В разгара на зимата и минусовите температури е добре да знаем как да се предпазим от измръзване. Или какво да направим при такова състояние. Хипотермията е състояние, при което телесната температура на тялото спада под 35 градуса. То се смята за спешен медицински случай, тъй като то много бързо може да се превърне в заплаха за живота.
Основната причина за появата на хипотермия е студеното време. Когато тялото ни е изложено на студ, то се опитва да предотврати загубата на топлина. Това може да стане по няколко начина:
-чрез треперене – запазва основните органи, поддържайки нормална температура
-ограничаване притока на кръв към кожата
-освобождаване на хормони, за да генерират топлина
Тези реакции на тялото използват енергия и не могат да бъдат достатъчни за поддържане на телесната температура, когато сме изложени на студа за дълго време. Когато тялото започва да губи енергия, то бавно започва да „се изключва“. Треперенето спира, а сърдечният ритъм се забавя.
Симптоми
Симптомите на хипотермия варират в зависимост от това доколко е спаднала телесната температура. „Леките“ включват треперене, умора и объркване. Когато температурата падне по-ниско, треперенето става по-силно и може да се стигне до състояние на делириум, да се затрудни дишането и дори да се загуби съзнание.
Когато някой, който е бил изложен на студ, изглежда объркан, има забавени движения, проблеми с дишането или безсъние, трябва незабавно да потърсите лекарска помощ. Също така кожата може да изглежда здрава, но при допир да бъде студена.
Ако около нас има някой засегнат от състоянието, трябва да свалим от него всички мокри дрехи и да увием засегнатия в одеяла и кърпи, докато чакаме да дойде линейката. Ако той е в съзнание, трябва да му дадем нещо топло за пиене, но не и алкохолно.
Ако пострадалият е изгубил съзнание, не диша и не може да се открие пулс след 60 секунди при проверка в областта на шията, трябва да се пристъпи към сърдечно-белодробна реанимация.
Риск
Изложените на риск са хора в напреднала възраст или болните, при които защитните функции на тялото са отслабнали или не са в състояние да се придвижват лесно, за да генерират топлина. Малките деца също са склонни към развитие на състоянието, тъй като способността на тялото им да регулира температурата не е напълно развита.
Хората, които прекарват значителна част от времето си навън в студените метеорологични условия, като скиори и алпинисти, също са изложени на риск от хипотермия. Това важи особено, ако облеклото им не е подходящо.
Как да се предпазим?
Най-важното условие е да бъдем подходящо облечени, когато излизаме навън в студените дни. Доколкото е възможно трябва да се наглеждат представителите на рисковите групи – възрастните, болните и децата, а ако се стигне до кризисна ситуация, незабавно да се потърси спешна медицинска помощ.
Винаги трябва да се има предвид и възможността за придружаващ травматизъм, тъй като излагането на студ може да е вследствие на пропадане във водата след счупване на лед, нещастни случаи в планината, падане на лавини и др. Често доболничното измерване на телесната температура е трудно.
По време на транспорта трябва да се следи пулса, дишането и съзнанието и да се следи за появата на фатални ритъмни нарушения или на техни предвестници. Обикновено под 34 градуса се появява амнезия, а под 30 болният трудно разпознава близките си.
Затоплянето да става бавно
Затоплянето на болни в хипотермия трябва да става бавно. Това, освен чрез топли напитки, при болни в стабилно състояние и в съзнание, може да стане и чрез поставяне на бутилки с топла вода на местата, където минават големи кръвоносни съдове - под мишниците и в ингвиналните гънки.
На теория съществуват няколко основни метода за затопляне – пасивно, активно - външно и централно:
1. Пасивно – изисква пациентът да се подсуши, да бъде защитен от вятър и студ, завит с одеяла или спален чувал. Този метод е подходящ при централна телесна температура над 30 градуса.
2. Активно външно затопляне – централната телесна температура се повишава чрез затопляне на повърхността на тялото – поставят се електрически възглавници и одеяла, бутилки с топла вода. Това трябва да става много бавно и внимателно.
Активно централно затопляне – това е най-бързият и инвазивен метод. Извършва се в болнични условия, чрез промиване на телесни кухини със затоплен физиологичен серум – стомашна промивка, промивка на пикочен мехур и др.
Без разтривки със сняг
Груба грешка са разтривките със сняг. Заради абразивното действие на снега може да се свали и кожата на засегнатото място. Използваната за затопляне вода трябва да е с телесна температура - 35-36 градуса. Добре е, ако човекът е в съзнание, да се дават подсладени течности, за да се повиши кръвната захар и организмът да възвърне част от силите си. Не бива пациентът да движи крайниците си, защото така се стимулира кръвотокът, студената кръв навлиза към сърцето и мозъка и може да се стигне до шок.
Ана Иванова
