С начало на експлоатацията си през 1977 г. настоящите основни радари за ранно въздушно предупреждение и управление на САЩ и НАТО Boeing Е-3 Sentry AWACS (Airborne Warning and Control System) скоро ще отстъпят мястото си в небето на новите Boeing E-7. Емблематичният силует на Е-3 с въртяща се антена над тялото доминираше небето по време на Студената война и далеч след това.
Пари
На 21 юли 2024 г. стана ясно, че ВВС на САЩ са договорили 26 самолета Boeing E-7A. „Те ще са подобни на E-7 Wedgetail на Кралските австралийски ВВС (RAAF). Целта е да се замени стареещият морално и физически флот от Boeing Е-3 Sentry и бързо създаване на 2 прототипа, първият от които да е готов през фискалната 2027 г. Договорът не е подписан, но трябва да е факт през август 2024 г. ВВС искат да имат комбинация от E-7 и космически спътници за наблюдение на бойното поле и въздушното пространство над него, за командване, контрол и насочване на средства за унищожаване на вражеските сили. Докато флотът E-7 не бъде готов, ВВС ще задържи няколко Е-3, за да запълни дефицита“, заяви министърът на ВВС Франк Кендъл на авиошоуто RIAT 2024 в авиобаза RAF Fairford в Англия.
Приключването на сделката ще е след месеци на сложни преговори, произтичащи от специалните изисквания на ВВС за американизиран вариант на E-7 от една страна и финансовите претенции на Boeing от друга. През февруари 2023 г. на Boeing получи договор за 1,2 млрд. долара, за да започне работа по прототипа на Е-7.
Е-7 се експлоатира от 4 държави. Американските ВВС искат модифициран E-7 с отворена архитектура на системите за мисии; подобрена система за глобално позициониране, както и модифициран дизайн, за да отговаря на изискванията за сателитни комуникации, военен GPS и високо ниво на киберсигурност.
Андрю Хънтър, началник „Обществените поръчки“ на ВВС, заяви през февруари 2024 г., че ВВС първоначално са смятали, че ще купят E-7, който не се различава много от този за Обединеното кралство. „Оказва се, че изискванията на ВВС изискват много по-високо ниво на модификации, отколкото първоначално се очаква. Това повиши потенциалната цена и направи преговорите трудни за месеци. Има някои основания цената да се покачи, но това, което бе поискано първоначално, бе неприемливо. ВВС все повече преминават към базирани в Космоса способности за разузнаване, наблюдение и насочване, но искат да имат E-7 като въздушен компонент в близкото бъдеще“, допълни Кендъл.
Опашка
Договорът с ВВС на САЩ, на фона на продължаващите съдебни битки на Boeing, е важен крайъгълен камък за компанията. По-рано през юли 2024 г. компанията Boeing се съгласи да се признае за виновна по обвинения в заговор за измама на Федералната авиационна администрация на САЩ във връзка с фаталните катастрофи през 2018 г. и 2019 г. със 737 MAX. Експерти считат, че признаването на вината е цената, която компанията ще плати, за да може да продължи да сключва договори с федералните власти като Пентагона. Те всъщност ще донесат печалба, която ще покрие платените на правителството 2,5 млрд. долара глоба.
Boeing вече завърши окончателния преглед на дизайна на E-7 за ВВС на САЩ и строи първия Boeing 737NG, който ще бъде превърнат в прототип на Е-7. Той ще лети през 2025 г., преди да бъде подложен на договорените модификации. Boeing предвижда общи продажби от около 50-70 Е-7. Само за справка - предшественикът на Е-7, Е-3, е построен в 68 броя.
Boeing E-7 е двудвигателен самолет за ранно предупреждение и контрол, базиран на Boeing 737NG. Има фиксирана, активна електронно сканирана радарна антена вместо хидравлично въртящия се радар AN/APY-1/2 на Boeing 707 E-3 Sentry. Първоначално бе проектиран за RAAF с името E-7A Wedgetail. По-късно самолетът бе избран от турските ВВС (проект Peace Eagle) с името E-7T; от ВВС на Южна Корея (проект Peace Eye) и Обединеното кралство (Wedgetail AEW1).
Историята
Австралийското МО оценява перспективите на АУАКС още през 1986 г. Проучвания водят до одобряването на първата фаза на проект AIR 5077 през 1994 г. През 1996 г. Австралия издава искане за предложение (RfP) по проекта Wedgetail и през 1999 г. възлага на Boeing договор за доставка на 4 самолета за AEW&C с опции за 3 допълнителни.
737AEW&C е на база на пътническия 737-700ER. Има многофункционален радар MESA (Multi-role Electronically Scanned Array) на Northrop Grumman. Той е разположен на гръбна „надстройка“ в горната част на фюзелажа с минимален аеродинамичен ефект. Радарът има възможност за едновременно търсене във въздуха и на водна повърхност, както и за управление на изтребители с максимален обсег от над 600 km. Въпреки че не е въртящ се, радарът е в състояние да предложи 360-градусово сканиране по азимут, използвайки 2 странично излъчващи електронни колекторни решетки, всяка от които покрива два 120° сектора към десния и ляв борд, и друга решетка, разположена в горната шапка, която покрива 60° отпред и отзад на самолета.
Радарната антена служи и за електронно разузнаване (ELINT) с максимален обхват над 850 km от височина 9000 m. Дозареждането с гориво по време на полет се извършва чрез приемник на щанга в горната част на предния фюзелаж. Кабината има 8 операторски конзоли с място за още 4.
Австралия поръча 4 самолета AEW&C с опции за 3 допълнителни, два от които впоследствие бяха реализирани.
На 1 април 2014 г. бе първото оперативно излитане на австралийските Е-7 при търсенето на полет 370 на Malaysia Airlines. Задачата - контрол на морските патрулни самолети край Западна Австралия. На 1 октомври 2014 г. Е-7 осъществи първия си полет над Ирак в подкрепа на коалицията, нанасяща въздушни удари срещу ИДИЛ.
През 2022 г. НАТО издаде RfI за замяна на своите 14 E-3A AWACS до 2035 г. с IOC до 2031 г. Boeing заяви, че е отговорил на искането, предлагайки базирано на E-7 решение. На 15 ноември 2023 г. НАТО сключи договор за 6 E-7 с доставка до 2031 г. E-7 ще бъде базиран в Гелзенкирхен, с няколко предни оперативни бази в Европа.
Основни характеристики
Екипаж: 2 пилоти, 8-10 оператори
Маса празен: 46 606 кг
Полезен товар: 19 830 кг
Макс. тегло при излитане: 77 600 кг
Дължина: 33,6 м
Размах на крилата: 35,8 м
Височина: 12,5 м
Площ на крилото: 91 м2
Силова установка: 2 х турбовентилаторни двигатели CFM56-7B27A
Тяга: 2х121 kN
Крейсерска скорост: 853 км/ч
Обхват: 6500 км
Таван на полета: 12 500 м
Димитър Ставрев, военен експерт
