Н а 1 август 1859 г. в столицата на Османската империя Цариград умира Стефан Богориди, един изключително достоен българин, за когото за съжаление днес повечето българи не знаят нищо.
Княз Стефан Богориди
Днес негов паметник има в столицата на съвременната Република Турция, но по моя информация не и в България. Нещо, което не прави чест на нашата страна. Затова тук ще се опитаме да отбележим поне една малка частица от живота на този наш забравен сънародник.
Стефан Богориди е роден през 1775 г. в Котел с имената Стойко Цонков Стойков. Баща му е едър търговец на животни, един от основните снабдители на османската войска с храни. Дядо му по майчина линия е Софроний Врачански, първият, преписал „Историята“ на Паисий Хилендарски. Всъщност малкият Стойко носи името именно на Софроний, чието светско име е Стойко Владиславов.
Паметникът на Стефан Богориди в двора на Желязната църква в Истанбул, носеща неговото име
Житие
Търговският син Стойко е изпратен да учи в гръцкия колеж „Св. Сава“ в Букурещ, където според тогавашната мода сменя името си с гръцкото Стефан. А Богориди става фамилия на него и брат му Атанас в чест на българския владетел княз Борис I Покръстителя.
След завършване на образованието Стефан Богориди известно време учителства в едно богато гръцко семейство, след което е назначен за драгоманин (преводач) в османската флота. Като такъв той участва във войната на Османската империя срещу Наполеон Бонапарт. В битката при Абу Кир в Египет османската флота е разбита, а българинът като по чудо се спасява
Издигането му в обществения живот на империята продължава. През 1812 г. той е назначен за губернатор на Галац, а девет години по-късно е помощник на княза на Влашко Скарлат Калимахи. В следващите няколко години следват бързи възходи и падения. По време на Влашкото въстание Богириди е каймакам на Влашко, а след това и на Молдова. След това обаче, между 1825 и 1828 г., е изпратен на заточение в Мала Азия.
След края на заточението отново следва период на възход. В края на Руско-османската война от 1828-29 г. българинът е включен в състава на османската делегация, която преговаря с руснаците в Санкт Петербург. По време на мисията българинът очевидно се е справил доста добре с поставените му задачи и спечелва симпатиите и доверието на султан Махмуд II, който го назначава за свой дворцов съветник и му дава титлата „бей“, която е побългарена на „княз“.
Цариград през 19-и век
Управител
Освен това Богориди е назначен за управител на остров Самос и остава такъв цели 15 години. Така през следващите 30 години българинът от Котел се превръща в един от най-влиятелните държавни хора в Османската империя. Но дори издигнал се до върховете, Стефан Богориди не забравя своите сънародници и прави всичко, което е по силите му, за да облекчи тяхната участ, когато може.
остров Самос
През 1830 г. Богориди се опитва да прокара пред султана и Високата порта проект на група българи за признаване на автономно българско княжество в Добруджа. Опитът му обаче не успява. След селското въстание в западните български земи през 1850 г. обаче под влияние на княз Стефан Високата порта извършва поредица от административни и аграрни реформи в полза на българското население, което за пръв път от пет века получава своя собствена земя.
Българинът от Котел се ползва с добро име и влияние и при следващия османски султан Абдул Меджид. Той е член на Танзиматския съвет и имперски съветник – длъжност, която е създадена специално за него от падишаха.
През лятото на 1849 г. той успява да получи от султана ферман разрешение за построяване на българска църква в Цариград. Мястото на бъдещия храм е избрано в квартала Фенер и то не е случайно. Там се намира едната от къщите на Стефан Богориди, която той дарява за изграждането на българския храм. На това място е построен първо малък параклис, който получава името „Св. Стефан“ в чест на своя дарител. На това място по-късно е издигната и известната днес Желязна църква.
Желязната църква Св. Стефан в столицата на съвременна Турция
Княз Стефан Богориди не забравя и своето родно място. В продължение на дълги години той подпомага финансово гръко-българското училище и дава стипендии на талантливи българчета да учат в чужбина. Сред подпомогнатите от него са и бъдещият идеолог на българското националноосвободително движение Георги Раковски и един от учредителите на Българската екзархия и деен участник в Съединението, Гаврил Кръстевич.
Принос
Княз Стефан Богориди напуска този свят на 8 януари 1859 г. в Цариград, навършил вече 84 години, една достолепна за онези години възраст.
Причината за смъртта му са камъни в бъбреците.
Съвременниците му го описват като нисък на ръст, но строен и здрав. Със сиви очи и остър, строг и проницателен поглед. Въпреки високото си положение в йерархията на Османската империя той носел както турския фес, така и българския си калпак от овча кожа, като не се притеснявал да ходи с него и на посещение при цариградския патриарх.
Заради високия му пост в Османската империя и заради прогръцката си ориентация през годините на соца българската историография беше изтикала княз Стефан Богориди в периферията на историята и за него не се изучаваше в училище. Но дори и след падането на тоталитаризма в новата демократична и съвременна историография интерес към живота и делото на този българин като че ли също няма.
А той подобно на стотиците знайни и незнайни българи също е участвал във „възраждане“ на националното съзнание на нашия народ и повеждането му по пътя към националното освобождение, макар и не с оръжие в ръка, а по пътя на дипломацията и чрез връзките и контактите си в османския двор.
Наследници
В личния си живот Стефан Богориди се жени за Ралу Сканави и имат седем деца: трима синове и четири дъщери.
Един от синовете на княз Стефан е Алеко Богориди, бъдещият първи областен управител на провинция Източна Румелия.
Единият от синовете Александър (Алеко) Богориди е назначен за губернатор на Източна Румелия
Друг от синовете му – Никола, пък е първо министър на финансите, а след това, макар и за кратко, и княз на Молдова.
Като такъв той е покровител на българите в Южна Бесарабия, присъединена към Молдова през 1856 г. по силата на Парижкия мирен договор. Пред българите той заявява твърдо: „Аз самият съм българин. Каквито и молби да имате към мене, отправете ги. Сега му е времето те да бъдат удовлетворени.“
Георги Раковски е предлагал на Никола Богориди да стане български цар след Освобождението
През 1858 г. Никола Богориди издава разрешително за създаването на гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ в Болград, в която завършват по-късно образованието си много от дейците на българското Възраждане.
Той разрешава да бъде изградена и българска община и българска печатница в Галац, а също предупреждава Георги Раковски да бяга, когато османските власти го издирват да го арестуват и хвърлят в затвора.
Самият Раковски е виждал именно в княз Никола Богориди бъдещия владетел на България, след като тя отхвърли петвековното османско владичество и се утвърди като самостоятелна и независима държава на Балканския полуостров и в очите на Европа и на целия цивилизован свят.
Иван Георгиев
