С ивото гниене в лозята за винопроизводство е болест, която е много трудна за овладяване. Тя се проявява едва, когато гроздето започне да зрее. Болестта бързо напредва и пораженията могат да станат много големи. Докато видим първите едно-две засегнати зърна, до два дни след това гъбата може да обхване половината грозд. Тогава вече спасение няма и голяма част от реколтата ще бъде провалена.
Сивото гниене по лозята се причинява от гъбата Sclerotinia fukeliana. Тя засяга много различни плодове като ягоди, малини, пъпеши, дини, тикви. Затова много често, ако лозето се намира в близост до бостан, където е имало зараза, спорите се разнасят и засягат и гроздето. Засегнатите зърна стават меки и воднисти, покриват се със сивкава плесен. След това изсъхват и мумифицират.
Презимуване
Гъбата презимува в почвата. И, ако не сме изнесли растителните остатъци предната година, заразата ще плъзне отново и порази и новата ни реколта.
Изключително лоша практика, масово разпространена сред стопаните е, да късат заразените гроздове и да ги хвърлят между редовете, предупреждават опитни лозари. Голяма грешка е на място да се чистят чепките от заразени зърна, които да се хвърлят на земята, а здравите да отиват в кофата. С този начин на работа догодина си гарантираме изключително силна зараза. Затова растителните остатъци задължително трябва да се изнесат извън лозето и да се изгорят.
Момент
Смята се, че заразяването става в момента след цъфтежа, при нарастване на зърната. Спорите се настаняват, заразяват капачетата и остават вътре в грозда. Той расте, затваря се, преминава през фаза задържане на растежа и чак, когато започне да зрее и се постигне определен баланс между киселини и захари, тогава започва да се развива гъбата.
Смята се, че белите сортове грозде са податливи на сиво гниене, докато червените са резистентни. В риск са лозите след валежи на дъжд, защото, за да се развие болестта, са нужни специфични условия, едно от които задължително е висока влажност.
Обикновено гроздето се заразява чрез рани, причинени от гроздов молец, градушка, оидиум, напукване след дъжд и др. Мокрото грозде може да се зарази и без да има рани по него. Ето защо в ниски, непроветриви места, при силно зашумени лози, късни поливки и особено през дъждовна есен пораженията са много по-големи.
Мерки
Повредите от сивото гниене по лозата може да се ограничат, като се вземат следните предпазни мерки:
- Гроздето да се предпазва от повреди (от гроздов, молец, оидиум и др.);
- Да не се допуска излишно зашумяване на гроздето, като старателно се филизят лозите, правилно се привързват леторастите и при нужда се премахват листата около гроздовете. В лозето да няма никакви плевели;
- Да се избягват честите поливки. След заразява на гроздето да не се полива. Да не се тори гроздето с големи дози азотни торове;
- Да се почистват повредените от градушка и загнилите зърна, а силно нападнатите гроздове да се премахват;
- Гроздето да се бере след вдигане на росата, като при манипулацията се отстраняват всички болни зърна;
- Да не се засаждат лозя в ниски влажни места и да не се претоварват лозите с много грозде.
Пръска се четири пъти
Борбата със сиво гниене по гроздето се провежда основно с фунгициди. Болестта се проявява през първата половина на юли и първата половина на август. Борбата се води през следните периоди:
- след прецъфтяване;
- достигане на зърната до размери на грахово зърно;
- прошарване на зърната и узряване на гроздето;
- след градушка.
Срещу болестта сиво гниене по гроздето с фунгициди се пръска четири пъти. Първото пръскане на гроздето е след цъфтежа, второто през юли преди затваряне на чепката на грозда, третото - около 1-15-ти август, когато се прошарва грозда. Последното третиране на гроздето е в края на август - 20 дни преди узряването на гроздето.
