Н а 4 февруари отбелязахме Световния ден за борба с рака. Това е повод да поговорим на тази тема, защото осведомеността е най-добрият ни съветник при взимане на решения.
По данни на СЗО раковите заболявания са сред водещите причини за настъпване на смърт в световен мащаб, като само през 2020 г. са отнели живота на почти 10 милиона души, а броят на регистрираните нови случаи е 19.3 милиона. В момента медицината познава повече от 200 различни вида рак (наричаме ги още злокачествени тумори или новообразувания), всеки от които се диагностицира и лекува по определен начин. Най-често срещани сред тях са ракът на гърдата, белия дроб, дебелото черво и ректума, простатата, а най-честите причинители на смърт са тези на белия дроб, дебелото и правото черво, черния дроб, стомаха и гърдата. Честотата на раковите заболявания нараства с напредването на възрастта. По данни на Британската здравна служба всеки втори човек е в риск да развие злокачествено новообразувание в хода на живота си.
Превенция
Между 30% и 50% от раковите заболявания могат да бъдат предотвратени чрез избягване на рискови фактори и прилагане на съществуващите, основани на доказателства стратегии за превенция. Сред ключовите рискови фактори са употребата на тютюневи изделия, консумацията на алкохол, недостатъчната физическа активност, наднорменото тегло, ниският прием на плодове и зеленчуци, замърсяването на въздуха. Приблизително 13% от раковите заболявания, диагностицирани през 2018 г. в света, се дължат на инфекциозни агенти, сред които Helicobacter pylori (свързва се с повишен риск за рак на стомаха), човешки папиломен вирус (HPV, причинява рак на шийката на матката, вулвата, вагината, пениса, ануса, в областта на главата и шията), хепатит B вирус, хепатит C вирус (хроничната форма на хепатит покачва риска от рак на черния дроб).
Това показва колко е важно тези инфекции да бъдат открити навреме и лекувани, както и значението на ваксинопрофилактиката. Ваксината срещу хепатит В вируса е част от задължителния ваксинационен календар. Разполагаме и с ваксина срещу човешкия папиломен вирус, а от 23 януари тази година е наличен и 9-валентният й вариант.
Лечение
Открити навреме и ефективно третирани, повечето видове рак могат да бъдат напълно излекувани. Някои от най-честите ракови заболявания (на гърдата, шийката на матката, простатата, дебелото и правото черво) могат да бъдат „хванати“ в ранен стадий при провеждане на редовни профилактични прегледи.
През последните десетилетия науката направи сериозни крачки в изясняването на биологията и поведението на туморите, усъвършенства методите за ранна диагностика, отбеляза сериозен пробив в лечението на някои ракови заболявания. Сред големите успехи е прицелната терапия, която се появи в края на 90-те години, сбъдвайки мечтата на Пол Ерлих – един от основоположниците на съвременната имунология, да бъде създаден вълшебен куршум, който да атакува само причинителите на болестта (в случая раковите клетки), но не и нормалните тъкани и органи. В ролята на вълшебен куршум влязоха молекули (моноклонални антитела и киназни инхибитори), които разпознават и атакуват специфични структури - мишени върху раковите клетки или вътре в тях, като по този начин блокират растежа на тумора и допринасят за разрушаването му. От 2010 г. тези молекули са част от стандартното лечение на много видове ракови заболявания.
Предизвикателства
Предизвикателствата идват от това, че туморите са изключително „гъвкави“ и умело избягват имунния отговор. Освен това с напредването на възрастта имунната система също старее и способността й за адекватна реакция отслабва. Въпреки всички препятствия обаче имунотерапията смело върви напред. Сред нейните инструменти са т.нар. инхибитори на имунните контролни точки (чекпойнт инхибитори), за чието разработване през 2018 г. беше връчена Нобелова награда. Те премахват „спирачките“ пред имунната система и по този начин й „развързват ръцете“ да унищожава раковите клетки. Първото лекарство от тази група получи зелена светлина от FDA през 2011 г. за въздействие върху меланом. Последваха още поне 7 инхибитора за приложение при над дузина видове рак.
Все по-голяма популярност придобива т.нар. T-CAR клетъчна терапия (Т-клетъчна терапия с химерен антигенен рецептор). При нея от пациента се изолират Т клетки (клетки на имунната система), които в лабораторни условия се обработват по такъв начин, че се превръщат в мощни убийци на раковите клетки, след което се връщат с тази мисия обратно в организма му. Тя беше приложена за пръв път при хора с левкемия, а статия в списание Nature от 2022 г. съобщи, че дванадесет години по-късно двама от тях все още са в ремисия. Специалистите насочват този подход към солидни тумори и други, включително автоимунни заболявания (например системния лупус еритематозуз).
Ваксина
През 2010 г. беше одобрена първата терапевтична ваксина за приложение при мъже с определени форми рак на простатата. На помощ в борбата с рака влизат и т.нар. онколитични вируси – вируси, които са подбрани и обработени по такъв начин, че да разпознават и унищожават раковите клетки и да са щадящи за нормалните. На ход е и генната терапия.
Специалистите възлагат надежди и на т.нар. тераностика – стратегия, която съчетава в едно диагностика и лечение и позволява раковите клетки не просто да бъдат визуализирани, но и унищожени.
Дръзка идея е чрез компютърна симулация да се създаде виртуален модел на пациента - негов „дигитален близнак“, при който лекарите да изпробват различни терапевтични опции, преди да направят най-подходящия избор.
Ракът е заболяване на генома. Затова е важно, че днес имаме възможност да търсим стотици мутации в редица видове тумори с един тест. И то не какви да е мутации, а мутации, предоставящи важна информация за агресивността на тумора, избора на лечение и прогнозата на болестта.
Казано накратко – възможностите за борба с раковите заболявания днес са далеч по-добри в сравнение с вчера и продължават да се усъвършенстват. Все още не сме там, където бихме искали да бъдем, но уверено вървим в тази посока.
Проф. Радостина Александрова
