Б лизо век се води спор за автентичността на мощите на Свети патриарх Евтимий Търновски.
През 90-те години на миналия век те дори изчезнаха, но наскоро пак се появиха и бяха изложени за поклонение. Преди дни Светият синод ги призна за автентични в опит да сложи край на десетилетните спорове. Мощите вече са изложени за поклонение на мястото, където бяха намерени - Бачковския манастир, където архиереят бил заточен от турците в 1394 г. и вероятно е починал.
Миналият уикенд се извиха опашки пред личните вещи и мощите на Св. Евтимий.
През уикенда там хиляди вярващи извиха огромна опашка, за да се поклонят пред патриарха. А срещу датата 22 октомври в църковния календар се появи и нов празник - "Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски". В следващите редове ви предлагаме цялата сага около мощите и гроба на архиерея, както и въпросите, които продължава да буди една от средновековните загадки на България.
Освобождението
Още от Освобождението от османско владичество до ден днешен историци, общественици и духовни деятели търсят исторически сведения и факти за живота, делото и смъртта на великата средновековна личност за България Свети патриарх Евтимий Търновски. Позовавайки се на народната памет, на легенди и разкази се издирват артефакти и най-вече гробът на светеца. Едва в наши дни се разкри пред широката публика, че всъщност гробът е открит още преди повече от век, но поради различни причини фактът не е официално обявен. Може би поради войните и тежката съдба на българския народ хората временно забравят за намирането на гроба на Евтимий Търновски. В църковния календар паметта му се чества на 20 януари, но се разбра, че всъщност архиереят е починал на 4 април 1404 година.
Игуменът Паисий
На 24 октомври 1905 година Бачковският манастир посреща нов игумен - йеромонах Паисий Пастирев. Той с усърдие и ревност се заема да въздигне славата на древната обител в чест на успението на Света Богородица, въздигната от византийския пълководец Григорий Бакуриани. Игуменът ревностно изследва историята, събира стари поверия и разкази. Така старият клисар отец Методий му споделя, че се носи поверие в Станимака (днешен Асеновград), че с години на едно място в нартекса (притвора) на голямата централна манастирска църква в миналото горяло вечно кандило и там не се е стъпвало, тъй като е бил погребан светец. Паисий се обърнал към синода и екзарха да се назначи комисия за разследване. Но на 21 ноември 1905 година отецът решава сам да започне разкопки, докато чака бавното разрешение. Разкопките тръгват от външния притвор на храма, пред западната порта, което се пада точно под олтара на старата църква (най-стара и малка „Свети Архангел Михаил“).
Мощите бяха открити в Бачковския манастир Успения на Пресвета Богородица.
Сякаш по Божия промисъл в този ден на 85 см дълбочина се показват две плочи от камък. В присъствието на братята монаси работникът открива под плочите гроб, иззидан с тухли. В средата на гроба се откриват и безценни архиерейски атрибути - части от архиерейска мантия, два броя архиерейски епитрахила, добре съхранени; голям архиерейски омофор с четири големи кръста, с два реда сърма и ресни, а също и части от кожени обувки тип пантофи. Пренасят изненадващата находка в манастирската ризница (съкровищница), а работата спира в очакване решението на синода, тъй като Бачковският манастир е ставропигия (подчинен на синода). Но откритието е прекалено голямо, че да чака. След 10 дни няма вест от Синода и игуменът решава да подновят копаенето на дъното на гроба.
Нишата
Работникът Добри намира само редица от камъни. Но при силен удар отдолу започва да кънти на кухо, което подсказва, че има празно пространство. Нишата е разбита и двама монаси - отец Методий и отец Йосиф, се спускат в дупката. Носената от тях свещ осветява кости и навит на руло оловен лист. Разглеждат го, но артефактът е силно корозирал от времето. Отвътре е черно-сив и лъскав, но ясно се съзират букви и надпис. Почистили го от ръждата и патината с оцет и спирт и ахнали от преклонение - части от надписа гласят: „Свети мощи“ и „на Евтимий“, а след това и „патриарх на българите“. Тогава разкрили гроба докрай и открили останки от скелет - гръден кош и долна челюст, които издавали благоухание като на свето миро - т. е. погребаният е бил богоугоден човек и светец.
По-късно учените специалистите разкриват целия надпис от мистериозното оловно руло, което сега е изложено за поклонение заедно с мощите в Бачковската обител. Текстът гласи: „Свети мощи на Евтимий, преосвещен архиепископ на великия град Търнов, патриарх на българите“. И дата: „4 април 1404 година“.
Докладната
На 9 декември 1905 година игуменът Паисий изготвя официален документ докладна и описва подробно всичко около откриването на гроба, подписана от всички свидетели и манастирското братство. Но съдбата прави дълга пауза на потулване и забвение. Между двете световни войни на няколко пъти се повдига този въпрос и се създават комисии. Още първата комисия, водена от проф. Васил Златарски, заключава, че това е автентичен гроб, но втората комисия с водещи проф. Йордан Иванов и Богдан Филов, изказват съмнение. В онези дни се намесват и интриги на Скопския митрополит Теодосий, който обявява откритието за фалшификат. След идването на атеистичния комунистически режим, през 50-60-те години игуменът на Бачковския манастир Йона повдига въпроса пред духовните и културни власти и настоятелно иска оповестяване на откритието, но не му се дава тази възможност. А дори сред иноците се говори, че той умира подозрително млад и безвреме именно заради своето упорство.
