С тарите българи вярват, че през лятото има три дни, които са най-горещи. Те са в средата на юли и са свързани с три последователни празника на християнски светци – Светите Кирик и Юлита (15 юли), Света Юлия (16 юли) и Света Марина (17 юли).
Особено почитан в това отношение в повечето райони на страната е третият Горещник – денят на Света Марина, но пък в Пловдивско, Софийско и Тетевенско за най-опасен смятали първия ден.
Забрани
В тези дни, наричани Горещници, за да се предпазят от пожари и други беди, старите българи строго спазвали някои забрани. Най-главната е била през тези три дни да не се работи нищо – нито в дома, нито на полето, особено да се пали огън, да се пече хляб или ядене, да се жъне, да се коси, да се плъсти или превозва сено. Вярвало се, че който наруши тези забрани, „огън ще падне от небето“ върху нивите и дома му и те ще изгорят, а домашните му животни и децата ще се разболеят от огница (тиф). В някои добруджански села обаче забраната за домашна работа не важи за прането на всички дебели дрехи и тъкани (постелки, завивки) от дома и точно тогава жените специално ги изпират, за да изсъхнат най-лесно.
Метеорология
На някои места в България през Горещниците все още се спазват ритуали за предричане. При един от тях се гадае какво ще е времето през зимата. За целта на всеки един от трите дни се нарича по един зимен месец: първият за януари, вторият – за февруари, третият на Св. Марина – за март. Някъде вярват, че ако съответният ден е много зноен, месецът, на който съответства, ще бъде топъл и мек. Ако денят е по-хладен или вали дъжд, това предвещава много сняг и студ. Но другаде пък вярват в обратното знамение – много топли Горещници предвещават студена зима. В Тракия, ако през празниците в средата на юли се появят макар и малки облаци, наричат три от тях на лятото, есента и зимата, за да има валежи и през трите сезона.
Троянско
В троянските села с Горещниците започват седенките, които продължават няколко месеца. За паленето на първия седенкарски огън момите специално донасяли дърва, като влачели стъбла от тикви и краставици – „за да се влачат ергените след тях“. Когато започвали да предат, се питали една друга: „Какво запридаш?“ и си отговаряли: „Запридам ергените от Долната до Горната махала“. Първата изпредена на седянката нишка всяка мома слагала под комина или затискала с камък – съответно „за да изгорят ергените“ или „за да се свиват момците“ по нея.
Взимали новия огън за дома
Не случайно в народните вярвания Света Марина се почита като повелителка на огъня. Затова някога срещу празника й извършвали палене на „жив огън“. Вечерта загасвали всички огнища, кандила и свещи в селото. През нощта двама близнаци (или с еднакви имена) излизали в полунощ, събличали се голи и триели едно в друго две дървета, докато се възпламенят. След това отивали на селския мегдан и запалвали там голям огън, който хората прескачали. После го разделяли на две и между него прекарвали всички домашни животни „за здраве“. Накрая всяко семейство взимало жар от този огън, отнасяло я у дома и с нея запалвало новия огън в домашното огнище, който се поддържал през цялата година.
