К огато чуете Исландия, първата ви асоциация е за лед, студ, глетчери, гейзери и вулкани. И тя е абсолютно вярна. Но не и достатъчно пълна. В много отношения Исландия е страна на контрастите. Особено по природни дадености. Част е от Европа, но може да се направи аналогия например с Антарктида. Може би и заради това привлича хиляди туристи от цял свят. Освен това правата на елфите са записани в конституцията. Много от местните жители вярват в тролове и други митични същества.
Има два начина да се стигне до този северен остров почти на ръба на полярния кръг. Единият е по море с някой от многобройните круизни кораби. Другият е по въздух. Вашият репортер избра втория вариант. Решихме да летим от Амстердам. За да е по-изгодно, взехме нискотарифен полет от София до Айндховен в Нидерландия. На отиване в самолета преобладаваше изконно европейско население от района на Столипиново и Факултета. В Айндховен всеки тръгна по собствените си задачи. Ние се качихме на първия влак и след час и нещо бяхме вече на летище Схипхол в Амстердам. Оттам до Кефлавик, международното летище на Рейкявик, е около 3 часа. Самолетът беше пълен с китайско- и японскоговорящи пасажери, но и с всякакви други.
За да не сме зависими от туроператори и техните разписани по часове и програми, взехме кола под наем, като предварително бяхме направили резервации за хотели. Така започна приключението.
Движение
Летището е на около 50 километра от столицата. Има безупречна организация на движението. Истински магистрали няма, по-скоро са по две ленти във всяка посока, но това е само в района на Рейкявик. Иначе са добре поддържани пътища независимо от суровите климатични условия. Скоростта навсякъде е ограничена до 90 километра в час. Кръстовищата по правило са кръгови, което допълнително ограничава скоростта на движение. Навсякъде има предупреждения на исландски и на английски да не се напускат шосетата и да се тръгва по офроуд маршрути. Това може да се прави, но след специални разрешителни и то само на определени места.
Пейзажът е снежно-вулканичен. От едната страна на пътя се вижда океанът в далечината, а от другата стърчат заснежените върхове на планините. Растителност почти липсва. В продължение на седмица пътувахме по т.нар. Златен кръг. Тук-там покрай шосето има криви брезички и изкуствено залесени иглолистни видове. Всичко е заснежено и заледено, но това не пречи да има ниски оградки и надписи, че това е частна собственост. Постройки почти не се виждат, като изключим малки ферми за овце и коне. Навсякъде тревата е жълта и полегнала. Когато пътувахме в края на март, температурите бяха около и над нулата, на места вятърът беше доста силен, но слава Богу, случихме на слънчеви дни без дъжд.
В края на февруари т.г. населението на Исландия за първи път премина котата от 400 000 души. Според последни данни то е било точно 400 399. И както шеговито написаха журналисти в един местен вестник, „вижте колко бързо растем на тази полуобитавана скала насред Северния Атлантик“.
Преобладава мъжкото население – 207 391 са представителите на силния пол при 192 835 жени и 173, които не могат да се определят какви са. 75 884 пък са декларирали, че са с чуждестранен произход, което е цели 19 процента. Средната възраст на населението е 38,2 години. За сравнение, в ЕС е около 45 години, а в България – 44 години.
История
Смята се, че първите заселници в Исландия са ирландски християнски монаси, които прекарват известни периоди на острова през 8 век. Те престават да го посещават след постепенното заселване на викинги, идващи от Норвегия. Първият известен заселник е Ингоулвур Артнарсон, който през 874 година се настанява в района на днешен Рейкявик. Той е последван от нови заселници, главно норвежци и техните ирландски роби. До 930 година основната част от ограничената обработваема земя на острова е разпределена. Тогава е създаден Алтингът, парламент със законодателна и съдебна власт. Той е смятан за най-стария парламент в света, който макар и с прекъсвания съществува и до днес.
Християнството се налага в Исландия около 1000 година с подкрепата на норвежките крале. Те традиционно упражняват значително влияние в страната както поради норвежкия произход на повечето исландци, така и поради зависимостта на острова от търговията с норвежките пристанища.
През 1814 г., след Наполеоновите войни, Норвегия е отделена от Дания, но Исландия остава под датско владение. През 1918 г. между Дания и Исландия е сключен договор с 25-годишен срок, според който Исландия става суверенна държава в лична уния с Дания.
В края на 1943 г. срокът на договора с Дания изтича. След проведен през пролетта референдум на 17 юни 1944 г. Исландия е обявена за независима република. През 1949 г. Исландия става член на НАТО. Тя обаче няма постоянна армия, като изключим бреговата охрана.
