П етър Берон отново е във фокуса на общественото внимание. Повод да го потърсим е предстоящата му поредна премиера на нова книга. В началото на другата седмица той ще представи пред публиката „Хималаите отблизо“. А само преди броени дни беше премиерата на „Панорама на българската зоология“, посветена на науката зоология и предназначена най-вече за професионалисти в науката.
В музея
Откриваме д-р Петър Берон на обичайното му работно място – в малкия му кабинет в Националния природонаучен музей на БАН в столицата. Новата ми книга ще е за нашите приключения в Хималаите, каза Берон пред „Телеграф“. Публикувал съм доста съвременни данни за Непал, за Индия, Шри Ланка. Мисля, че ще бъде интересна за хората. Това е шестата книжка от поредицата „С Петър Берон по света“. Седмата книжка също е под печат – тя е за Източна Африка. Идеята ми е в 15 книжки да опиша обходения от мене свят, посочи още изследователят.
Важното е, че съм жив все още – на 83 години съм. Все още правя някакви планове, но съм претрупан с работа – по три четири книги на година изкарвам. Приключвам си и моите зоологически изследвания. Всеки ден ходя в музея. Дето се казва, каквото мога да довърша, ще довърша. Скоро бях до Далматинските острови. Предстои да излезе и книга за Адриатическо море, сподели легендарният учен.
Политика
Обяснява, че няма как да страни от политиката. Налага се да следя политическите събития, тъй като съм председател на Съюза на патриотичните сили „Защита“. Така се е случило, че май съм най-стария председател на партия в България. Регистрирани сме за предстоящите местни избори, подкрепяме ВМРО, но не участваме с наши кандидати, може би на следващите това ще се случи, каза още Берон...
Той коментира сегашната, а и предишни кампании с присъщото си чувство за хумор. Голямо надприказване е. Всеки предлага какво ли не – и училище ще ви построим, ама като няма деца, и деца ще ви направим. Няма проблем. Предлага се какво ли не, а после как ще го изпълняват, е отделен въпрос, смее се Берон.
Разговаряме и за онова, старото СДС. Дали се вижда с някои от ветераните от синята партия. Те, най-старите измряха, но не се виждам с тези, които останаха. За съжаление СДС-то угасна – говоря за това СДС, което беше коалиция. Според мене сегашната партия, която се кичи с това име, трябва да си го смени – не може да се води за наследник на една цяла коалиция, с болка споделя един от основателите и поддръжниците на „Синята идея“ преди повече от 30 години.
Войната
Притеснява ме накъде отива международната политика. Дали отиваме към война? Както се казваше, ще се борим за мир, но камък върху камък няма да остане. Най-важното според мене е до нас да не дойде никаква война. Това е най-важното – да не бъдем въвлечени в никаква война. Виждаме какво става в момента – борят се ислямски фундаменталисти, но има и други фундаменталисти. От това страдат и падат обикновените хора, подчертава Берон. И разказва интересен епизод отпреди години. Навремето, като бях депутат имахме една мисия в Ивицата Газа – бил съм там, макар и за денонощие през 2007 година. Тогава като заместник-председател на нашия парламент бях включен в делегация от високопоставени депутати от няколко европейски страни. Тогава обиколихме Израел, видяхме се с президента, с шефове на Палестинската автономия. Бяхме и в Йордания, и в Египет. Така че имам непосредствени впечатления от тези места. Вярно е, че нещата се попромениха оттогава, но не чак толкова много, спомня си Берон.
Израело-палестинският въпрос трябва да се разреши генерално, иначе това ще продължава безкрай. Палестинците продължават да се множат. От 2,5 милиона, които са в Газа, половината са деца под 15 години. Тези хора живеят в най-големия концлагер в света – в най-гъсто населената територия. Те са отделени от света и не могат друго да правят, освен да се съпротивляват. Същевременно обаче не може да се подкрепя такава организация като „Хамас“, която използва религията за политически цели. Абсолютно против съм, категоричен е Петър Берон. Според него шиити, сунити, католици, православни не бива да бъдат използвани политически. Стотиците загинали в болницата в Газа е трагедия от световен мащаб. Като наранят или убият един човек в Европа, се вдига шум до небето. А тук все едно, че 500 мишки са били убити. Това е въпрос на реакция на цялото човечество. Как да стане обаче, задава си въпрос Берон? Но е твърдо за това, че трябва да стане. Лошото е, че дори и малките възможности за разговори, за преговори изчезнаха. Арабските ръководители отмениха срещите си с Байдън, казва Берон. Но все пак, без да е оптимист, се надява реализмът да надделее в тази ситуация.
От 1955 година е в спелеологията
Д-р Петър Берон е роден в София през 1940 г. Работил е в Института по зоология и в Националния природонаучен музей при БАН от 1963 г. до 2010 г., директор е на Музея 11 години. Една от специалностите му е пещерната фауна, със спелеология се занимава от 1955 г. Специализирал е във Франция. Председател на Българската федерация по спелеология от 1985 г., бил е председател и на Балканския спелеологичен съюз и член на Бюрото на Световния съюз по спелеология. Изследвал е над 700 пещери на Балканския полуостров, в Индонезия, Корсика, Нова Гвинея, Африка, Южна Америка и др. Ръководил е пещерни експедиции в Куба, Китай и Виетнам, зоологически експедиции в Африка, високопланински изследвания в Хималаите и др. Открил е много нови видове пещерни и други животни и е описал част от тях. Съавтор е на книгата „Пещери и спелеология в България“, автор на книгата „Пещери и хора“ и на научни трудове за пещерите. Преподавал е зоогеография в София и акарология в Пловдив. Като изследовател на фауната на високите планини по света е публикувал монографията „Високопланински Isopoda, Arachnida и Myriopoda на Стария свят“ и други трудове, главно по акарология.
В политиката е отпреди 10 ноември
Още преди промените на 10 ноември 1989 г. Петър Берон се изявява като един от основателите на Независимото сдружение „Екогласност“ Участва в шествието на организацията на 3 ноември в центъра на София, няколко дни преди падането на Тодор Живков. Води колоните заедно с Петър Слабаков, Александър Каракачанов, Пирин Воденичаров, Петър Стайков и др. Те успяват да внесат подписка в тогавашния тоталитарен парламент против строителството на водни каскади във високите части на Рила, които застрашават река Места.
После нещата се развиват лавинообразно. Берон е сред участниците на първия демократичен митинг пред „Св. Александър Невски“ на 18 ноември 1989 г., а след това и на Кръглата маса. Секретар е на Съюза на демократичните сили от 7 декември 1989 г. до август 1990 г. Председател е на Националния координационен съвет на СДС от август до декември 1990 г. Напуска СДС през 1991 г., след като президента Желю Желев го обвинява, че е сътрудник на Държавна сигурност, което Берон отрича. Народен представител в VII Велико народно събрание и XL народно събрание, заместник-председател на XL народно събрание На президентските избори в България през 1992 е кандидат за вицепрезидент на Жорж Ганчев, Оттогава датира крилатата фраза „Кажи си приказката, Бероне!“. Двамата събират 16,78% от гласовете и остават на трето място. През 2001 и 2006 г. е кандидат за президент.
Пламен Енчев
