В народния календар 9 декември - денят на зачатието на Света Анна, се нарича Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина, Света Анна Хаталива или Тъйяна. Денят се пада на преход от есен към зима, когато “слънцето се завърта към лято” или “рипнува като пиле на праг”. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината, защото по Юлиянския календар празникът се е отбелязвал на 22 декември, деня на зимното слънцестоене. В Македония поверието разказва, че на този ден 7 светии понасят Слънцето на ръце и го „завъртат към пролет“. Така денят започва постепенно да расте колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен.
Но празникът се свързва преди всичко с майчинството. Поради почитта към светицата като майка на света Богородица народът я смята за закрилница на брака, семейството, бременните жени и децата. Затова народната традиция забранява на младите жени и на бременните да работят на зимната света Анна, за да могат да раждат леко. Майките също не трябва да правят нищо, за да не се разболеят децата. Не се боядисват дрехи, тъй като според поверието на този ден започват родилните мъки на Богородица и затова тя си е боядисала дрехите в черно. Вярва се, че ако бременните похванат ръкоделие, то ще затегнат пъпната връв, а ако прескочат някакъв остър предмет, раждането ще е болезнено и проблемно.
В народната митология нощта, предхождаща този празник, е благоприятно време за заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че е била магьосница. В нощта срещу празника магьосниците също така могат да примамят чуждото плодородие; тогава се извършват заклинания и прокоби - за раздяла, болест и смърт. Затова строго се спазват различните табута: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да се раждат живи агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите. Мъжете пък не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците се държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят. Вярва се още, че в тази нощ магьосниците свалят и „издояват“ луната, превърната в шарена крава.
В миналото по това какво е времето на 9 декември се правили и различни прогнози. Ако е слънчево, то и на Нова година ще пече слънце. А ако по клоните има скреж - на празника ще е мрачно, но пък топло. Обилният скреж по дърветата предвещава и богат урожай през лятото. Но ако снегът се трупа плътно по оградите, няма да има берекет.
Разлистено клонче вещае сватба
И на този ден, както на Игнажден, се следи какъв ще е „полазникът“ - първият гост в къщата. Ако е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни, ако е жена - женски. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна. Моми гадаят и как ще се задомят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.
