П аметта на Свети Никифор изповедник, патриарх Цариградски и на преподобномъченик Еразъм Охридски почита църквата ни на 2 юни.
Паметта на Свети Никифор изповедник, патриарх Цариградски и на преподобномъченик Еразъм Охридски почита църквата ни на 2 юни.
Свети Никифор
бил син на знатен и благочестив гражданин на Цариград на име Теодор, който претърпял изтезание и изгнание, задето почитал светите икони. Той получил от родителите си християнско възпитание, подкрепено от примера на техния собствен живот.
В длъжността си секретар на двора на императрица Ирина и като императорски пълномощник, Никифор присъствал на VІІ Вселенски събор през 787 г. Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора. Прекарвал живота си в научни трудове, пост и молитва.. В 806 г. Никифор, след смъртта на патриарх Танасий, бил избран за цариградски патриарх. Във време на посвещението той държал в ръка своето обещание да пази истините на православната вяра. Като приел управлението на Църквата, той преди всички обърнал внимание на поведението на духовенството и взел мерки против разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в последователна и постоянна борба. Скоро той се проявил като изповедник, указвайки твърда съпротива на иконобореца император Лъв Арменец. И след това, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото изповедание. В църквата "Св. София" той съборно извършил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за избавяне от ереста.
Като узнал за това и като се опасявал от народен метеж, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха да не бунтува народа. Патриарх Никифор се отправил в двореца, за да то успокои, но той го изгонил от двореца като и всички които били с него. Епископите били пратени в разни места на заточение, а свещениците и монасите били предавани на различни мъчения и затвор, за да ги склонят към ереста. Патриархът временно бил оставен на длъжността си, понеже имало опасност от бунт сред народа.
В 814 г. императорът свикал събор от свои съмишленици епископи, които повикали на събора патриарха, но Никифор наредил да им кажат, че те нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го обявили за лишен от сан, а императорът го пратил на заточение отначало в един манастир, основан от самия патриарх, а после в друг, близо до Цариград. Там свети Никифор Изповедник починал през 818 година. Мощите на свети Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.
Свети Еразъм
бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил надарен от Бога с чудотворство.
Като епископ той тръгнал да проповядва Евангелието. Свити Еразъм дошъл и в град Охрид, който влизал тогава в римската провинция Илирик. Там царят извел Еразъм пред медния идол на Зевс и му заповядал да принесе жертва и да се поклони на идола. Свети Еразъм отказал решително, затова царят заповядал да го подложат на тежки мъки, а след това го хвърлил в тъмница. Но се явил ангел Божий и го извел от тъмницата. Свети Ерезъм се поселил в една пещера, където се отдал на аскетически съзерцателен живот до самата си смърт. Той починал в началото на ІV век.
Пещерата с църквицата на Свети Еразъм и до днес съществува недалеч от Охрид, където се проповядва великата сила на Божия угодник.
Монитор
