М оже ли да се преодолее преградата между дете и родител, ако са пропуснати най-важните години? Това е тема, над която разсъждаваме, четейки романа на Жоао Пинто Коелю “Майко, сладко море“ (издателство „Лемур“).
Авторът излиза извън пределите на Европа и историческата тематика, но провокацията е налице – оригинален сюжет и неочакван финал.
След като прекарва детството си в сиропиталище, на дванайсет години Ноа най-накрая се среща с майка си Пейшънс. Тя прави всичко по силите си да компенсира изоставянето му, но никога не споменава какво я е накарало да вземе това решение. И така, независимо дали двамата прекарват дните си в къщата на плажа на Кейп Код, или в театъра в Бриджпорт, където работят заедно, помежду им се издига невидима преграда, която никой от тях не смее да прекрачи.
Когато Ноа среща Франк О'Лиъри – ексцентричен йезуит, който кара разноцветен „Ролс-Ройс“ – той открива в него подкрепата, която винаги е търсил. Има неща обаче, които свещеникът предпочита да запази за себе си, например студентските си години, ирландския пъб в Бостън, където с приятелите му се събирали да пият бира и да рецитират стихове, както и Катрин, амбициозната млада жена, която не се поколебала да опита да го отклони от призванието му.
Докато тайните остават под повърхността и разпалват въображението, малките откровения имат силата на бурно море.
„В четвъртия си роман португалският писател се отдалечава от така добре познатата му историческа тематика. И го прави много добре: поддържайки изчистена проза, която не само не е банална, но е на изключително високо литературно ниво“, пише observador.pt. Още една рецензия, на umblogentrebibliotecas.pt: „Това е четиво, което ни грабва, разтърсва и накрая ни оставя с чувство за принадлежност, с чувството, че познаваме тези герои, сякаш са част от собствения ни живот“.
Жоао Пинто Коелю е роден в Лондон през 1967 г. По-късно живее в Ню Йорк, където учи архитектура (завършва през 1992 г.) и работи в професионален театър. В същото време той започва все повече да се занимава с холокоста – тема, която го интересува от младостта му.
През 2009 и 2011 г. участва в две акции на Съвета на Европа в Аушвиц. Живее известно време в Краков, среща се с голям брой оцелели от концентрационни лагери и прави изследвания за еврейския живот преди Втората световна война.
През 2022 г. Пинто Коелю гостува в България по покана на издателство „Лемур“ и се срещна с българските читатели в рамките на Пролетния панаир на книгата в София и коментира, че заглавието на четвъртата му книга - „Майко, сладко море“, е препратка към фраза от поемата „Триумфът на времето“ на Алджърнън Чарлз Суинбърн, в която морето е наречено the great sweet mother. Същият израз цитира и героят Мълиган от „Одисей“ на Джеймс Джойс.
Кристи Красимирова
