Безценният алманах „Тенис през три века“ събира историята на този спорт в България от първите стъпки през 1896 г. до наши дни. Авторите Борислав Костурков, Николай Миразчийски и Ани Дончева, както и отговорният редактор на изданието Николай Кръстев и редакторът Николай Драгиев са отделили внимание на големите звезди, на всички шампиони, на турнирите, които са провеждани у нас и са представени тенис клубовете. Качественото издание е с обем 464 страници и може да бъде закупено само през сайта на федерацията bgtennis.bg. Откъса за Иван Теодоров, който ви предлагаме със съкращения, е на Борислав Костурков.
През 1925 г. в Царство България се провежда първото официално държавно първенство по тенис. Шампион е Иван Теодоров, син на видния политик и държавник Теодор Теодоров. Неговият баща е родом от Елена и е израсъл в заможно и високообразовано семейство, завършва право в Одеса. Лидер на Народната (Народняшката) партия, той е избиран многократно за депутат. През най-трудните за България години в края на Първата световна война (1918 -1919) Теодоров два пъти оглавява ширококоалиционни кабинети, в които е премиер и министър на външните работи и изповеданията. Ръководи българската делегация на мирната Парижка конференция, но възмутен от крайно несправедливите за България клаузи на Ньойския договор, отказва да го подпише, подавайки оставка като премиер. По майчина линия Иван е също от много знатен род. Неговата майка Рада е дъщеря на самия Найден Геров, изтъкнатия просветен деец, езиковед и общественик, автор на знаменития „Тълковен речник на българския език“. Бабата на шампиона Иван Теодоров и съпруга на Найден Геров - Мария Пулиева, е от именития карловски род Пулиеви. Към този род принадлежат Евлоги и Христо Георгиеви, Христо Ботев и майката на първия победител в първия индивидуален тенис турнир у нас през 1914 г. инж. Никола Сърмаджиев - Елена Пулиева. Ето я и тенис връзката. Роден през 1905 г., Иван Теодоров започва да тренира в Българския спортен клуб (БСК) и напредва бързо. Може би защото се занимава активно и с други спортове. Играе футбол, но споделя, че по-добър е във фигурното пързаляне.
20-годишният младеж поднася изненада на корта и взема връх над своите по-опитни „батковци“: Димитър и Владимир Тошеви, Иван Иванов, Петър Гендович и др., и грабва шампионската титла през 1925 г. Така Теодоров записва завинаги своето име като първи държавен първенец. При дамите първа наша шампионка става украинката Тамара Любченко. Скоро след своя успех Теодоров заминава да следва право и финансови науки в Париж. Неговият баща вече е починал, Иван трябва да завърши колкото се може по-бързо, за да се „вземе в ръце“, и време за тенис няма. След завръщането си Иван играе, макар и не състезателно, но само до края на 40-те години. Зная го като зрител около кортовете на БСФС (Софийски тенис клуб). Идваше понякога да гледа дъщеря си Надежда, която през периода 1962-1970 г. беше винаги в Топ 4 на дамския ни тенис. И сега е пред очите ми - висок (над 180 см), със стегната фигура, много симпатичен и стилен мъж с неизменната луличка в уста и при топло време обут със сандали на бос крак. С тази луличка той „дими“ и до края на своя нелек, но дълъг живот. Умира в София през 1996 г. на 91-годишна възраст. До 9.ІХ.1944 г. работи като съдия, юрисконсулт в Министерството на железниците, пощите и телеграфите, а по-късно и в Министерството на външните работи. Високо ерудиран, дарен с желязна логика, той добре разбира, че след Девети септември ще му отнемат наследствените имоти. Фамилната къща, построена от неговия баща министър Теодор Теодоров през 1910-1911 г., е една от емблематичните сгради в София - известният Руски клуб (ресторант „Крим“). Единственото, което Иван не може да предвиди или по-скоро не иска да повярва, е, че и него ще сполети тежката участ на другите наследници на известни родове. Затова и не последва своята майка Рада, най-малката дъщеря на Найден Геров, която броени дни преди Девети септември напуска България. Тя отива и остава при своя зет д-р Николаев, наш пълномощен министър по това време в Кралство Швеция.
Иван Теодоров остава, защото по думите на неговата дъщеря Надежда винаги е бил верен на своите принципи, че „родина, религия и семейство не се оставят“. Незавидна е обаче неговата съдба по време на тоталитарния режим - постоянно уволняван, безработен или пък е трябвало да работи нещо, което е далеч под квалификацията му - първо на Гара Искър, после по строежите и чак в късни години като кореспондент на чужди езици във външнотърговски предприятия. Изпратен е за 3-4 месеца през 1951 г. без причина в лагера в Белене. Семейната традиция в тениса продължава неговата дъщеря Надежда. Родена през 1944 г., тя напредва бързо под ръководството на най-изявения тогава треньор Владимир Романски, печели първи и призови места при девойките, а през 1962 г. е включена и в женския национален отбор. На два пъти (през 1963 и 1968 г.) става шампионка на двойки заедно с Юлия Берберян. Като трета ракета е част от тима ни (заедно с Чакърова и Радкова) за „Фед Къп“ в Атина през 1969 г. Там губим от Холандия с 0:3. Симпатичната ни и общителна тенисистка изпълнява и „дипломатическа задача“. Трябва да убеди организаторите да подредят така схемата, че България да избегне среща с ЮАР. Нашата страна бойкотира режима на апартейд в Претория и е изключено тенисистките да се срещнат на корта. И Надето успява.
„Голяма радост за мен беше участието ми в Атина - изтъква Теодорова. - Поради „неблагонадеждния“ ми произход дотогава не ми разрешаваха да пътувам на Запад, но треньорът на ДФС „Спартак“ Милчо Михайлов ми съдейства за паспорт и виза. В Атина игра и австралийката Маргарет Смит Корт - абсолютната рекордьорка и досега по титли от Големия шлем, както на сингъл (24), така и общо - с 64 титли. Маргарет се държеше с нас мило, като равна с равни, като колеги на корта”.
Надежда завършва английска филология, а след специализация в Лондон през 1972 г. спонтанно решава да остане във Виена. След години узнава, че много приятелки от тениса са я осъждали тогава пред органите на властта. Защитила я единствено нейната съперница на корта Юлия Берберян. Двата ми разговора с Надежда Теодорова във фамилния й апартамент в София, за да „оживее“ в този очерк образът на първия тенис шампион, се превърнаха и в среща с една свръхбогата родова история, която тя пази. Кулминацията настъпи, когато Надето извади старо, но видимо луксозно за времето си тефтерче. На него видният копривщенец, килийният учител хаджи Геро Добрович-Мушек, бащата на Найден Геров и прототип на прочутия герой от повестта „Българи от старо време“ на Любен Каравелов Хаджи Генчо, беше отбелязал датата (23 февруари 1823 г.) на раждането на своето „чадо осмое“ (осмо дете). Това е самият Найден Геров - дядо по майчина линия на Иван Теодоров. Потръпнах от вълнение при вида на тази реликва. Тенисът у нас наистина е възникнал в недрата на най-просветената част на българското общество.
