М ъжете заемат 63,5 на сто от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените - 36,5 на сто. Гола статистика. Голата истина. А също и автогол за мъжете, които не могат да преглътнат жена да им е началник.
Понякога си мисля, че съм истинска богиня. Съвсем сериозно! Когато китайците изобразяват богинята на милостта Гуанин, вероятно имат предвид точно мен. Не че съм чак толкова милостива. Но със сигурност би трябвало да имам толкова много ръце, за да свърша всички неща, с които се ангажирам. Това съм аз – една съвременна Гуанин, хванала различен предмет във всяка ръка. Лошото е, че имам прекалена конкуренция. Май повечето жени около мен са „гуанинки”. Което ме приземява и ме превръща в най-обикновена средностатистическа българка.
Признавам без бой: аз съм кариеристка. Казват, че жените кариеристки са особена порода. Те са умни, образовани, комуникативни, имат разнородни таланти. И са лишени от скромност. Това последното – най-вече. Но в крайна сметка, ако не се похвалиш сама, кой ли да го направи?
Дотук с хвалбите! Жена кариеристка си е жива диагноза. Обичаме да се преструваме, че всичко ни е наред. И даже си вярваме. Така че ако трябва да определим кого заблуждаваме – на първо място себе си. Жените, които работят по 14 часа в денонощието, живеят на забързани обороти. А това задължително дава дефекти. Остава да се запитаме кому е необходимо да сме непрекъснато като часовник с пренавит механизъм? И как се чувстват хората около нас, които често пренебрегваме, защото има нещо извънредно важно, което трябва да се свърши точно в момента, когато детето ти изисква внимание, а съпругът ти се чуди дали не се е оженил за някой робот.
Полужена, полуначалник
Най-ощетени като че ли са тези, които заемат някакви ръководни постове. Всеизвестно е, че добрият началник (или по-точно успешният) – това е човек умен, хладнокръвен и безпристрастен. Всички тези прекрасни качества никак не се връзват с женската същност, която е емоционална, спонтанна и непредсказуема. Когато жената волево възпитава в себе си качествата на идеалния мениджър, потушава женското си начало.
Дамите ръководителки като правило са емоционални, даже ако се опитват да го прикриват. В това е спецификата на женския стил. От началника от мъжки пол е практически невъзможно да бъде чута фразата: „Ще постъпим така, както ми подсказва интуицията”. Докато жената винаги се съобразява със своите чувства и нерядко взима отлични решения. Но има и случаи, в които това поведение води до грешки. А най-често е на кръстопът, така че се получава нещо средно – полужена, полуначалник.
Дамите често се ръководят от критериите „харесва ми – не ми харесва”, а не „полезно – неполезно”. В колективите, оглавявани от жени, винаги има повече любимци (и нелюбимци), сплетни, интриги, немотивирани повишения и уволнения. Работата на своите сътрудници жените също оценяват не по обема на свършеното или рейтинга на деловата активност, а както подсказват темпераментът и сърцето.
Най-накрая, жените имат склонността да се отнасят към подчинените си като към деца – назидателно. Тежко им на двойкаджиите – началничката няма желание и намерение да ги мотивира и да им помогне да станат отличници. Тя ще предпочете твърдия стил с наказанията. Докато повечето мъже като че ли в по-голяма степен успяват да общуват с колегите си като с равни и не им демонстрират непрекъснато наставническата си функция. Разбира се, има и изключения. Най-вече тогава, когато мъжете началници разчитат на женски съвети. Тогава става още по-зле, защото често ги манипулират така, че изобщо не се усещат какви ги вършат.
