Н а 27 април 1881 г. княз Батенберг със съгласието на консерваторите отменя Търновската конституция и въвежда Режим на пълномощията. Правителството на Петко Каравелов е сменено с това на ген. Ернрот. Либералите (тогава русофоби) обявяват, че ще се борят за запазване на конституцията и че княжеските пълномощия трябва да бъдат ограничени. Драган Цанков публикува във вестник „Независимост“ отворено писмо, с което заклеймява извършителите на преврата и към руските офицери отправя прочутата фраза, която един древен мъдрец казва на пчелата: „Не ви ща нито меда, нито жилото!“. От своя страна пък консерваторите (тогава русофили) организират кампания за „всенародно одобрение“ на княжеския акт.
На 14 и 21 юни 1881 г. са обявени избори за Велико народно събрание. Либералната партия открива избирателна кампания с бойка прокламация, подписана от Петко Каравелов, Драган Цанков, Петко Р. Славейков и Никола Сукнаров. Веднага след това и четиримата са арестувани. В цялата страна изборите се печелят от консерваторите, само в Търново те търпят поражение. Там са избрани либералите Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков и Михаил Сарафов. Събранието е насрочено за 1 юли 1881 г. в Свищов – крепостта на консерваторите. След като получават разрешение от Окръжния софийски съд, либералните депутати потеглят за Свищов. През целия път те са хулени от привърженици на консерваторите. Цанков отсяда в дома на богатия свищовлия Димитър Караначев. През нощта къщата е обградена от многобройна тълпа, която стреля във въздуха и крещи: „Долу!“, а водач й е прочутият войвода Панайот Хитов. По-късно на път за София Цанков отново е арестуван. Към края на август 1881 г. той и Славейков са изправени на съд.
Призив
През януари 1882 г. Цанков слага подписа си под програма на Либералната партия, която не признава Събранието в Свищов и призовава за нови избори. Цанков изпраща призив до всички либерали в страната да организират митинги срещу правителството и да изпращат протести лично до княза.
Вътрешният министър Григор Начович решава с репресивна мярка да заглуши бойкия глас на Цанков.,
Григор Начович, министър на вътрешните работи, решава да заглуши бойкия глас на Цанков с необичайна репресивна мярка. На 6 февруари 1882 г. призори 15 стражари нахлуват в дома на Цанков, който лежи болен от простуда. Въпреки че времето е много студено, Цанков е качен на открита кола, без калпак, без кожух, само с леките си домашни дрехи. Едва успява да сложи на краката си обувки. На 7 февруари Цанков пристига във Враца, където по заповед на Начович трябва да бъде интерниран. Противно на очакванията на министъра цялото население на чорбаджийския град се стича да посрещне беловласия изгнаник. Ученици със знамена и песни го приветстват. Враца става своеобразна „Мека на либерализма“, а Драган Цанков е обявен за светец и мъченик. От цялата страна към града се отправят хиляди телеграми. Открита е подписка за събиране на парична помощ. Месечно Цанков получава повече от министерска заплата. Освен това богати либерали му изпращат луксозни деликатеси, зеленчуци, риби и плодове, изписвани от Цариград и Египет.
Заради огромните протести Начович решава да отпусне 3600 лв. пенсия на Цанков. Той обаче гордо отказва. Вбесен, Григор Начович нарежда Цанков да бъде арестуван. После му хрумва невероятната идея да го обяви за умопобъркан и да го затвори в лудница.
Номер
След упорито дирене най-после е намерено подходящо длъжностно лице, което да извърши фалшификацията – това е съдебният следовател Ангел Парушев при Врачанския окръжен съд. На 16 юни 1882 г. издава Постановление №3, в което пише, че обвиняемият Драган Цанков „по своето си убеждение и по знаковете, както и по лошавия му поглед, забелязвам, че обвиняемият Драган Цанков няма здрав ум то на основание статия 597 от Врем. Съдеб. правила постанових: Да свикам онези лица, които познават добре обвиняемия Д. Цанков и испитам в какво положение се намира памета на обвиняемия Д. Цанков“. Такива граждани на Враца се намират. Николчо Занкин, 67-годишен, казва, че Цанков е „помешан в паметта си и е помешан и в ума си“. Сава Великов обяснява, че Цанков си върти очите нагоре и надолу и настрана и когато говори, „си замешва“ думите. Ангелаки Липовански разказва, че Цанков, като върви, си „расправя с ръцете си и си говори, нещо и току поглежда на една страна ту на друга“ и затова той е „помешан в умът си“. Йосиф Рогозенски твърди, че той е „луд и не в своя си здрав ум“. След като получава необходимите „доказателства“, Парушев постановява, че Драган Цанков „не е в здравия си ум“ и нарежда да бъде закаран в казармата под полицейска стража. Цанков престоява там близо месец. На 12 юли психиатрите на Враца, Оряхово и Берковица провеждат експертиза и за тяхна чест установяват, че Цанков се намира в „нормално душевно състояние“. Драган Цанков е пуснат на свобода, но остава под полицейски надзор.
Мъченик
Славата му на мъченик продължава през цялата година. През ноември при свое завръщане от Виена Цанков е посрещнат от манифестация в Русе. В последния момент до кораба стига заповед от Начович корабът да не акостира в града, а да продължи към друго пристанище. Въпреки опитите на капитана да изпълни заповедта от брега политат въжета, които захващат парахода и го придърпват към брега. Цанков слиза и е понесен на ръце. Полицията се опитва да изтласка множеството, за да арестува страдалеца. Става сбиване. Димитър Мантов хваща един пристав и го хвърля в реката. Стражарите благоразумно се оттеглят. Минаването на Цанков по улиците на града е „царско“. Цяло Русе излиза да зърне „врачанския светец“, който в крайна сметка отново е арестуван.
Неволите на Цанков продължават до юли 1883 г., когато Батенберг разкрива намерението на руските генерали да го детронират и да поставят под свое управление страната. За да попречи на тържеството им, младият немски аристократ предпочита да се съюзи с дявола. Драган Цанков е повикан в столицата. Хиляди хора го посрещат още при Враждебна. Отново е носен на ръце и всеки се стреми да се докосне до народния водач. На 30 юли Цанков има аудиенция при княза, след което сключва политическо споразумение с най-лютия си враг – Начович. На 7 септември Батенберг възстановява конституцията. Цанков е натоварен да състави новия кабинет, в който влизат и консерваторите.
Боян Драганов
