В ойната през 1877-1878 г., една от 11-те руско-турски войни, остава в българската история като Освободителна, а за румънците е война за независимост.
В битките за двата редута до плевенското село Гривица ожесточено се вкопчват един в друг частите на румънския полковник, впоследствие генерал Михаил Черкез, и войската на Осман Нури паша. Любопитното е, че и двамата са от черкезки произход. Кръвопролитната схватка започва през септември 1877 г. и предхожда блокадата на Плевен. На 10 декември Осман паша вдига бяло знаме и ритуално предава сабята си на руския генерал Иван Ганецки, който пък е от полски произход.
Предистория
На 16 април 1877 г. Румъния подписва в Букурещ договор с Руската империя, който позволява на руски войски да преминават през румънска територия, зачитайки нейната териториална цялост. През м. май румънският парламент обявява Независимостта на страната и румънското правителство престава да плаща данък на Турция.
В плановете на руснаците не влиза намеса на румънска войска във военните действия, за да се избегнат последващи техни териториални претенции. Наближавайки Плевен, ожесточената съпротива на добре обучената 50-хилядна (по румънски данни) турска армия принуждава Великия княз на Русия Николай Константинович да потърси румънска помощ. Той предлага на румънския принц Карол I да стане маршал на Обединените сили на Румъния и Русия, тоест фактическият главнокомандващ.
Битката
Важен етап от хода на войната е битката за двата редута при плевенското село Гривица през септември и октомври 1877 г. След третата атака на Плевен 35-те хиляди румънски войници, предвождани от полк. Михаил Черкез, превземат първия гривишки редут Канлъ табия. Започва се кръвопролитна битка за втория редут - Баш табия, който отстои само на 300 м.
От 13 до 15 септември (нов стил) турците правят опити да си възвърнат първия редут, но са отбити от румънските и някои руски части. На 18-и след обяд румънските войски неуспешно атакуват втория редут. На полесражението остават стотици убити войници, чиито трупове започват да гният. Турците стрелят по всеки, опитал се да прибере нечий труп.
Въпреки че са подложени на непрекъснат обстрел и търпят нови загуби в следващите седмици, румънците успяват да прокопаят нови окопи и траншеи, и доближават на 40 м до втория редут.
Атака
Атаката на Баш табия започва в 12:30 часа на 19 октомври с артилерийска стрелба от 72 румънски и руски оръдия. В 13:30 часа тръгва пехотата. Румънските батальони, снабдени със стълби и фашини (снопове пръчки за запълване на ями и преминаване през окопи), стигат до редута. Посреща ги дъжд от хиляди куршуми. В зверското сражение войниците се изкачват със стълби по бруствера на редута, а турците ги удрят отгоре с прикладите на пушките, с лопати и с всичко, което им попада под ръка. Полковник Ангелеско дава сигнал за отстъпление. Към 18 часа румънците получават подкрепления и за втори път атакуват със стълби, като успяват да преодолеят рова и да се изкачат по бруствера. В този момент турците получават подкрепления и изтласкват румънците обратно в траншеите. С това се прекратяват опитите за овладяване на Баш табия.
Примирие
На следващия ден е сключено примирие за прибиране на ранените и погребване на убитите. Определени са демаркационни линии, на които застават турски и румънски войници. В ранния следобед всичко приключва и войските застават на изходните си позиции.
Само на 19 септември убитите румънци са 2-ма офицери и 200 войници, а ранените - 20 офицери и 707 войници. Турските загуби остават неизвестни.
Неуспехът и огромните румънски загуби при опитите за превземане на втория редут затвърждава решението на главнокомандващия руски генерал Тотлебен, който пък е немец по произход, за пълна блокада на Плевен. Османските войски са обкръжени в града и лишени от боеприпаси, храна и комуникации.
Капитулация
В нощта на 9 срещу 10 декември 1877 г. Осман Нури паша прави отчаян опит да пробие блокадата и да изтегли войските си към София. В обоза има около 2400 ранени турски войници и цялото турско население на Плевен - около 200 семейства. На разсъмване руснаците разбират, че турските части се прехвърлят през река Вит. В 10:30 часа пробивът на блокадата е ликвидиран. Парче от руски снаряд ранява Осман паша в крака. В ранния следобед на 10 декември турският военачалник капитулира с цялата си армия близо до моста на реката. Осман паша е искал да предаде сабята си на полк. Черкез, но той му отговаря, че това трябва да стане по старшинство. Ген. Ганецки, командващ руските части между Долни Дъбник и Долна Митрополия, приема знака за капитулация на турците.
Така на 10 декември 1877 г. след 3-месечна обсада Плевен е освободен. На следващия ден в града пристига руският император Александър II. В къщата на плевенския търговец Иван Бацов той приема капитулиралия Осман паша и в знак на уважение към военачалника му връща сабята с думите: „Носете я със себе си и в плен“.
Мавзолей
В мемориалния парк край плевенското село Гривица се издигат мавзолей с костница, музеен кът и два паметника. Документи и спомени се съхраняват в музейния кът, изграден от българската държава през 1967 година. В музея се съхраняват още копия на бойни знамена, принадлежали на различни войскови части на румънската армия, сражавали се при Гривица. Изложени са дори гилзи от куршуми, които са събрани от полесражението.
Мавзолеят е строен през 1892-1897 г. със средства на румънския народ. Открит е през 1902 г. Около Мавзолея през 1958 г. е изграден мемориален парк с площ 360 декара. В костницата на мавзолея, в мраморни саркофази се съхраняват кости на загиналите в боевете румънски воини. Стенописите в храмовото помещение са дело на румънски художници. Иконостасът в мавзолея е изработен от дебърски майстори от известния род Филиповци от село Осой, които през 1880 година идват в освободена България. В бронзов медальон, прикрепен към иконостаса, е изписан текст – посвещение на румънски език и годината „1902”. През 1904 година при посещението на румънски учители е поставен декоративен бронзов венец в памет на героите от войната, украсен с дъбови и лаврови листа, върху които са изписани местата, където е действала румънската войска.
Адиги
Черкезите, самоназовавайки се адиги, са кавказко племе с индоевропейски корени, които са населявали историческата област Черкезия. Една част от тях са ислямизирани, а друга покръстени.
Десетилетия наред черкезите водят жестока война срещу имперска Русия. През 1864 г. в т.нар. Кавказка война руският генерал Евдокимов пристъпва към физическото им изтребление. Една част от тях бягат в Турция, други са разселени в Русия. Черкезки бежанци достигат до християнските провинции на турската империя, основно в днешните Румъния, Молдова, България, Македония, Сърбия, Косово и Северна Гърция.
Румен Жерев
