Й ордан Кръстев беше един от най-интересните персонажи в хитовото предаване „Игри на волята“ VII. Той обаче се оказа юноша на Левски и запален привърженик на „сините“. Данчо бе гост на "МачКаст".
-Ти си тренирал в Левски. Футболът помогна ли ти за „Игри на волята“?
-Помогна ми доста най-вече физически и ментално. Там се изграждаш доста. Дори да не станеш професионален спортист. Около 8-9-годишен Емилиян Петров, моят първи треньор, сега е в Лудогорец, в моето селче Зверино, Искърското дефиле. Дойде в училището, искаше да направи отбор. Аз бях една бухтичка. Той ме покани. Аз отидох, но естествено на вратата. Винаги дебелият е на врата, както знаете. Тогава отидохме на мач. Локо Мездра и Левски. Това ми беше първият мач в живота. Тогава бях на 8 или 9 години. Левски победи с 1:0. Аз още тогава им станах фен. Играха Шампионска лига, Лига Европа. Гледах и ЦСКА, но то си е отвътре. Уважавам и ЦСКА, но сърцето ми е синьо и винаги ще бъде. Почнах с футбола в Зверино. До 1 година бе поканиха в Ботев Враца. И след това отидохме на международен турнир в Швейцария. Станахме четвърти от 32 отбора. Върнах се, играхме за Купата с Монтана. Имаше дузпи, хванах три дузпи. И стигнахме да играем срещу Левски. Всеки ми вика да си взема повече сакове, за да може да събера головете, които ще получа. Аз отивам притеснен. Идваме от малкото селце. Гледаме ги като извънземни. Бях много малък, на 10 години. Нашите дори се чудиха дали да ме пуснат. И дойдохме на „Герена“. На полувремето беше 2:0. Един път минахме центъра. А резултатът можеше да бъде около 20 за тях. Те пропуски и аз спасявам. Още на полувремето тогава Руслан Михайлов и Бисер Хаздай, Бог да го прости, ме питаха кой набор съм, как се казвам. Мен ми беше много притеснено. Още тогава ми казаха, че ще ме вземат в Левски. Антон Кирилов също ме гледаше. Дойде и ми стисна ръката. Казаха, че ще се чуем. Биха ни около 6-7 на нула. Шест беше, не седем. Седем е друго число. Мина мача, тръгнахме си. Почнаха да разпитват за мен. Но не можеха да се свържат с родителите ми. Стивън Петков, специални поздрави и за него, баща му тогава, Бог да го прости, той също беше от Враца, с него направиха връзка и се свързаха с треньора ми във Враца. И всеки ме пита какво става? Аз на никой не казвам. А най-после се свързват с баща ми. Той след това ми звъни и пита: „Какво правиш, бе“. Аз отговарям, че отивам на тренировка. А той казва: „Добре, нещо да имаш да ми казваш“. И аз до последно: „Не“. „Абе, тъпанар такъв, щом не ми казват, че от Левски те искат на проби. Какво ще правиш тук. Ботев Враца, ок, но това е Левски. Виж какво става тук. Само дискотеки, само пиене. Какво ще правиш тук. Няма, отиваш и това. Ако не стане, се прибираш, работа колкото искаш има. Отиваш и пробваш, ако не стане, да знаеш, че си пробвал. Няма да забравя във Враца, целият клас беше само от момчета. Те много ми завиждаха. И едното от тях ми скочи на бой. Започнаха да имат много арогантно отношение. Още бях във Враца, но ходех на контролите само, защото бях картотекиран вече и нямаше как веднага да заиграя в Левски. Те ми казаха, че ме взимат, но до зимата трябваше да остане във Враца. На последната контрола учителят по география ми остави двойка за срока. Това ми беше първата двойка, никога не бях получавал. А тя беше, защото не се явих. Помолих да направя контролното предварително или впоследствие, но ми отказаха. По география съм изключително силен. Много лошо се държеше с мен, за да не отида в Левски. Преместих се в 166-о училище. Общежитието е супер. Дори ти перат дрехите. Имахме ресторант. Буквално всичко беше да мислиш само за футбол. В Левски си. И след това там, до 18 години. След това отидох една година в Левски Раковски при Пелето. Той искаше да прави мъжки отбор, който да бъде дубъл и да пробиваме. Аз отидох там. Мартин Митев тогава беше треньор на вратарите. Аз стартирах индивидуални тренировки. Почнахме в А окръжна да играем. Класирахме се, стигнахме до бараж, но не се получиха нещата. След това играх малко „В“ група, „Б“ група. Стигнах и до „А“ група с Арда. Но тогава се контузих, спрях. Така се случи, че се ядосах и влизаш в по-други години. Прецених, че е по-добре да спра. До ден днешен ритам на малки вратички.
