Д екември е ключов месец за формирането на характера на зимата, а динамиката в атмосферата вече започва да оказва силно влияние върху времето. Според Meteo Balkans поведението на полярния вихър - огромна маса от студен въздух, затворена в стратосферата - тази година е особено важно за климатичните процеси над Европа и Балканите.
Моделите показват, че до края на месеца стратосферният вихър вероятно ще навлезе в състояние на разпад или значително отслабване. В същото време се очаква силно издължено студено ядро да се позиционира над Европа, което може да доведе до няколко студени вълни към Източна Европа.
Първите десет дни на декември ще бъдат преходни - атмосферата реагира на процесите в стратосферата, но все още без ясно изразени синоптични промени. Макар вихърът да отслабва, енергията от възмущенията още не е достигнала по-ниските слоеве на атмосферата. Това предполага по-топло начало на месеца - сценарий, който често се наблюдава при подобни условия.
Моделите прогнозират спиране на валежите и по-сух начало на месеца, като ЕС и ГФС, загатват за антицклоно време над по-голямата част от Югоизточна и Източна Европа, но температурите ще са ниски, очаквани само сух студ.
Местата без целодневни мъгли, температурите ще се повишат, но ще са между 10-15 градуса. Районите с мъгли - доста по-ниски до едва 4-7 градуса.
Полярният вихър ще бъде напълно разпаднат и раздробен на две части - една над Сибир, друга над Северна Канада. Това ще отвори широко вратата за адвекции на арктически въздух през Скандинавия и Източна Европа, но през края на първото десетдневие или началото на второто.
Времето над нашата страна ако тази прогноза се запази, ще е по-скоро облачно и мъглив, и студено. Най-студената нощ вероятно ще бъде след 5 декември (–5…–8°C в котловините и планинските райони).
Това е първият период, в който се очаква по-видима реакция на тропосферата към стратосферното затопляне.
Втората карта вече намеква за по-интересна динамика. Полярният вихър започва да се издължава, като неговата ос се измества към Скандинавия и Северния Атлантик.
Това издължаване (наречено елонгация) е ключово, защото: нарушава симетрията на вихъра, позволява на планетарните вълни да проникват по-навътре, увеличава вероятността студени маси да бъдат избутани към континентална Европа.
Точно такъв сценарий често води до първите значими студени нахлувания през зимата.
Втората част на месецa ще донесе осезаема промяна. Студени маси от североизток ще проникват към Балканите, а Средиземноморските циклони ще се активизират. Това е комбинацията, която често поражда валежи и първи по-силни снеговалежи в планините и високите полета.
Ако тези прогнози се реализират ни очакват валежи от дъжд и снеговалежи в планинските райони, Северозападна България и крайните североизточни райони.
Очакваната снежната покривка, ще варира силно от надморската височина. Максималните средни температури за този период ще са между 3-5°C. Очакваните най-ниски температури - до –7…–9°C в котловините и планинските райони.
До края на месеца стратосферният вихър вероятно ще бъде в състояние на разпад или силно отслабен. Историческите данни сочат, че след подобни събития (SSW), отрицателната фаза на Арктическата осцилация (AO) се задържа продължително.
Това означава, че студеният въздух се задържа в умерените ширини, вместо да стои заключен на полюса. Вероятността за "Бяла Коледа" през 2025 г. изглежда по-висока от обичайното.
Очаква се времето да се стабилизира в типично зимен режим. Към този момент се прогнозира и антициклонално време, подобно на първото десетдневие на месеца, но фактът, че този път температурите ще са по-ниски, с възможни температури от минус 10 градуса и в равнините, а в планините - дори и по-ниско.
Вероятността от преминаването на средиземноморски циклони е голяма, но честотата им ще отслабва, писа marica.bg.
