- Михаела, ти си един от малкото хора по целия свят, имали възможност да се докоснат лично до Ед Шийрън, чийто концерт в София откри именно ти с твоята банда. Как дойде предложението и имаше ли и капка колебание у теб, преди да приемеш?
- Поканата дойде лично от екипа на Ед Шийрън. Направили са проучване на музикалния ни пазар и са преценили, че съм най-подходящият човек, който да открие концерт с такъв мащаб в София. Това е страхотно международно признание и голям комплимент за труда ми като артист и автор. Все още осмислям какво ми се случи и съм безкрайно щастлива и благодарна за страхотната възможност музиката ми да стигне до толкова голяма публика на живо. Не съм се колебала дали да приема, концерт на стадион е сбъдната мечта за всеки музикант.
- Разкажи ни за вашата среща зад кулисите. Какво си казахте и как го усети ти като човек?
- Той е точно толкова земен и мил, колкото си го представяте. Страшно усмихнат и внимателен е. Едва ли ще ви изненадам, като ви кажа, че си говорихме предимно за музика.
- Колко пъти си била на концерт на Ед Шийрън?
- Това беше третият концерт, на който присъствам в публиката, но този път усетих музиката му още по-специално, обградена с над 60 000 човека - усмихнати и щастливи, предимно българи, на родна земя. Пяхме, танцувахме, плакахме, забавлявахме се под дъжда, беше страхотно преживяване! Самият Ед Шийрън каза, че много се е впечатлил от топлото посрещане и това е било причината да излезе от предварително подготвената си програма и да изпълни песента I See Fire като жест към феновете. Искрено се надявам, че това събитие ще постави България обратно на световната концертна карта и все повече актуални изпълнители ще идват у нас.
- Ти самата фенка ли си на Ед Шийрън? Коя е любимата ти песен? С какво свързваш музиката, която той прави?
- Харесвам го много и следя активно кариерата му още от първата му песен A team. В моите очи той е най-добрият съвременен разказвач на истории, изключително автентичен в музиката си и емоционално пресъздаващ чрез текстовете си сюжети и теми, в които всеки от нас с лекота се припознава. Имам много любими песни от репертоара му, но изключително специално място в сърцето ми винаги ще има Thinking out loud. Преди точно 10 години чувствената му балада се превърна в тотален хит и проправи път за още подобна музика дори в българския ефир. Благодарение на тази негова песен медиите у нас повярваха, че балади с по-сериозни и смислени текстове имат потенциал също да се превръщат в хитове, което беше повод радиостанциите и музикалните телевизии да започнат да ротират активно и първата ми авторска песен „И аз съм тук“, която първоначално бяха отхвърлили, защото не влизаше във формата им за танцувална музика.
- Как се почувства, качвайки се на сцената на Ед, изключително мащабно съоръжение, и имаше ли сценична треска, преди да излезеш пред пълния национален стадион?
- Организацията беше безупречна, всичко се случваше подредено и много спокойно, благодаря много на целия екип на Fest Team за това (те бяха промоутър на събитието). Като изпълнители, които се качват на сцената, заедно с бандата ми имахме пълен комфорт, съответно не сме имали за какво да се притесняваме. Изпитвахме по-скоро вълнение и искрено нетърпение да изживеем сбъдването на още една мечта.
- Разкажи ни за музикантите, с които свириш, и какво ви предстои до края на годината?
- Заедно с мен на сцената бяха китаристът Васил Крумов, пианистът Краси Тодоров, басистът Александър Обретенов и барабанистът Васил Вутев. Страшно талантливи и опитни момчета, с които свирим заедно от много години, приятели сме и много се подкрепяме. По аранжиментите работи Борислав Бояджиев-Борче, а звуков инженер беше Георги Станев с помощници Веселин Ценов и Драгомир Владов. Зад кулисите за нас се грижиха стилистът Василен Милков, гримьорът Гергана Пащрапанска и фризьорът Gish, както и най-любимото ми момиче Йоана Иванова, която е мой мениджър и следеше всичко да бъде наред през цялото време.
- След като отлично се справяш с ролята на Есмералда в „Парижката света Богородица“, през лятото имаше нова премиера в Старозагорската опера. Въплъти се в един от най-драматичните женски образи – този на Жулиета. Какво предизвикателство бе за теб този образ?
- Категорично Есмералда бе по-близката до мен роля като натюрел. С Жулиета се борих повече, за да успея да подхождам с необходимия наивитет към всяка актьорска задача, давана ми от режисьора ни Виолета Горчева. Във вокално отношение също се налагаше да олекотя доста иначе по-богатия ми на обертонове тембър, за да звуча като 14-годишна млада дама. Много обичам да се предизвиквам и се впуснах с огромно щастие и вълнение в подготовката. Отново си партнирах с колеги, с които добре се познаваме и човешки, и творчески. Сплотеният екип е много важен, за да е успешен спектакълът накрая. Получи се изключително грандиозна продукция, над 250 човека - солисти, хор, балет и оркестър, с които разказваме вечната история за любов и омраза, случваща се във Верона между враждуващите фамилии Монтеки и Капулети. Заглавието вече е част от програмата на Държавна опера-Стара Загора, играем го регулярно, а за 27 февруари имаме планирано гостуване в зала 1 на НДК.