-Успя ли да гледаш всички европейски вечери на Левски това лято?
-Не можах. Прибрах се точно преди единия мач от европейските. Не ни казваха от продукцията как са резултатите. Ние си правихме само някакви сметки в глава. Ние само ги питахме дали са били, а те – не можем да ви кажем. И мен мъчи, защото си го мисля. Като излязох от Игрите, на другия ден отидох на мач на „Герена“. С Апоел Беер Шева. Пак пълен стадион. Добре, че имах познати, та успях да вляза. Отидох, много ми беше готино, но в същия момент тъжно, защото можеше да съм още в „Игрите“. Със смесени чувства отидох. За първи път в живота си бях тъжен на „Герена“.
-Кой е незабравимият момент, свързан с Левски?
-Те са много. Но може би Купата. Финал. Левски – ЦСКА, пълен стадион. Билетите свършиха за 5 минути. Нани тогава вкара. С него съм играл дори. Той е една година по-малък от мен. Много трудолюбиво момче. При него се стекоха доста кофти нещата заради контузии. Пожелавам му успех. Помня и онзи отбор от Шампионската лига, Купата на УЕФА. Бях малък, но помня с Шалке, с Барселона. Тези мачове ще се помнят винаги. Лошото е, че няма кой знае още какви големи неща. Дано успеем скоро да го променим това нещо. Повече от половин България са левскари. Едно влизане в подобен тип състезание би възстановило много клуба. Смятам, че така може и да се намерят много спонсори от чужбина, които биха инвестирали доста. И Левски да стане един гранд, който играе силно в Европа и да стане като Лудогорец. С извинение към тях, но те нямат тази фенска маса. Левски е Отборът на народа. Тази публика заслужава емоцията от международни мачове с топ отборите в света. С тази публика като домакин няма какво да се случи.
-Къде виждаш Левски тази година?
-Винаги съм искал да бъдем в битката за титлата. Тази година обаче е трудно да се каже. Аз искам да сме първи и виждам, че можем да сме първи. Но факторите тук са такива, че не позволяват ние да сме шампиони. Еднакви ситуации не се мерят с еднакъв аршин. Това много накланя везните. Когато се конкурираш с добър отбор като Лудогорец. е трудно да държиш това ниво до края. В един мач като не ти дадат тънки ситуации, добрият отбор се възползва от това ти вкарва. Нужен е смел централен нападател на Левски. Не е сериозно отборът да няма голям голаджия. Без голмайстор не става. Сангаре се старае. Но като дойдат у нас някои играчи се повеждат но темпото на нашия футбол. В началото действаше смело. Сега винаги гледа да падне, да изпроси фаул. Самият ни футбол е такъв. Винаги се търси вина някъде.
-Но отборът стои много стабилно...
-Да, там е най-стабилно. Светльо Вуцов е изключително добър вратар. От там се започва. Вратарят е половин отбор. Той е много трудолюбив. На „Герена“ се засякохме. Получават му се нещата. Важно е да не става горделив. Кристиан Димитров и Макун са много стабилни. Майкон е топ, но в последните мачове прави грешки, но няма безгрешни хора. Много е подготвен чисто физически.
-В „Игри на волята“ виждаш ли го Майкон?
-Там е трудно, не е за всеки. Ще се озори. Там ще мога да се конкурирам с него. Но, ако ме сложат на крилото, той ще ме бие, със сигурност. Но генерално е изключително подготвен футболист. Има скорост, дрибъл. Предвижда ситуации. В средата се стабилни с Жорката Костадинов. Липсва може би тази десетка и централния нападател. Крилата са ни много силни.
-Кой според теб играч на Левски може да се справи в „Игри на волята“?
-Светльо Вуцов, може би. Не познавам всички играчи на Левски характери. Но той може, защото вратарите сме калени. Винаги сме в калта, в кишата, дали ще е дъжд, сняг. Другите могат да си сложат ръкавичките и да са им мокри само краката. Зимата, а ние сме мокри винаги, целогодишно. Имаме повече развита горна част. А и по-стабилна психика. Някой път след мач съм повече изморен психически, отколкото физически. С ръцете е много по-точен, както аз не го показах в „Игрите“. За него със сигурност би се справил.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
