С лед злощастната Междусъюзническа война през 1913 г. Българското царство бързо се съвзема. В Европа обаче конфликтите не престават и скоро наближава големият сблъсък между Централните сили – Германия и Австро-Унгария и Антантата. След кратко колебание цар Фердинанд очаквано включва България на страната на Централните сили. Скоро започва Първата световна война с навлизането на германски и австро-унгарски войски в Кралство Сърбия.
Офанзивата започва на 6 октомври 1915 г. с артилерийска канонада по линия на реките Дунав и Сава. На 9 октомври германските войски с понтонни мостове превземат Белград. Австро-унгарските сили настъпват от северозапад, принуждавайки сърбите да отстъпят по долината на Морава.
Участие
България се включва във войната на 14 октомври с 300 000-на войска. Първа армия с командващ ген. Климент Бояджиев настъпва от североизток към Ниш, а Втора армия с ген. Георги Тодоров начело настъпва към Куманово, Велес и Скопие, който е превзет на 22 октомври. Същия ден в 16 часа пада Нишката крепост след атака „на нож“ от бойците на Четвърти пехотен плевенски полк на Девета плевенска дивизия.
Пленени са огромно количество военни трофеи – оръжие, муниции и складове с храни. Хиляди сръбски войници се предават в плен, а останалите сръбски части позорно се оттеглят зад р. Морава към Косово поле. На 23 октомври сутринта Българската армия триумфално и победоносно влиза в град Ниш.
Преследвайки сърбите, двете български армии се насочват към Косово поле. Започва т.нар. Косовска операция, една от ключовите кампании на Балканите в Първата световна война. Операцията завършва с пълния военен и политически крах на сръбската държава.
Първа българска армия на генерал Климент Бояджиев и съединенията на Северна група от състава на Втора българска армия, командвана от началника на 3-та Балканска дивизия генерал Никола Рибаров, атакуват разпадащата се сръбска войска. След кръвопролитни боеве на 9 ноември българските части навлизат в Косово и по двете направления. На следващия ден 9-а Плевенска дивизия завзема гр. Прищина.
В плен попадат 10 000 сърби, пленени са нови 50 оръдия, 22 картечници, 150 автомобила и много боеприпаси. „Бегай, бугарите идат!“ – с тези викове сръбски войници панически търсят спасение.
На 16 ноември 1915 г. 3-та Балканска дивизия превзема Призрен. Цялото население излиза и приветства българските воини.
Позорното бягство на сръбските войски през Албанските планини
Богомили
Град Призрен се намира в областта Гора под Шар планина, а хората се наричат помежду си горанци или богомили. Футболният треньор Наджи Шенсой, който е родом от Призрен, разказва пред пишещия този текст своя произход: „Като дете от дядо ми съм слушал, че когато турците са ислямизирали горанците през 18-и и 19-и век, които са се заселили под Шар планина десетина века по-рано, ги питали: „Вие какви сте?“. „Ние сме горанци, още богомили, ще приемем вярата ви, но езика не ни закачайте“, им отговорили нашите прадеди“.
Шенсой допълва още, че това е езикът на богомилите, които са дошли в Шар планина някога от днешните български земи. А богомилите са българи, непожелали да бъдат покръстени от българския цар Борис I, и затова се изселват в областта Гора.
Кралят
За да не бъде пленен, сръбският крал Петър I Караджорджевич изоставя каляската си и скрит в каруца, теглена от два вола, позорно търси спасение в албанските планини. Така в студените ноемврийски дни „негово сръбско величество“ предвожда във волска каруца оцелелите няколко хиляди клети сръбски войници през албанските чукари към спасителния Корфу. По пътя им въоръжени албански групи избиват хиляди сърби. На адриатическото крайбрежие съюзниците им от Антантата натоварват оцелелите на кораби, за да ги хвърлят отново в нови сражения на македонския фронт.
Каляската на сръбския крал Петър I Караджорджевич, пленена от 29-и пехотен ямболски полк
Френският военен журналист Луи Едгард описва сръбския погром в своя кореспонденция: „В битката при Призрен взеха участие около 100 000 сърби със 100 оръдия. Половината от тази войска остана на полето или бе пленена от българите. Когато сърбите изгърмяха и последните си гранати, разглобиха оръдията, хвърлиха лафетите им в реката, а самите те се разбягаха. Цялото Косово поле до Призрен бе осеяно с човешки и животински трупове, ракли, коли и автомобили. След това сръбският Генерален щаб изгуби всякакво влияние над войниците си като организирана сила. Ротите, дружините, полковете, дивизиите и корпусите се пръснали в страшна безредица. Настъпи най-страшното в една война“.
отстъпление
На 21 ноември 1915 г. битката за Косово поле завършва окончателно с българска победа. Военната статистика сочи, че сърбите загубват 36 000 войници, 199 оръдия, 150 автомобила и голямо количество коне и друго военно имущество. Сърбия прекратява съществуването си като държава. България получава своя реванш за 1913-а и взима Вардарска Македония заедно с Източна Сърбия.
Завръщане
Този случай не е отразен във военните архиви, но в наши дни потомци на български войници, участвали в Косовската операция, го разказват. Потвърди го и Наджи Шенсой. След превземането на Призрен българската войска продължава с нови бойни задачи.
При оттеглянето български офицер закача шинела си на един от 4-те чучура на чешмата в центъра на Призрен и казва на наобиколилите го горанци: „Да ми пазите шинела, един ден ще се върна!“.
Българската чешма се намира на централния площад Шадърван в Призрен
След десетина години офицерът наистина се връща в Призрен, вече като цивилен, и се заговаря на площада с местни жители. Те буквално го шокират, като му донасят шинела от близка до чешмата къща – чист, изгладен и на закачалка! След близо век чешмата е нова, местните я наричат „Българската чешма“, а площадът „Шадърван“.
Румен Жерев
