Н а 13 неделя след Въздвижение на Честния кръст Господен се чете притчата за големеца, който не искал да се раздели с богатството си
Към Христос се приближил един високопоставен човек от еврейския народ и го попитал какво да стори, за да наследи живот вечен? Иисус му отговорил: Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си" (Лука, 18:20). Всичко това съм опазил от младини, с трепет отговорил уважаваният началник. А Исус, като го погледнал, възлюбил го и му рекъл: „Едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста“ (Марк.,10:21).
Почтеният млад юдей бил извънмерно богат. Като чул думите Господни, смутено Му обърнал гръб и си отишъл натъжен. Този мъж бил така привързан към богатството си и грижите за него, че не си представял живота по друг начин освен като големец и богаташ. Тогава Христос казал на събралите се хора: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство! Защото по-лесно е камила* да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ А ония, които чуха това, рекоха: Тогава кой може да се спаси? Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно (Лука 18:24). Той пояснил трудния начин, по който може да стане спасението за богатия човек мисия възможна.
Притчата и до днес вдъхновява художниците.
Исус дал за пример една малка ниска порта в стената на град Йерусалим, която носила името Иглени уши. През нея пастирите прибирали дребния си добитък. Но понякога се използвала и в случаи, когато някой керван с камили замръкнел пред вече залостените други градски порти. На закъснелите се давало възможност да снемат товара от камилите, за да ги прехвърлят на сигурно място зад стените. А самите камили трябвало да пропълзят, подтиквани от стопаните си, бавно и трудно на колене през ниската порта. Така и богатите, ако се „разтоварят“ от зависимостта си към богатството, както камилите от товара си, ще имат възможност да пропълзят през тясната порта на собственото си спасение.
Тази максима е валидна и днес. Пътят, по който християните вървим, трябва да е път към вечен живот. Път, чиято врата ще се отвори на Съдния ден Господен. А там на този Съд, който е наречен Страшен, ще бъдат разкрити всичките ни земни дела и скрити помисли.
Сърцата ни имат своя памет
Светите Отци говорят, че съществува памет на сърцето, памет, която записва целия ни живот отвън и отвътре. На Христовия съд написаното в душите ни ще се види така, както си е, а не както ние си го представяме. Дори и добродетелите си там ще видим лицемерни, задействани от жажда за по-почетно място на светската трапеза. Съвестта на нашия век помрачена залинява. За жалост лечението от зависимостта на греха често минава през унижения, страдания и печални болести. Тежки лекарства, смисъла на които най-вероятно ще разберем тогава, когато се върнем в онази градина, от която сме изгонени. Добре е да не забравяме бързо историята на богатия управник, обърнал гръб на Бога, и да се подсещаме, че денят на последното ни земно странстване идва … и няма да се забави. Думите kamelos (камила) и kamilos (корабно въже) са доста близки на старогръцки и някои библеисти смятат, че става дума за грешка в превода. Но повечето от тях смятат, че Христос е имал предвид именно камилите, които трябвало да преминат през вратата Иглени уши.
