М акар всички да признават, че няма идеални хора, изискванията към половинката непрекъснато нарастват.
Бракът някога е бил икономическа институция, която е осигурявала партньорство за цял живот с цел отглеждане на деца, придобиване на социален статус, наследяване на имущество и общуване. Днес искаме партньорът да ни осигурява всичко горепосочено, но също така да бъде най-добър приятел, довереник и страстен любовник.
Ясно е, че един човек не може да задоволи всички наши нужди. Лесно се съгласяваме, че приятелите може да имат различни интереси от нашите, да ни отделят ограничено време и да не са солидарни с нас по някои въпроси. Но когато става въпрос за любим човек, всичко се обръща с главата надолу. Ето седем признака, че е време да смекчите изискванията си към партньора си, ако не искате да го задушите.
1. Търсите своята сродна душа
Няма човек, който да ви подхожда на 100%. Този мит дава фалшива надежда, че можете да срещнете перфектния партньор – някой, който ще ви даде всичко необходимо и ще направи живота ви щастлив.
Услугите за запознанства само влошават нещата, като създават илюзията за безкраен избор и започват цикъл от романтично „пазаруване“.
В същото време почти всички наши очаквания и мечти идват от минали преживявания. Пресъздаваме познати модели и се опитваме да изградим взаимоотношения, които знаем от детството си. Търсим партньори, които ще ни помогнат да компенсираме това, което толкова много ни липсва.
Проблемът е, че истинският човек почти винаги не се вписва в шаблона. Нещо повече, той няма да реши вашите вътрешни противоречия, няма да запълни празнотата и няма да превърне живота ви в забавен карнавал.
За да сложите край на вечното търсене, трябва да признаете, че никой няма да стане ваша сродна душа. Той може да ви обича, да ви носи радост, грижа и подкрепа, но няма да компенсира това, което ви липсва. Само вие сте отговорни за вашето щастие.
2. Изопачавате думите му и преувеличавате
Трудно е за хората да изградят взаимоотношения, които са различни от тези, които са виждали в детството. Желанието за познати стимули може да накара човек да открие недостатъци у партньора, да ги преувеличи, да изопачи думите и действията.
Като пример Лиза Файърстоун посочва ситуацията на своя клиентка, която мразела, когато съпругът ѝ говори с нея като с дете, и искала повече доверие от него.
Въпреки желанието си тази жена често допускала грешки, които пряко засягали съпруга ѝ. Например предлагала да отскочи до аптеката за лекарства, а след това забравяла за това. Или нямала време да плати някакви такси навреме. Когато съпругът ѝ се ядосвал, тя му отговаряла по детински начин или започвала да се защитава, провокирайки го да говори с нея като с дете.
Струва си да се научите да проследявате такива моменти. Например – помислете как сте се държали, преди партньорът ви да направи нещо досадно, или потърсете причини, поради които сте толкова раздразнени от едно или друго.
3. Сливате се с него в едно цяло и изисквате същото
Когато хората се срещат за първи път, те се виждат като отделни и уникални личности. Но по-късно вътрешният свят на партньора губи своето значение и любимият човек започва да се възприема като част от съюза: „ние“ вместо „ти“ и „аз“.
В същото време, ако жертвате свободата си и изисквате същото от партньора си, чувствата ще се притъпят и връзката ще загуби вълнуващия си чар. Сливането ще убие личността, в която някога сте се влюбили, така че човекът ще стане скучен и дразнещ.
Ако възприемате партньора си само като участник във връзката и не се интересувате от това, което се случва вътре в него, няма да можете да постигнете разбирателство и да поддържате контакт.
Хората често се зациклят в своите оплаквания и дори не се опитват да погледнат собствените си действия отвън или да се поставят на мястото на партньора си. Те забравят, че любимият им човек има свой собствен, отделен ум, различен опит и поглед върху света и в неговите очи ситуацията може да изглежда съвсем различно.
Проверете дали възприемате партньора си като отделен човек, или го смятате само за част от семейството. Ако установите последното, опитайте се да откриете в него отново човека, в когото сте се влюбили. Той все още е там, просто не го виждате.
4. Не уважавате свободата на другия
В близките взаимоотношения става по-лесно да отправяте искания, да прекрачвате граници и да критикувате. Можем да принудим партньора си да прави неща, които не му харесват, или настоятелно да изискваме внимание, разсейвайки го от любимите му занимания, приятели или интереси.
Повечето хора не го вършат съзнателно, но все пак се опитват да ограничат индивидуалността на някой друг, за да се чувстват сигурни.
Когато една връзка стеснява пространството около партньорите, и двамата страдат. Ако светът се разширява, връзката става по-жизнеспособна и стабилна. Това до голяма степен зависи от факта колко много хората ценят независимостта си един на друг.
Подкрепете желанието на любимия човек да общува с приятели и да има свои собствени интереси. Като си давате свобода, вие засилвате връзката и се сближавате.
5. Очаквате той да ви чете мислите
Много хора вярват, че истински любящият човек трябва да отгатва всичките им желания и нужди без думи. В резултат на това се обиждат, когато партньорът им не се обажда, въпреки че не са го предупредили, че е важно. Или се ядосват, когато любимият им човек не забелязва лошото им настроение, въпреки че не е казал и дума, свързана с лошия им ден.
Хората не говорят за своите желания и нужди, защото това ги кара да се чувстват уязвими. Но този е единственият начин да предадете на любимите си хора какво е важно за вас и какво могат да направят, за да се чувствате добре във връзката.
Научете се да изразявате желанията си и насърчавайте партньора си да направи същото.
6. Прехвърляте му отговорността за вашето благополучие
Влюбените хора се грижат един за друг, подкрепят се и си съчувстват. Това е красивата страна на връзките, която дава море от положителни емоции. Ключът е, че този процес е двупосочен.
Файърстоун казва, че някои от нейните клиенти могат да мрънкат с часове или да избухват като малки деца, за да може партньорът им да остави всичко настрана и да се погрижи за тях. Такива истории винаги завършват зле.
Връзките между двама възрастни предполагат, че те дават и получават еднакво. Ако единият партньор прехвърли отговорността за своето благополучие върху другия, той не само го натоварва с допълнителни грижи, но и се лишава от възможността да се развива.
Нарастващото неравенство ще поражда негодувание, кавги и взаимно недоволство, докато не сложи край на връзката.
Помислете дали давате и получавате еднакво и дали изисквате от партньора си това, което сами би трябвало да правите.
7. Вкопчвате се във фантазии
Нашето минало и първи опит на привързаност определят как ще си представяме взаимоотношенията и какво очакваме от другите хора. Този вътрешен филтър ни пречи да видим човека, криейки го зад купчина от нашите мисли, страхове и надежди.
Най-доброто, което можете да направите в една връзка, е да се освободите от фантазиите за това – какъв трябва да бъде един партньор, и да видите истинския него.
Не се опитвайте да се слеете в едно цяло. Стремете се да изградите връзка между двама равнопоставени, които се обичат и уважават, но са отделни личности. Следвайки този принцип, ще станете по-толерантни към слабостите на партньора си и ще заздравите връзката.
Кристи Красимирова