Артефактите
През следващите години изключително интересна е съдбата не само на светите мощи на патриарх Евтимий, но и на артефактите край тях. Оловният свитък и останките от архиерейски одежди от 1925 година се пазят в Църковно-историческия музей на Светия синод на БПЦ, разказа директорът му доцент Иван Рашков. През 1971-1972 надписът на оловната плоча бил подложен и изследване с химически микроанализ, лазерен и микроспектрален анализ, хроматография с инфрачервени лъчи. Според експертизата свитъкът е автентичен, ала е изработен около два века след смъртта на Евтимий. Според професор Златарски, който пръв разчита надписа, той е типичен за стила от XVI-XVII век. Прочетен отгоре надолу, началните букви образуват акростиха СИРОТА. Според проф.
Златарски преди смъртта си Евтимий е приел велика схима и затова е положен в гроб с две камери. Но към XV век манастирът и храмът (старият) са разрушени частично от турците. Възстановен е в началото на XVII век. Вероятно тогава е извършено препогребване заедно с плочата, счита историкът Иван Богданов. До 1894 година Бачковският манастир е бил под омофора на Гръцката (Вселенска) църква като земевладение в рамките на Източна Румелия. Смята се, че тогава гробът е оскверняван нееднократно. А накрая бягащи гръцки монаси са отмъкнали ценната корона (митра) на Св. Евтимий и нагръдни знаци (енголпия) и други ценности. Въпросът обаче къде са мощите (тленните останки) на патриарха стоеше в последните десетилетия.
Свидетелство
Преди няколко години манастирският секретар Славчо Кисьов свидетелства пред близки, че отначало мощите, увити в плат, се търкаляли в склад. После са прибрани в дървено ковчеже с надпис, поставено под олтара. Но през 1957 година агенти дошли и взели мощите да ги носят за изследване в Москва. „Тогава беше така, обаждаха се отгоре, даваш и не питаш“, свидетелствал Кисьов. За щастие, преди да заминат за Москва, костните фрагменти на светеца са изследвани от антрополога Петър Боев. Той ги датира от края на XIV и началото на XV век. Това откритие е докладвано на тогавашния български патриарх Кирил. Каква е съдбата на мощите в ковчежето след това, не се знае. Дали е върнато на България обратно, или просто е откраднато. „Дано и запазено някъде“, надяваше се покойният вече секретар Славчо.
През 90-те години на миналия век миряни и журналисти започват да се интересуват от мощите на последния патриарх на Второто българско царство. Обаче никой не ги открива нито в църковния музей, нито в Бачковския манастир, нито в БАН.
Антропологът
Казусът става още по-заплетен от обясненията на антрополога д-р Петър Боев. През 1970 г. по поръчка на патриарх Кирил той изискал останките от Бачковския манастир. Родният учен пише през 1971 година следното: „Още веднага разбрах, че всъщност предоставяните части от скелет са сбор от трима души, събрани от човек, непознаващ анатомията.“ Така става ясно, че ако това се твърди, че са мощите на светеца (или част от тях), то това е в противоречие с докладната от 1905 г. при разкопаването на манастирския гроб, когато са открити само част от гръдния кош и долна челюст на вероятно св. Евтимий. Д-р Боев предполага, че те са изискани от Москва, за да се сравнят с тези на българина Св. Киприан Московски - митрополит на Киев, Литва и Московското княжество, признат за обединител на православната църква в земите оттатък Черно море, и на книжовника Григорий Цамблак, тъй като вероятно тримата са от един болярски род Цамблак. Но тогава е било възможно само да се определи епохата, тъй като ДНК експертизите са от по-ново време.
Саркофагът на светията заедно с личните му вещи вече са в Бачковския манастир.
Възможно е все пак не всички мощи да са предадени на Москва, а част от тях да са останали в Бачковския манастир. Настоящият игумен дядо Сионий е убеден, че те не са напускали обителта 600 години. Все пак може би трябват повече разяснения, като например каква е тяхната история и защо чак сега се вадят за поклонение. За учените едно е сигурно, че с голяма доза вероятност най-автентични са разпадащите се лични вещи на св. Евтимий от църковния музей в София, които също вече са изложени за поклонение.
От гледна точка на вярващите би трябвало да е достатъчен дори само фактът, че Св. Евтимий е живял и се е молил в Бачковския манастир, а след края на земния му път е положен там.
ДНК анализ на рода Цамблак
В интернет форуми фенове на религиозните загадки предлагат мощите на Св. Евтимий да се сравнят с ДНК анализ с тези на св. Кирпиан - Московския митрополит, пазени в Успенския събор, и на Григорий Цамблак (български средновековен писател и Киевски митрополит) в Нямецкия манастир (Румъния).
За учените е ясно само, че автентично доказаните артефакти се намират в Църковно- исторически музей, които вече поеха в посока Бачково. Музейни работници обаче се молят дано Господ запази за бъдещето тези изключително крехки и уязвими на времето артефакти - физически спомен за този български светец, тъй като изискват специални условия за съхранение.
Жени Викторова