Разум и чувства
Цел на всеки от нас е да се избави от своите проблеми (така смятат психолозите). Ако една жена прекарва по-голямата част от времето си в офиса и в командировки (високата длъжност предполага абсолютна заетост), жертва личния си живот. Ако има семейство, мъж и деца, тя прехвърля с лекота майчинските си функции на частни ясли, детски градини, училища, бавачки и прочие „сурогатни” майки, като се оправдава с прекомерната си заетост и доходите, които осигурява в името на добруването на семейството си. Хубавата заплата й дава правото да не прави нищо вкъщи, а ако мъжът й получава по-малко пари, може да се стигне дотам да го комплексира, като му припомня това при всеки възникнал семеен спор. Решението на личните проблеми чрез служебната кариера е удобно, но има и обратна страна. Колкото по-успешна е бизнесдамата, толкова по-яростно отстоява своите социални позиции. За нея високата длъжност е въпрос на живот и смърт, способ на съществуване. Тя смята решенията си за неоспорими, не се съобразява с демократичните претенции в колектива и може да потуши „размириците” по най-жесток начин, защото е заподозряла, че някой иска да посегне на постигнатото от нея с толкова труд благополучие.
За самата жена шефството заради самото шефство завършва плачевно. Най-голямата ценност - топлите човешки отношения – не се постигат по такъв начин. Накрая се оказва, че тя се е отделила от всички близки заради парите, а от подчинените си – заради статуса.
Другата плоскост
Този проблем е свързан с конкретната женска субективност. Просто има проблемни жени. Кариеристки ли са те или не – това не е важно. Превърнете такава жена в домакиня – това ще бъде нещастие за всички нейни близки, но най-вече за децата. И, обратното, жените, които успяват да използват всички природно дадени преимущества на своя пол (гъвкавост, интуиция), по-тънко и нюансирано възприемане на другите хора, в комбинация и със съответстващи интелектуални възможности, действително могат да надминат по успех всеки мъж.
Концентрирането върху кариерата може да предизвика дълбоки психологични проблеми. А може да се случи и друго. Има някаква потребност от свободно време и лично пространство, което да не е заето с малолетни деца и мъжки претенции. Защо да не се прояви именно в кариерата? Способността на жената да приема хората такива, каквито са – това е характерна женска черта. А неспособността да приема себе си, децата, съпруга, подчинените, тревожността, агресивността, желанието да промени нещо на всяка цена, свидетелстват за вътрешно неблагополучие. Но това е свойствено и за мъжете. И в този случай началниците, които проявяват такива симптоми, реагират по женски.
Неврозите се срещат както у мъжете, така и у жените. Доколко силно кариерите на Наполеон, Хитлер или Сталин са били повлияни от различни неврози, не е необходимо да се изтъква, защото се знае. Защо тогава има такова внимание именно към жените кариеристки? Може би, защото са по-забележими.
През последните 20 години общественото мнение се лута в различни посоки. Отначало водещо е правилото: „Жената зад печката” - тя трябва да върши цялата къщна работа, да възпитава децата, да се грижи на мъжа да му е уютно и хубаво. После се преминава в другата крайност – какви са тези „домашни привилегии” – жената трябва да работи наравно с мъжа. После пак едното, пак другото. В крайна сметка никой не знае какво е необходимо на всеки конкретен човек, така че всеки сам си решава за себе си.
Групов спорт
Каквото и да си говорим, от жената се изискват по-големи усилия, за да добие резултати в кариерата. При равни условия мъжът ще бъде сметнат за по-подходящ за дадена длъжност и това е факт, с който няма друг изход, освен да се примирим. Единственият начин да спечелим повече точки от мъжа съперник е да бъдем два пъти по-професионални и умни от него. Затова не губете време - опитвайки се да пречупите стереотипите, просто бъдете максимално добра в това, което вършите.
Главният проблем на жените е неумението им да общуват със собствения си пол. Повечето предпочитат единичните дисциплини в спорта. Никой не им оспорва състезателния дух, но накарайте ги да помислят и за отбора – ще им е трудно. Това идва от ранните детски години. Момчетата свикват да действат в екип, докато играят на футбол или баскетбол. Порасналите „момчета” продължават да си помагат охотно един на друг и в работата и да си „подават топката”, като разчитат на мъжката солидарност. А жената по природа е „единак” и може да разчита само на себе си. Много ръководители на компании смятат, че женският колектив – това означава преди всичко злоба, интриги и сплетни. Уви, често става точно така. Но ако искате да направите успешна кариера като ръководител, трябва да се научите да приемате жените не като съпернички, а като съратнички, които ще ви помогнат да се изкачите нагоре по служебната стълбица, а вие на свой ред няма да забравите за това, когато получите желаното повишение. Както показва практиката, да се работи с жени е по-удобно, защото са по-изпълнителни. За ваше добро – отделете от колектива тези, с които си струва да си сътрудничите и дръжте на дистанция интригантките, а още по-хубаво – направо ги игнорирайте. Дадете ли им възможност да сплетничат, ще отровят атмосферата в колектива.
