И нтимният живот на поета и писател Иван Вазов винаги е привличал интереса както на съвременниците, така и на неговите биографи. И въпреки че е изминал вече почти век от смъртта му, продължава да има интерес към неговите еротични подвизи.
Сред най-известните му връзки е тази с Евгения Марс. Карал слугата си да хвърля писмата от нея в печката. Но приятелят му, професор Иван Шишманов, подкупвал слугата му. Така три от писмата оцелели и години по-късно се озоваха в Държавна агенция „Архиви“.
Тази любов е започнала, когато поетът вече е на 55 години, а тя – на 28. И дори й дарява лирата с венеца, която получава като всенароден дар за първия си юбилей от 1895 г. Но това е било, както би казал Габриел Гарсия Маркес, „есента на Патриарха“. А любовните похождения на бъдещия Патриарх на литературата ни започва още в родния Сопот.
Вихър
Първото романтично увлечение на Вазов е от 1868 до 1870 г. - по една девойка, която се казва Елена Божинова и играе в “Многострадална Геновева”. Пиесата е представена в Карлово, където той я вижда и още същата вечер излива емоциите си в стихотворението “На непознатата девойка”, в което има и немалко еротизъм. Но това възхищение се оказва краткотрайно и е пометено от еротичния вихър на първата му плътска любов - Катерина. Ирония на съдбата е, че тя се среща с Вазов благодарение на ревнивия си мъж, който не искал никой друг да спира погледа си върху нея. Тя е покръстена еврейка от Солун, омъжена за търговеца Васил Кьороолу, който буквално я отвлича в една каца и така я измъква от града. В Сопот я държи изкъсо. Тя има малко приятелки, сред които и майката на Вазов, а къщите им са съседни. Катерина е на 30 години и очарова 19-годишния Иван. Един ден той решава, че вече не може да крие страстта, която го влудява, и нахълтва в дома й, като обяснява на бдителните съседки, че носи писмо от съпруга й, който по това време е във Влашко. Те спокойно го допускат в къщата, без да подозират какво ще се случи. Скоро обаче съпругът й я отвежда във Влашко.
Майката на поета е провалила браковете му.
Пътьом
Скоро и Вазов прехвърля Дунава да се учи на търговия при вуйчо си Кирко. Там се залюбва с румънката Магдалена Крецу, на която обаче око е хвърли и вуйчо му. След лют скандал Иван събира набързо багажа си и бяга в Букурещ, където споделя с хъшовете живота в кръчмата на Странджата. Там има бурен роман с полякиня, в която е влюбен и бъдещият премиер Стефан Стамболов. След това, докато е преводач от френски на строежа на железницата София-Перник, той успява да вкара в леглото си съпругата на белгийския инженер Бош. Пак на този строеж отнема и метресата на далматинеца Джовани – българка, родом от Самоков. Вбесеният рогоносец погва Иван с револвера си. За щастие на българската литература изстрелът е неточен.
Предразсъдъци
След Освобождението една година Вазов живее в Русе и там се залюбва с туркиня на име Руфие. Баба Съба обаче попада на едно негово стихотворение, посветено на туркинята, и бързо прекратява връзката: „Как не те е срам! Забрави ли как турците убиха баща ти в Балкана и изгориха къщата ни?“ Едва приключил връзката си с Руфие, Вазов се залюбва с хазяйката си в Русе – Иванка. После като председател на окръжния съд в Берковица през 1879 г. поетът се влюбва отново в туркиня - Зихра (Параскева). Тя е на 19 години, останала млада вдовица и приела християнството. За голямо огорчение на поета обаче чувствата й се оказват всеотдайни, но кратки. Един офицер в гарнизона, подпоручик Христо Чавов, успява да му я отнеме.
Самоубийство
В Пловдив, където поетът живее след 1881 г., среща гъркинята Пелагия и дори се кани да се оженят. Но изведнъж Пелагия му признава, че има извънбрачно дете на остров Крит. Предразсъдъците на епохата се оказват по-силни от любовта. Но раздялата с Пелагия го измъчва до такава степен, че той мисли за самоубийство. Детронацията на княз Александър Батенберг през 1886 г. и последвалата политическа криза заставя много русофили да емигрират. Сред тях е и Вазов, който се установява в Одеса. Там отново среща любовта в лицето на 25-годишната Вера. Отново майка му се намесва с мотива, че той трябва да се ожени за българка. В крайна сметка през 1889 г. поетът се връща в България с личното разрешение на Стефан Стамболов, оставяйки покрусената Вера.
Недоказана клюка твърди, че последната тръпка на писателя е била Дора Габе, макар че тя отрича: „С Вазов си говорехме само за поезия!”.
Голямото семейство на поета е било придирчиво към избранничките му.
Атина Болярска съди поета посмъртно
След окончателното си установяване в София съдбата среща поета с красавицата Атина Болярска, с която сключва единствения брак в живота си. Атина е с блестящо за времето си образование - завършила е дамски лицей в Киев и е от семейство на тежки русенски чорбаджии, племенница е на митрополит Климент. Но разликата в характерите им се оказва фатална. Той е домошар, който предпочита семейния уют пред светските събирания, които Атина обожава. Бракът им изтрайва едва година и три месеца, а самата Атина е изхвърлена по най-безцеремонен начин от дома му от майка му и братята му, докато той отсъства. Озлобена, тя не му дава официален развод до края на живота му. И дори след смъртта на Вазов Болярска завежда отново дело посмъртно. И накрая успява да получи от съда примирителен протокол, според който от завещаната сума 576 549 лева тя получава 482 500, а наследникът Борис Вазов – 94 049 лева.
Константин Събчев
