Л юбопитна подробност в творчеството на знаменития френски писател, автор на забележителни научнофантастични и приключенски романи Жул Верн е, че посвещава една от книгите си на Априлското въстание от 1876 г.
Тя е озаглавена „Дунавският лодкар” (”Льо пильот дьо Данюб”). Романът излиза за първи път на френски език през втората половина на 1908 г., три години след смъртта на писателя. Негов главен герой е българският революционер Сергей Ладков (Стефан Ладков) от Русчук, по професия лоцман.
Жул Верн
Според описанието на Верн той е „тридесетгодишен мъж, рус като северен славянин, надарен с херкулесова сила и рядка гъвкавост. Стефан Ладков притежаваше всички онези физически качества, които позволяват на един човек да командува.”
Но същевременно силният българин има и всички необходими за един водач морални качества: „твърдост в решението, благоразумие при изпълнението и страстна любов към своето отечество… Той беше от тези, които бяха готови да се жертвуват веднага за свободата на народа си.”
Обстановка
Удивително е, че с кратки щрихи Жул Верн успява достатъчно да пресъздаде историческата обстановка в България и основните събития, свързани с Априлското въстание: „Народът на България започна да се бунтува.
Както винаги, това започна с предварително организиране на въстанието. Станаха тайни събрания, на които се стичаха пламенни младежи от цялата страна… Въстаниците трябваше да си доставят най-напред оръжие.
За тази цел много млади хора емигранти преминаха реката, пръснаха се в Румъния, стигнаха чак до Русия. Стефан Ладков беше между последните.” Като ръководител на Българския революционен комитет в Русчук Ладков е изпратен в Будапеща и Виена, за да организира доставка на оръжие и муниции за въстаниците.
В Русчук оставя любимата си годеница Неша. За да купи оръжие, пътува няколко пъти и до Русия.
Едно от първите издания на Дунавският лодкар
Неуспехът на въстанието го заварва в Унгария и той се установява в Зомбар – последния унгарски град преди турската граница. Тук живее като унгарец под името Илия Бруш и непрекъснато търси начин да се завърне в родината си. Удобен случай му се удава, когато в „малкото очарователно градче Зигмаринген се провежда състезание по риболов, организирано от „Дунавската лига” – сдружение на рибарите от дунавските страни.
В надпреварата се втурват 97 състезатели от Баденското херцогство, от Вюртенберг, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия и „дори от поробена България”.
Илия сполучва да завоюва и двете първи награди – за най-голям брой уловени риби и за най-голяма риба. След успеха си той обявява, че се впуска в ново приключение – да се спусне с лодка за два месеца от изворите на Дунав до Черно море, като се храни само с уловена от него риба. Предвижда да изминава по 50 км на ден и да спира на брега само нощем.
На 10 август 1876 г. Бруш потегля от Данаушинген. Лодката му била плоскодънна, дълга 12 и широка 4 стъпки. В предната й част имало малка двуместна каюта. По рискования път към България смелият българин преминава през поредица от премеждия и сурови изпитания. Води драматична борба с банда дунавски рибари, предвождани от Иван Стригов от Русчук, който е и съперник за ръката и сърцето на годеницата му Неша. В един момент той дори успява да я отвлече, но в крайна сметка е победен, а любимата на Ладков свободна.
Хепиенд
Стефан участва в Руско-турската война. Романът завършва с класическия хепиенд, типичен за приключенските четива: „След Освобождението на България Стефан и Неша заживяват щастливо в Русчук, като той продължава да работи като лоцман.” Раждат им се трима синове, макар и с различни професии, те остават завинаги привързани към родната къща, обожават родителите си и като тях изпитват голяма любов към България, готови винаги на всякакви жертви за нея.
Логично възниква въпросът какви извори е ползвал знаменитият писател за написването на романа. Определено може да се приеме, че сюжетът му е почерпен от разказите на неговия син Мишел Верн, който в периода 1898-1902 г. е посетил Австрия, Унгария, Румъния и България.
След смъртта на баща си той остава единствен наследник на неиздадените му ръкописи и започва да ги публикува заедно със сина на издателя на Верн – Хетзел-син.
Романът за първи път е издаден на български език в София през 1943 г. със заглавие „Дунавският лоцман”. Преведен е от Петър Дачев. През 1991 г. бургаското издателство „Братя Матееви” го издаде отново в превод на Милена Милева.
С кораб до Индия: Писателят превъзпитава наследника си
Мишел е роден през 1861 г. Израства глезен от майка си и неразбран от баща си. Като възмъжава, се забърква в безброй скандали и неприятни истории. За да го превъзпита, Верн го изпраща с кораб до Индия. И това не помага.
Оженва се на 18 години за актриса от театъра в Амиен. Жул Верн го отлъчва от семейството. Скоро Мишел зарязва актрисата заради една шестнадесетгодишна девойка. Постепенно отношенията с баща му се подобряват и той започва да се занимава с литературна дейност. Дори написва опера за деца.
Но авантюристичният му нрав непрестанно го тласка към различни съмнителни финансови машинации. За да го спаси от пълен крах, Верн се разделя с любимата си яхта „Сен Мишел ІІІ”. Мишел прекроява романите на баща си, променя сюжетни линии, изхвърля цели глави, включва нови персонажи, променя финала на книгите.
Не всички одобряват тези негови действия. Дружеството на приятелите на Жул Верн се заема да открие оригиналите на неиздадените му приживе творби и да ги издаде в автентичния им вид.
Ако сред тях е и „Дунавският лодкар”, би могло да се разбере доколко той е претърпял чужда намеса, но независимо от това романът и днес не е загубил своята привлекателна четивност и патриотично въздействие.
Боян Драганов
