„Перущице бледна, гнездо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб, дето храбро падна въстаналий роб! Ти в борбата черна и пред турский гнев издигна високо твоя свилен лев, и глава не клюмна, и меча ни даде, и твойта светиня срамно не предаде, и нашта свобода ти я освети. Поклон на теб, граде, пепелище прашно, на борба юнашка свидетелство страшно! И храмът ехтеше от моми, невести, кат падаха в кръвье или в безчестье!”
Едва ли има българин, който да е чел Вазовата поема „Перущица” и да не е настръхвал, когато авторът разказва за това как обущарят Кочо убива семейството си, а след това и себе си, за да ги спаси от гаврите на османците. Мнозина вероятно дори си мислят, че въпросният Кочо е измислена от автора митологична фигура, която да представи силата и неустрашимостта на българския национален дух и жаждата за свобода, пред която отстъпва дори мисълта за семейството.
Герой
В действителност Вазовият герой съществува. Той се нарича Никола (Колчо, Кочо) Чистеменски. Роден е в пазарджишкото село Динката през 1840 г. Когато е 30-годишен се премества да живее в Пловдив, където се захваща с революционното дело. Участва в неуспешното Старозагорско въстание, след чийто разгром е принуден временно да напусне Пловдив. За известно време живее в Копривщица, където продължава да се занимава с революционна дейност и участва в подготовката на новото Априлско въстание. По време на избухването му първоначално той има план да подпали Пловдив и дава личен пример, като запалва собствения си обущарски дюкян
Примерът му обаче не е последван от останалите българи занаятчии на чаршията и така опитът градът да бъде обхванат от опустошителен пожар и да бъде изгорен пропада. За да не попадне в ръцете на турците, Чистеменски със семейството си заминава за Перущица и активно участва в отбраната на населеното място. Когато врагът настъпва по улиците, Кочо, съпругата и децата му заедно с по-голямата част от хората се укриват в местната църква. След като вижда, че врагът настъпва и няма вече никаква надежда за спасение, нито за отстъпление и бягство, Чистеменски отново дава личен пример, като убива съпругата и децата си, а накрая се самоубива.
Пропуск
Наред с Кочо обаче има и още един българин, който извършва същата постъпка, но за него Вазов не пише в своята поема „Перущица”. Името на този незаслужено забравен мъж е Спас Гинев. За разлика от Кочо, който идва в Перущица по време на въстанието, Гинев е местен търговец, касиер и секретар на революционния комитет, основан тук от Георги Бенковски. Дава личен пример, като похарчва голяма част от семейните средства за купуване на оръжие и боеприпаси за бедните перущенци, които нямат пари да си купят пушка и ножове. Дава 3000 гроша и за въоръжаването на Хвърковатата чета на Бенковски.
Той е човекът, който донася вестта за избухването на въстанието и прочита пред перущенци Кървавото писмо от Копривщица. След като Перущица е в ръцете на настъпващия башибозук и редовна войска, Спас Гинев се укрива със семейството си в църквата. А когато вижда, че предстои тя също да падне, убива бременната си жена, пет от шестте си деца, двете си сестри и една от племенниците си, след което се самоубива.
Именно Спас Гинев е първият, който прави това, а малко след него Кочо Чистеменски повтаря саможертвата му. Защо обаче в поемата на Вазов главният герой е Кочо, а не Гинев? Това е един въпрос, който вероятно малцина хора са си задавали и са търсили отговор. Кочо убива съпругата и детето си. Спас убива пет от децата, жена си и още три от най-близките си родственици.
Мотиви
От какви мотиви се е ръководил Патриархът на нашата литература дядо Вазов, когато е предпочел Кочо пред Гинев? Отговора на този въпрос той дава пред проф. Константин Гълъбов. „Да, беше ми добре известно, но спрях се на Кочо от съображения за художествено естество. Неговият случай е по-прост, отколкото случаят със Спас Гинев, който избива няколко свои деца, жена си и други свои близки. Ако бях избрал неговия случай, стихотворението можеше да добие известна описателност.
Пак за да се предпазя от описателност, изоставих и една подробност, че Кочо убива не само жена си и детето си, но и една мома по нейно желание.” При отговора на въпроса, поставен му от проф. Гълъбов, Вазов разкрива и друга малко известна подробност. А именно че Кочо убива близките си не с нож, както той го е описал в поемата, а с револвер.
Според писателя той е сменил оръжието също по художествени съображения, за да има повече романтика. Изборът му на герой и персонаж си е негов личен. Той поражда различни слухове и клюки. Според един от тях Вазов избрал да обезсмърти Кочо, защото бил прост обущар и човек от народа, а Спас Гинев бил търговец. Според друг слух пък Кочо бил далечен роднина на Вазов и това била причината да бъде предпочетен от автора за негов персонаж. Самият Вазов отрича това да е вярно.
Поемата
История или не, дори и да е определяна от Вазов като художествено произведение, не бива да се забравя, че в случая става въпрос за поема, написана върху действително и реално случило се събитие. И поради това при описването и той би трябвало по-строго да се придържа към историческата действителност. Но не само това. Чрез поемата си „Перущица” Иван Вазов обезсмъртява завинаги името на „Кочо, простия чизмар и бунтовник стар” и с лека ръка изхвърля и подлага на забвение не по-малко достойния българин и революционер Спас Гинев.
Днес името на Кочо се знае от почти всеки българин, прочел поне веднъж Вазовата поема като ученик. Докато това на Спас Гинев съвсем незаслужено е непознато за една голяма част от българския народ извън кръга на тесните специалисти историци и на живеещите в Перущица и региона българи. Разбира се, днес проявеният в случая краен непрофесионализъм от страна на поета е поправен.
На името на Спас Гинев са наречени улици, а от 2009 г. той вече е удостоен и със званието „Почетен гражданин на Перущица”. Дотогава обаче в продължение на повече от 130 години той е сред малко известните революционери и дейци на Априлското въстание в графата „и други”. И ако като литератор писателят Иван Вазов би могъл да бъде оправдан за това, че е избрал единия, а е пренебрегнал другия герой на Перущица, то като „певец на българската история”, за какъвто е обявен с романа си „Под игото” и цикъла „Епопея на забравените”, той не може и не трябва в никакъв случай да бъде оправдаван. Защото по този начин той само с един замах на перото си издига един и принизява друг от еднакви по категория национални герои.
При описанието на случката в перущенската църква дядо Вазов спокойно би могъл да се поучи от своя събрат по перо и летописец на Априлското въстание Захари Стоянов.
Когато разказва случилото се в църквата в Перущица, Захари пише: „В тая критическа минута, когато се появили в тоя свещен жертвеник за българската свобода червените фесове и широките шалвари, гореспоменатите юнаци – Кочо Чистеменски, Спас Ив. Гинев и Спас Спицеринът, направили следующето ужасно и невероятно решение: първите двама, след като прегърнали в обятията си своите любими жени и милите си дребни дечица, които притиснали през гърдите си и целунали с отеческа любов, отстъпили няколко крачки настрана, изтеглили револверите си и сърцераздирателната сцена се започнала.
Освен своето семейство тримата юнаци, Кочо, Спас и Спас Спицеринът, убили още и около осемнадесет други жени и моми, които ги помолили за това. След тоя подвиг убили и себе си. Това се случило на 2 май 1876 г. в черковата „Свети Архангел” откъм западната страна, в женското отделение.
Иван Георгиев