Животът
Исландия не е член на ЕС, но е част от Европейското икономическо пространство. Стандартът на живот е много висок. Цените са също доста по-високи от средните в ЕС. Затова, щом стъпите на исландска територия, просто трябва да спрете да преизчислявате това, което плащате, в евро или в левове. И да запазите самообладание. В ресторантите и другите заведения бакшишът е неизвестен и сервитьорите ще се обидят, ако някой им предложи. Плащанията в брой с исландски крони са възможни, но не са популярни – работи се с банкови карти или направо от смартфона. В обикновен ресторант ще ви трябват поне 4500 крони за основно ястие – това са над 30 евро. Алкохолът, както и в други скандинавски страни, традиционно е скъп и се продава в определени магазини. Пие се обаче доста бира, както и вино, водка, джин. Благодарение на геотермалните води страната произвежда в оранжерии много зеленчуци и плодове, включително банани. Това е една от малкото държави в света, където можете да си поръчате порция месо от кит. Изключително вкусно е местното агнешко, предлага се и конско месо от тамошни породи. Най-известната птица – символ на Исландия, е тъпоклюната кайра. Тя гнезди в скалите покрай океана и също е гастрономическо лакомство в ресторантите. Няма да е лошо да опитате и от еленското месо, дивечът се отглежда в специални ферми. Няма да споменаваме за изобилието от риба и морски деликатеси.
Забележителности
В столицата Рейкявик си заслужава да отидете до Халгримскиркя. Огромната бяла църква се извисява на 75 метра над града. Качете се с асансьор до най-високата й кула и не пропускайте впечатляващата гледка. Интериорът на тази лутеранска църква е далеч по-скромен от фасадата й, но най-забележителната му черта е гигантският орган с 5275 тръби. Археологическият музей на Рейкявик се помещава в руините на викингска къща от 10 век, която е била разкопана през 2001 година. Музеят впечатлява с начина, по който съчетава старинни останки и модерни технологии.
Разходете се сред експонатите от люлката на исландския живот и се спрете пред интерактивните компютризирани панели, които ще ви дадат виртуалната възможност да надникнете в различните етапи на построяването на къщата.
Уникална е концертната зала „Харпа“ - с прозорци, които блестят като кристали. Погледната повторно, „Харпа“ никога не изглежда една и съща. Старото пристанище е място, където се снимат много филми и което привлича туристите като магнит, доскоро то е функционирало като основно пристанище, но днес от него потеглят само туристически експедиции за наблюдения на китове.
Леден тунел, направен от 350 тона лед и сняг, е връхната точка на музея „Перлан“ в Рейкявик. На два етажа посетителят научава вълнуващи неща за вулкани, земетресения, вода и лед. Реплика на скалата Látrabjarg се извисява над посетителя и може да бъде изследвана във виртуална реалност чрез бинокъл. Огледът на изкуствената ледена пещера ви отвежда в скрития свят на ледниците и планетариумът очарова с легендарното северно сияние на Исландия.
Вулкани, водопади
В Исландия има над 200 вулкана, като повече от 30 са активни. Последният изригна през декември м.г. близо до рибарския град Гриндавик, недалеч от Кефлавик. След това изригванията продължиха чак до втората половина на март т.г. В района бе обявено извънредно положение. Евакуирани бяха живеещите близо 4000 души. Затворен беше луксозен геотермален спа център.
През 2010 г. изригването на Ейяфятлайокутъл спря въздушния трафик над Европа и доведе до най-мащабното затваряне на небето на континента от Втората световна война и отмяна на 50 000 полета.
Думите лава и гейзер не случайно са исландски. Името на най-големия е станало нарицателно в целия свят. Великият гейзер в Исландия е активен в продължение на около 10 000 години и е първият гейзер в света, известен на човека. След откриването му всички други, изникващи от земната повърхност горещи извори, са кръстени на него. Силната струя с гореща вода на Великия гейзер достига до 80 метра височина.
В страната има стотици водопади. Макар да не се характеризира с твърде внушителна височина, водопадът Гълфос е една от най-посещаваните атракции в Исландия заради невероятния начин, по който водите на реката изведнъж „хлътват“ в пропастта. Дори и да сте вече съвсем близо до водопада, почти до последно няма да го виждате. Ако посетите Гълфос в слънчев ден, ще разберете защо името му на исландски означава Златния водопад – светлината така се пречупва през водата, че създава илюзията, че струите и пръските са от чисто злато.
Има и музей на фалоса
Музеят на фалоса се намира в Рейкявик и както обещава рекламата му, в него няма порнографски или неприлични експонати. В музея могат да се видят екземпляри на полови органи на китове, моржове, делфини, мишки, мечки, тюлени и други животни. Показани са над 90 вида животни, обитаващи Исландия, като музеят разполага и с човешки пенис, а също и с пениси на митични същества.
Основател на музея е Сигурдур Хяртарсон, който за съжаление почина през февруари т.г. на 82-годишна възраст. Като дете Сигурдур бил изпращан през ваканциите на село и му давали пенис от бик, за да го използва като камшик за животните. През 70-те той става директор на училище. Някои от учителите в неговото училище работели през ваканцията в станция за китове и постепенно започнали да му носят като подаръци пениси на китове, за да се пошегуват. Така на Хяртарсон му идва идеята да започне да колекционира пениси на животни, обитаващи Исландия.
Когато през 90-те събира 34 пениса, той отваря музей в Рейкявик. Най-големият екземпляр в музея е на кашалот. Предполага се, че целият пенис е тежал около 400 кг и е бил дълъг 5 м, като самият кашалот е бил тежък около 50 тона. В музея са изложени артинсталации и сувенири с формата на пениси. Има екземпляри на фолклорни създания като елфи, тролове и русалка мъж.
Пламен Енчев
