Б ритански учени успяха да разгадаят генния код на чумата и да проследят нейния произход назад във времето. Смята се, че в резултат на Черната смърт, както са я наричали в средните векове, е имало най-много жертви в човешката история. Чумата е и първото биологично оръжие. Известно е, че при обсадата на град Тир Александър Македонски е заповядал да изстрелват с катапулти към враговете труповете на починали от чума.
Геномът
Генното секвениране, от което учените могат да събират наследствени данни за организмите, разкрива, че Черната смърт, която е намалила общото население на света с около 100 милиона души, произхожда от Китай, а началото й е било преди повече от 2000 години, пише медицинското списание Nature Genetics. Секвенирането на генома е позволило на изследователите да реконструират чумните пандемии до края на XIX век.
Чумата е инфекциозно заболяване, причинено от бактерия, наречена Yersinia pestis. „Черната смърт” е една от най-смъртоносните и широко разпространени пандемии в историята. В Европа достига своя връх между 1348 и 1350 г. и се смята, че в основата на всичко е огнище на бубонна чума, причинено от Yersinia pestis. Заразата достига до Крим през 1346 г. и най-вероятно се разпространява чрез бълхи, пренасяни от черни плъхове, които пътували на търговските кораби. Тя се разпространила изключително бързо в района на Средиземно море, а оттам на територията на цяла Европа. Смята се, че Черната смърт е унищожила от 30 до 60% от населението на Европа – експерти казват, че са били необходими 150 години на Стария континент, за да възстанови размера на популацията си. Чумата се връща на няколко пъти до XIX век, когато напуска Европа завинаги. Повечето жертви са починали от два до седем дни след заразяването.
Авторите на най-новото проучване доказват, че чумата е еволюирала в района на Китай преди повече от 2000 години и се е разпространила в световен мащаб няколко пъти като смъртоносни пандемии. Те сравняват 17 пълни последователности на генома на чумата, както и 933 променливи ДНК вериги в уникална световна колекция от бактериални щамове (изолати на чума), което им позволява да следват пандемии, случили се в историята по целия свят, и да определят възрастта на различните вълни от тях.
Началото
По-голямата част от пандемиите са свързани с известни големи исторически събития. Такава е и Черната смърт. Тъй като нито една от колекциите от изолати от отделни научни институции не е глобално представителна, учените разясняват, че за да разберат историческия произход на чумата, всички институции е трябвало да работят заедно.
За да се предотврати биотероризмът, достъпът до Yersinia pestis – бактерията, за която е известно, че е причинител на чумата – е сериозно ограничен и събирането на пълна колекция от изолати е невъзможно. Международен екип от учени от Обединеното кралство, САЩ, Ирландия, Германия, Мадагаскар, Китай и Франция е трябвало да си сътрудничат за децентрализиран анализ на ДНК проби.
Техните открития разкриват подробна история на пандемичното разпространение на бактериалното заболяване по начин, непознат досега. Пандемичните инфекциозни заболявания засягат хората откакто съществуват на тази планета, обясняват авторите. Те са оформили и стимулирали световните цивилизации.
Изследователите разкриват, че чумният бацил се е развил в Китай и чрез множество епидемии се е предавал от китайски пътешественици по различни маршрути в посока Западна Азия, по Пътя на коприната и до Африка между 1409 и 1433. Черната смърт си проправила път през Азия, Европа и Африка от 1347 до 1351 г. и вероятно намалила тогавашното 450-милионно население на света до 350 милиона. Приблизително 50% от населението на Китай е загинало, докато Европа е намаляла с една трета, а Африка с една осма. Последната чумна пандемия е от 1894 г. и е поразила Индия. Тя е достигнала до много части на земното кълбо, включително САЩ.
Анализите показват, че последващата специфична еволюция може да бъде проследена чрез уникални мутации, натрупани в геномите, което трябва да се окаже полезно за проследяване на бъдещи огнища на болести. Ръководителят на проекта професор Марк Ахтман от катедра по микробиология към Института за изследване на околната среда в Университетския колеж Корк, Ирландия, казва: „Това, което чувствах, бе толкова невероятно. Ние можем да свържем генетичната информация толкова точно с големи исторически събития и да проследим в детайли пътя на разпространението и еволюцията.”
Болестта
Бубонната чума е един от трите вида чума, причинена от Yersinia pestis. Един до седем дни след излагане на бактерията се развиват грипоподобни симптоми. Тези симптоми включват треска, главоболие и повръщане, както и подути и болезнени лимфни възли, които се появяват в областта, която е най-близо до мястото, където бактериите са навлезли в кожата. Акралната некроза, тъмното оцветяване на кожата, е друг симптом. Понякога подутите лимфни възли, известни като „бубони“, могат да се разкъсат.
Трите вида чума са резултат от пътя на заразяване: бубонна чума, септицемична чума и пневмонична чума. Бубонната чума се разпространява главно от заразени бълхи от дребни животни. Може също да е резултат от излагане на телесни течности от мъртво заразено с чума животно. Бозайници като зайци и някои видове котки са податливи на бубонна чума и обикновено умират при заразяване. При бубонната форма на чумата бактериите навлизат през кожата чрез ухапване от бълхи и преминават през лимфните съдове до лимфния възел, причинявайки подуването му. Диагнозата се поставя чрез откриване на бактериите в кръвта, храчката или течността от лимфните възли.
Превенцията е чрез мерки за обществено здраве, като например да не се борави с мъртви животни в райони, където чумата е често срещана. Въпреки че са разработени ваксини срещу чумата, Световната здравна организация препоръчва да се ваксинират високорискови групи, като например лабораторен персонал и здравни работници. Лечението е с антибиотици.