- Разкажи ни за партньорството с Александър Панайотов, с когото участвате и в двата мюзикъла.
- С Александър се работи много лесно – пее чудесно, танцува добре, много органичен актьор е и винаги мисли и играе за човека, с когото си партнира на сцената. Той влиза в ролята на Ромео и се справя разкошно с нея. С право е една от най-обещаващите млади надежди на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ в София. В "Парижката Света Богородица" той игра Клопен.
- Тази година твоят талант се разпростря и в киното – ти създаде и изпълни едноименната песен към българската комедия „Опасни шматки". Хареса ли ти да пишеш музика за филм?
- Категорично да. Много е любопитно и различно да пиша музика от гледна точка на филмовите персонажи и техните преживявания. Нужна е повече предварителна подготовка, повече анализ, за да си верен с тона, който режисьорът и сценаристите търсят, за да се постигне желаният краен ефект. Вече имам покана и за следващ проект и нямам търпение да се впусна в работата по него в края на септември.
- С толкова много професионални задачи – остава ли ти време за почивка?
- Опитвам се да ми остава. Варна е моето място за отдих и си открадвам по някой и друг ден, за да стигна дотам и да презаредя батериите.
- През май смени 12 полета за 17 дни в едно латиноамериканско приключение. Разкажи ни за престоя ти в Перу, Боливия и Колумбия.
- Имах много малко свободни дни за разходка, а исках да разгледам много места и да взема максимума от пътуването си в Латинска Америка, което наложи такъв стегнат график и толкова голям брой полети за кратко време. Страхотен фен съм на магическия реализъм и Габриел Гарсия Маркес, от тийнейджър мечтая да посетя Колумбия и да видя красивите хасиенди, за които съм чела в „Сто години самота“ например. Съчетахме го с пътуване до Перу, където успяхме да се запознаем с културата на инките. Видяхме изгубеното селище Мачу Пикчу, столицата Куско, езерото Титикака… Към пътуването добавихме и Боливия. Сърцето ми остана в природните гледки, които тя ни подари. Там се намира т.нар. Огледало на света - Salar de Uyuni – най-голямата солна пустиня на Земята – неземна красота, особено по залез.
- Къде планираш да бъде следващото ти пътешествие?
- Не съм пътувала много из Азия и си пожелавам следващото ми пътешествие да ме отведе в Япония.
- Най-хубавото на пътуванията може би е компанията на любимия човек. Щастлива ли е Михаела Филева и мислите ли с твоето момче за по-сериозни крачки в отношенията ви?
- Щастлива съм, намерих човек, в чието съзнание всекидневно срещам разбиране и подкрепа, както и безусловна любов, така че по-сериозните крачки идват естествено.
- Какво е за теб любовта?
- Основна движеща сила.
- Ако те върна назад във времето – за какво мечтаеше малката Михаела? Какво дете беше?
- Бях послушно, но много будно дете. Все нещо ми беше любопитно, което от време на време ме вкарваше в неприятности. Първо исках да стана адвокат, но малко по малко любовта ми към музиката измести всички други стремежи за бъдещето и сцената стана всичко, за което мечтаех.
- Как се справяш с разочарованията в живота?
- Поставям се в обувките на човека срещу мен и опитвам да разбера какви са мотивите му, за да постъпи по този начин. Вярвам, че хората сме изначално добри, просто понякога, притиснати от обстоятелства или от липса на любов, взимаме грешни решения.
- Даваш ли втори шанс на хората?
- Винаги давам втори шанс, на всеки се случва да сгреши. Но ако и той бъде пропилян, се отдръпвам. Ако човек не е готов да мине през трънливия път на самоанализа и да разбере защо е постъпил по определен начин, с който е наранил друго човешко същество, лесно прошката се бърка с поощрение и взимането на грешни решения става модел на поведение.
- Какво пожелаваш на читателите на „Телеграф“?
- Орисвам вашите читатели със здраве, щастие и много късмет.
Това е тя:
-Родена е на 15 май 1991 г. във Велико Търново
-На 6-годишна възраст през 1996 г. започва уроци по пиано при Петя Кръстева
-Възпитаник е на естрадно студио „Румина“, чрез което е участвала в редица конкурси и фестивали в Молдова, Франция, Италия, Полша
-През 2011 г. участва в първото издание на музикалното шоу X Factor
-В началото на 2012 г. подписва договор заедно с музикалния издател „Монте Мюзик“, зад който стои поп музикантът Владимир Ампов – Графа
Екатерина Томова