Говорете на техния език
Повечето ръководители и мениджъри на средно ниво са мъже, така че трябва да се съобразявате с този факт. Говорете с тях така, че да не се нуждаят от преводач. Научете езика им. Но не забравяйте и основното си предимство – женствеността. Клише е, че жените бързо повишават тон. Напротив, в много от случаите те са тези, които проявяват повече такт. Усмивката сваля напрежението и прави преговорите по-лесни. Когато поздравявате мъжа насреща, подайте му първа ръка. Много мъже не знаят кое е по-подходящо – ръкостискането, целуването на ръката или небрежното подминаване с кимване на глава. Не ги затруднявайте – има толкова важни неща, за които трябва да мислят.
Може да установите, че сте започнали да разговаряте на „различни езици” и с част от приятелките си, които са избрали „кариера” на домакини. Много е досадно наистина, когато някой ти дава съвети и те поучава при всяка възможност, даже когато се води от добри подбуди, а това е специфично за тази категория жени. Имам приятелка, която прие такъв маниер – омъжи се на 18 години, роди две деца, заминаха в чужбина и всичките й ангажименти се изразяваха в това да се грижи за къщата и семейството. Не ми е и хрумвало да я упреквам. Но от отсрещната страна имаше постоянни атаки.
Години наред единственото, което чувах от нея, беше: „За какво ти е тая кариера, няма ли да родиш дете, за кога чакаш?”. Разбирам загрижеността й да не се проваля в основната женска реализация, както тя я разбира, но в един момент това ми дотегна толкова, че започнах да се дистанцирам от нея. Е, няма угодия. Ето че детето се появи, но приятелката ми отново намери повод да ме напътства: „Как така продължаваш да кърмиш сина си? Ми той е на две години и половина – дърто магаре. Ще те задърпа в градинката, ще станете за резил.” Очевидно смяташе, че „гоненето на кариерата” ме е превърнало в човек, който не може да взима адекватни решения, когато става дума за „женски неща”.
В крайна сметка какво ви пука кой какво смята за вас? Опитайте се да намерите общ език с тези, с които неизбежно трябва да разговаряте в своята работа. И ограничете разговорите, които по една или друга причина ви натоварват. Диагнозата „кариеристка” не изисква да сте идеална. А да давате всичко от себе си в това, което вършите и да го правите така, както вие смятате за добре. Ако сте намерили „златната среда” между кариерата и семейството си, няма какво повече да се иска.
Добра в това, което правиш
Макар че е прието да се смята, че деловата жена или „компенсира” с кариерата си отсъствието на семейство, или не отделя достатъчно време на мъжа и децата, или превръща съпруга си в „мъж под чехъл”, не обръщайте внимание на тези стереотипи. Не е честно пък – никой не смята работещия мъж за лош баща или съпруг, нали така?
Ако сте решили да родите дете, спокойно можете да разпределите нещата така, че хем да изживеете това върховно щастие за всяка жена, хем да не се налага да правите саможертви и да пренебрегвате кариерата си, за да сменяте памперси. Не че няма да вършите последното, но това така или иначе не заема целия ви ден. По време на отпуската по майчинство спокойно можете да работите от дома си, просто за да не изгубите квалификация. Семейството – това не е лош управленчески опит. Не се стеснявайте да го кажете на началниците, когато се опитват да ви вменяват вина. Да се управлява семейство от няколко човека – да се планира и разпределя бюджет, да се разпределят домашните задължения – това е същото, като да ръководите бизнес компания. Въпрос на терминология.
Кристи Петрова
