Я ростен бик в магазина за порцелан на съвременната литература – това пише критикът Дейвид Кауърд за книгата „Възможност за остров“ на Мишел Уелбек (издателство „Ентусиаст“).
В своя емблематичен роман един от най-популярните и противоречиви френски писатели демонстрира безкомпромисния си талант да изследва тъмните кътчета на човешката душа, като същевременно поставя темите за любовта, самотата, вечния стремеж към безсмъртие и смисъла на живота в един все по-отчужден свят.
Мишел Уелбек (под този псевдоним пише Мишел Томас, род. на 26 февруари 1956 г.) придобива световна слава с книгите си „Елементарните частици“ и „Платформата“, които предизвикват огромен медиен шум и получават широки отзиви от критиката. През 2010 г. авторът печели най-престижното френско отличие за литература „Гонкур“ с романа „Карта и територия“, а през 2022 г. е главен претендент за Нобелова награда. Смятан е за основоположник на ново поколение писатели, които акцентират върху нищетата и безсърдечието на съвременния човек.
Научна фантастика, антиутопия и сатира в едно - „Възможност за остров“ разказва историята на Даниел – успешен стендъп комик, който изгражда кариера, като си играе по най-безскрупулния начин с предразсъдъците на своята публика. Но в началото на двадесет и първи век той започва да ненавижда смеха в частност и човечеството като цяло. Въпреки това Даниел не може да спре да вярва във вероятността за любов.
Хиляда години по-късно война и природни бедствия са опустошили Земята, а Даниел се опитва да разгадае историята на своя предшественик, докато остатъците от човешката раса се скитат на глутници. В едно кошмарно видение за разпадането на съвременния свят той, подобно на своя прародител, се опитва да разгадае смисъла на любовта, секса, страданието и съжалението.
„Роман предсказание и предупреждение“, пише Le Monde. „Възможност за остров“ е също така и размисъл върху силата на любовта.“
Има ли противоотрова за царящия песимизъм и за апокалиптичното бъдеще на човечеството? Съществува ли алтернатива и ако да, какви биха били нейните проявления? Тонът, с който авторът описва съвременността, е саркастичен, почти токсичен, но дали циникът всъщност не е един много сантиментален човек?
Кристи Красимирова
