М ъж видя филма на годината „Дюн 2“ и издъхна щастлив малко след това, а вярващи смятат, че тук е намесено провидението. Случката станала още през януари, близо месец и половина преди премиерата на фантастичната сага с Тимъти Шаламе и Зендая.
Тимъти Шаламе и Зендая са в главните роли в Дюн: Част втора.
Център
Мястото е Квебек, Сагеней Лак Сен Жан, центъра за палиативни грижи. Пациент, чието име по настояване на близките му не се съобщава, разбира от докторите, че е в края на дните си и няма да издържи повече от седмица. Мъжът е на средна възраст и разговаря с хората, които се грижат за него в центъра, като им споделя, че е заклет киноман. А предсмъртното му желание е да види „Дюн 2“, защото е фен на поредицата книги на Франк Хърбърт и много бил впечатлен от първата част, режисирана от Дени Вилньов. Но смятал, че няма да доживее до премиерата и това желание ще си остане неизпълнено. Световната премиерата на „Дюн: Част втора“ бе на 28 февруари, а филмът тръгна на 1 март по кината, както и у нас.
Жосе Ганьон от центъра обаче взима нещата присърце и разказва желанието на умиращия в социалните мрежи. То предизвиква интерес и обществеността поема случая. „Помислих си какво можем да направим. Тогава съпругът ми ми каза, че мога да направя всичко. Така че публикувах разказа в социалните медии и се свързахме с екипа на Вилньов в рамките на 12 часа“, разказва Ганьон пред канадския Global News. Постът й стигна до режисьора Себастиен Пилот, който е от същия регион, и той бързо я свърза с екипа на Вилньов.
Продуцентът на филма Таня Лапоант, която е и съпруга на Вилньов, веднага откликнала и първоначално мислела как могат да откарат мъжа със самолет до Лос Анджелис или да го поканят на премиерата в Монреал на 29 февруари.
Ганьон обаче й обяснила: „Не разбирате, той наистина е съвсем в края на земния си път, няма начин да го преместим.“
Лаптоп
Следва светкавична реакция. Таня Лапоант изпраща асистента на Вилньов до центъра за палиативни грижи с лаптопа на режисьора. „Беше надпревара с времето, защото от ден на ден се влошаваше и не знаехме дали ще успее да доживее да види филма. Оставаха му само няколко дни“. Асистентът задължава всички да подпишат договор за неразкриване на информация и след това каза на пациента да избере един човек, с когото да гледа филма. Той избра един от болногледачите в центъра.
Асистентът взима телефоните на всички и пуска филма на лаптопа само за двамата в стаята на пациента, а след това излиза. „Казаха ми, че дори президентът на Съединените щати не е успял да види филма преди пускането му“, разказва Ганьон. Тя допълва, че това е било забележително и емоционално преживяване и за асистента. „Не всеки ден се сблъсквате с нечия смърт или някой в края на живота си по този начин.“
Впечатляващото преобразяване на Стелан Скарсгард в ролята на барон Харконен от поредицата за Дюн.
Човекът бил силно поразен и трогнат, че всички се мобилизирали и направили това да стане възможно за него, обяснява Ганьон. „Той бе толкова голям фен на филма и вселената на Дюн и бе толкова развълнуван да види продължението.“ Умиращият мъж бил много доволен и харесал това, което е видял от кинематографичния епос. Заради забраната самата Ганьон дори не е могла да разкаже какво се е случило, докато филмът не излезе.
„Това е тричасов филм. Той нямаше сили да гледа всичко, но от това, което успя да види, остана много развълнуван и направо го обожаваше“.
Мъжът издъхва само няколко дни по-късно.
А Ганьон разказва, че режисьорът Дени Вилньов направил кратко изявление, предадено от екипа му: „Ние правим филми за хора като този човек.“
Спомен
Вярващи пък вижда в това намеса свише, която облекчила страданието на мъжа в последните му часове. Божият промисъл забелязват и в това, че Дени Вилньов завършил филма само два дни преди да разбере за умиращия. И се припомня как преди време, когато излезе сериалът „Игра на тронове“, умиращ младеж помолил НВО да му даде да види последните три епизода на последния сезон. Но получил категоричен отказ, че няма как да стане и си издъхнал така в неведение. Сега обаче режисьорът Дени Вилньов проявил човещина и разрешил сагата да бъде показана на умиращия.
Георги П. Димитров
