Д ъщерята на Баба Тонка Петрана Обретенова е сполетяна от горчива лична участ – влюбва се, забременява, а любимият й бяга зад граница. Огорчението й е дваж по-силно поради факта, че въпросният мъж е приятел на брат й и съратник в революционните работи.
През април 1873 г. в Сливен турските власти арестуват учителите Минко Радославов (1848-1895), Сава Геренов (1852-1878) и Михаил Греков (Михаил Къргов). Според Д. Страшимиров предателят е Сава Геренов, а Заимов сочи Атанас Узунов. Арестуваните са докарани в русенския затвор. След два месеца Греков като руски поданик е освободен, а останалите двама са изпратени на заточение.
Баба Тонка
Михаил Греков е роден на 23 май 1847 г. в с. Дермендере, Бесарабия. Родителите му са преселници от с. Калупчии (Гурково), Старозагорско. Учи в Николаевската гимназия (1864) като стипендиант на Южнославянския пансион на русенеца Тодор Минков. През пролетта на 1867 г. напуска училище и участва в подготовката на четата на Н. Войводов и Цв. Павлович. Постъпва във Втората българска легия (1867-1868), след което се завръща в Русия и довършва образованието си. Учителства в Провадия, Варна, Шумен. Оставя трайни следи в живота на сливенското класно училище. Преподава химия, минералогия, зоология, ботаника и география. Събира растения, насекоми и минерали за необходимите сбирки от нагледни материали. Съставя географска карта на Сливенския край. Става водеща фигура в революционния комитет.
Подслон
В Русе Никола Обретенов прибира бездомния Греков в дома си – „да живее и се храни с мене“, – докато си подреди нещата. Греков се включва в работата на русенския комитет и се занимава с книжовна дейност – превежда една френска и три руски книги. Изпраща дописки на в. „Независимост“ в Букурещ. Заедно с Никола Обретенов участва в работата на Общото събрание на революционните комитети в Букурещ (20-21 август 1874 г.), но само той подписва заключителния протокол като представител на Русенския комитет. Греков води разговор с председателя на БРЦК Любен Каравелов и споделя наблюдението си, че „Независимост“ е „прекрасен революционен орган“, ала „не достига до народа“. Затова предлага да се издава и „някой литературен журнал, с пъстро съдържание, що свободно да влиза в Турско и в който освен статиите за небето, земята, водата, човека, конопите, буболечките, кашлицата, охтиката и пр., и пр. да пущат исторически оригинални и преводни статии, които да разправят за бунтове, революции, за освобождението на народите... Таквози едно списание би се посрещнало с радост от народа и би му принесло несъмнено полза...“ Каравелов приема идеята и на 12 октомври 1874 г. спира „Независимост“. В прощалните си думи към читателите дава най-кратката и точна оценка за битието на хората, които си вадят хляба с перото: „Журналистиката е тежка и неблагодарна длъжност.“ Първата книжка на списание „Знание“ излиза на 15 януари 1875 г. със съдържание, каквото е нахвърлил Греков.
Побратими
Ботев също цени Греков, изпраща му няколко писма с обръщение „побратиме Греков!“. Уж за месец-два, а вече година и половина Греков пребивава в дома на Баба Тонка. Време, достатъчно между него и Петрана, сестрата на Обретенов, да се разгори любовен огън. Петрана забременява и Греков трябва да я поведе към черквата, за да му стане пред Бог и закон съпруга. Време за губене няма, трябва да се бърза, за да не се разчуе из Русчук позорната клюка, че щерката на баба Тонка е заченала, без да е минала под венчило.
Обретенови с право се тревожат. Петрана вече веднъж неуспешно се е годявала. Случаят е разказан от Петър Личков на Николай Ненов, директор на русенския музей. Според него в русенското село Кривина живеел заможният дядо Пенчо, родом от село Винево, Битолско, Македония. На младини участвал в гвардията на Гарибалди. После се заселил в Русенско. Станал добър познайник на Баба Тонка и дори между тях имало „любовна интрига“. Баба Тонка припечелвала, като препродавала суровини за производство на сапун. Веднъж закупила голямо количество джумерки и червиш (претопена лой от изварени кости), но не намерила пазар. Дядо Пенчо се обърнал за помощ към Димитър Ценович, дарителя на свищовската академия, който изкупил стоката и спасил Баба Тонка от фалит. Синът на Пенчо – Денко Пенчев, образован младеж, бил на години за женене.
Мераклии
Русенските ергени въздишали по красивата Елена, дъщеря на състоятелния хаджи Ангел Глаголица. Мераци имали Денко и Захари Стоянов. Елена се шегувала със Захари, наричала го „циганчето“ и повече се усмихвала на Денко. Между двамата се породил остър конфликт. Захари се заканил, че ще убие Денко, дори на два пъти неизвестни го стреляли. В крайна сметка Елена се оженила за друг. После Денко се сгодява за Петрана Обретенова, но по незнайни причини сватбено хоро не се извива. После Денко изчезва от града и нищо не се знае за съдбата му.
През 1889 г. във Варшава излиза повестта „В зори“ на полския писател Зигмунд Милковски. Действието се развива в Русе преди Освобождението. Витаят сенките на Обретенови, Ангел Кънчев, Захари Стоянов... Главен герой е Стоян Кривинов, смята се, че негов прототип е Денко Пенчев. Има логика в това твърдение. Милковски пристига в България заедно с Кошут, но не продължава за Шумен, а се установява в Русе. Става добър познат с Денко, близо седем месеца гостува на баща му в село Кривина и тук написва „В зори“.
Бягство
Вместо да поеме кръста си, Греков залъгва Петрана с неясни обещания и без да я извести, побягва в Румъния. На дейците от комитета заявява, че тръгва за Бесарабия да основава комитети и събира пари. Установява се в Бердянск, Таврическа губерния (Украйна), където родителите му са построили къща, и се оженва. Изоставената Петрана с помощта на махленска врачка успява да се избави от сполетялата я грижа. Печалното събитие я потриса за цял живот.
Житието на Петрана не е изпълнено с много светли дни. След Освобождението, заради политическите пристрастия на Обретенов към Стамболов, семейството на Баба Тонка е недолюбвано от останалите държавници и изпада в забвение. Петрана работи като учителка в Оряхово, Лом, Тутракан и Враца. Със съдействието на Ради Иванов е назначена за телеграфистка в русенската поща. Неправилно е сочена за първата българска телеграфистка – първа е Станислава Караиванова. Петрана имала чепат характер, много знаела, навсякъде се месела, наричали я „професорката“. Остава неомъжена. През 1926 г. се преселва във Варна, където живее при осиновената си дъщеря Марийка Борисова Георгиева. Умира на 27 март 1932 година.
*Следва продължение...
Боян Драганов
