отглежданите у нас ябълкови и крушови сортове - при -22 до -35°С. При всички овощни видове корените са по-чувствителни към студ, отколкото стъблото и пъпките. Корените на ябълката мръзнат при -10 до -15°С.
Повреди
Повредите от студа зависят от скоростта, с която настъпват ниските температури. Опити са показали, че спадането на температурата до -17°С в продължение на 90 мин. поврежда 97-100% от пъпките на прасковата, а при спадане до -15,5°С в продължение на 9 часа загиват едва 15-28% от плодните пъпки. Пъпките от южната и западната страна на растенията мръзнат най-силно.
Най- чувствителни на мраз са филизите
През вегетационния период органите и частите на растенията са различно чувствителни към ниските температури. Филизите в началото на вегетацията мръзнат при -3°С. Най-чувствителни към студа са цветовете и завръзите. Ябълковите цветове частично измръзват при -2,2°С. При същата температура цветовете на прасковата измръзват до 50%. Цветовете на черешата не издържат температури под -1°С. Цветният прашец е по-издръжлив и при ябълката понася температури до -14, -17°С, а при крушата - до -5,5, -7,5°С. При повечето от останалите овощни видове издръжливостта на цветния прашец е в границите от -2 до -5°С в продължение на 48 часа.
Монитор
