З имните резитби може да бъдат извършвани през целия вегетационен период от опадането на листата през есента до разпукване на пъпките и започване на вегетацията през пролетта.
В практиката зимните резитби на дръвчета се правят главно след минаването на зимните студове - през февруари и март, пише Агри.бг. Резитбите трябва да привършват до началото на сокодвижението.
Направените рани при зимните резитби на дръвчета започват да зарастват едва при започване на вегетацията през пролетта. Резитбата преди минаване на големите зимни студове излага направените рани не само на по-продължително засъхване до започване на вегетацията, когато започва зарастването им, но и на неблагоприятното влияние на ниските температури върху откритите рани, което довежда до умъртвяването на много клетки в зоната на нараняването и до трудно зарастване или изобщо до осуетяване на зарастването на раните.
Листопад
След опадването на листата има придвижване на част от натрупаните резервни хранителни вещества от върховете към по-ниско разположените части на овощното дърво. Така при ранна зимна резитба, извършена наскоро след листопада, овощните дървета губят онази част от резервните хранителни вещества, която не е успяла да се придвижи от отрязаните върхове към по-долните части на дървото. След минаване на зимните студове, след започване затопляне на времето и събуждане на сокодвижението резервните хранителни вещества се придвижват от долните части на овощното дърво към върховете на всички клончета, разположени по клони, разклонения и клонки. Най-много резервни хранителни вещества се придвижват към връхните пъпки и разположените близо до върховете странични пъпки на клончетата, които именно най-рано и най-много набъбват и от които се развива най-силен прираст след встъпване във вегетация.
Влияние
Затова колкото по-късно след минаването на зимата, след затоплянето на времето и след започването на сокодвижението и набъбването на пъпките се извършва резитбата, толкова повече резервни хранителни вещества напразно са изразходвани за връхните части с набъбналите пъпки, които се премахват с резитбата, и толкова по-силно е отслабващото й влияние върху овощните дървета. Особено вредно отслабващо влияние има късната резитба, извършена при силно набъбнали и започнали да се разпукват пъпки. Изобщо при всяка късна резитба всички резервни хранителни вещества, придошли към върховете на отрязаните части, са загубени за овощните дървета и те отслабват.
Възраст
Колкото по-младо е дървото и колкото по-голям е процентът на премахнатите с резитбата части по отношение на общата маса на короната, толкова по-голямо значение има срокът на резитбата. При големите овощни дървета, когато с резитбата се премахва малка част в сравнение с общата маса на короната, нито ранната зимна резитба, извършена непосредствено или наскоро след края на вегетацията, нито късната зимна резитба, извършена при започване на сокодвижението до началото на вегетацията, няма да имат чувствителни вредни последици в случаите, когато не се премахва голям процент растежни точки. При младите и слабите дървета обаче последиците от такива резитби са вредни, затова при тях най-добре е зимните резитби да бъдат извършвани в най-благоприятния срок - през февруари и в началото на март.
При премахването на по-дебели клони и клонки направените рани обезателно трябва да бъдат добре замазани с овощарска замазка, за да се предпазят от измръзване, засъхване и заразявания.
Резитбата на ябълките, крушите и кюстендилските сини сливи може да се извършва и през топлите зимни дни при задължително замазване на по-големите рани с овощарска замазка.
В по-хладните планински райони зимните резитби може да продължат и през първото десетдневие на април.
Плододаващите овощни дървета, при които с резитбата се премахва сравнително малка част от дървесината, особено когато не се премахва много от едногодишния прираст, също може да бъдат рязани и през време, когато във връхните им части има повече резервни хранителни вещества.
При прасковата може да се прави на два етапа
При встъпилите в плододаване прасковени дървета резитбата трябва да се извършва след преминаване на зимните студове, а в някои случаи ще е уместно дори да се изчака преминаването и на очаквани повратни студове, защото част от прасковените цветни пъпки може да измръзнат, а понякога може и всичките да измръзнат.
За да не се закъснее много с резитбата на прасковата, тя може да бъде извършена на два етапа, където се прецени това за уместно, като през първия етап се направи просветляване на короната, с което се премахват всички ненужни, пречещи и сгъстяващи короната разклонения, клонки и клончета и се съкратят на необходимата височина само продължителите - клончетата, които се явяват продължения на скелетните клони и разклонения, а така също и клончетата, които се оставят за нови скелетни разклонения, ако ще има такива разклонения. Обрастващата (плододаващата) дървесина не се съкращава през първия етап, а се подлага на резитба, след като минат студовете и се установи има ли или не измръзвания на цветни пъпки, за да може в зависимост от това да се направи и съответна резитба.
