- Г-н Сандов, не е ли прекалено амбициозна за България европейската цел да се постигне 55% намаление на парниковите газове до 2030 г.?
- За да стигнем 55% ограничаване на парниковите емисии до 2030 година, са необходими действия сега, мина времето на дългото планиране. Защото, ако не изпълним целите, свързани с ограничаване на емисиите и с адаптацията ни към климатичните промени, ще имаме множество други проблеми, както по отношение на сигурността на обществото от природни бедствия, така и от засилващата се миграция от други континенти. Редица проучвания показват, че дори кризата в Сирия до голяма степен е предпоставена от климатичните промени и сушата, която продължи няколко години и доведе до вътрешна миграция и конфликти. Дали е амбициозна целта за България? Ще ви дам пример. За първи път тази година в Египет на срещата на ООН на върха относно климата България ще има голяма делегация и павилион. Делегацията не само ще отиде и види, но и ще даде пример. Защото се оказа, че България и по отношение на стартъпи, и по отношение на голям бизнес има много сериозни планове. В най-голямата икономическа зона у нас – Тракия, има няколко предприятия, които вече са направили планове да постигнат въглеродна неутралност до две години. Да не говорим колко български компании работят на международния пазар в тази сфера. Оказва се, че имаме такива компании, които са най-големите в Австралия, Западна Европа, Канада. Искаме да покажем целия този потенциал, защото климатичната трансформация не е водеща в имиджа на страната ни до момента. Не случайно 37% от финансирането в Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да отидат за мерки в областта на климата.
- Но г-н Сандов, как ще си осигурим базови мощности, ако затворим въглищните централи, както иска Европейската комисия? Само със слънчева и вятърна енергия не става.
- Базовите мощности, поне в рамките на следващите 10 години, са гарантирани както от дела на атомната енергия от двата опериращи блока в АЕЦ “Козлодуй”, така и от големите вецове, те са над 10%. Но базови са и мощностите на биомаса, газовите и други. Трябва да вкараме и геотермалната енергия като още един от компонентите на базова енергия. Тя не спира, тя е постоянно генерираща се енергия и също може да бъде базова мощност. Останалите неща, които трябва да добавим, са големи батерии или множество на брой батерии, които дават гаранция и ниво на сигурност, че при необходимост те са част от базовия товар.
- Батерии? България не е производител на батерии за енергетиката.
- Всъщност имаме производство на батерии, но те са в друг мащаб. Зная и че има интерес от няколко производители за изграждане на по-голяма мощност, на завод за батерии. Отделно през Националния план за възстановяване и устойчивост ние мислим също за частично финансиране на такава дейност, която да привлече и външни инвестиции и да се направи примерно една гигабатерия в България.
- Къде?
- Най-вероятно в Маришкия басейн.
- Вицепремиерът и финансов министър Асен Василев съобщи намерение за изграждане на 400 МВт мощност на базата на геотермални източници. Това реалистично ли е?
- На този етап от изследванията на потенциала от геотермални находища в България разчетите ни показват възможност за изграждане на малко над половината мощност от тази, за която говори Асен Василев. Но това е на базата на досегашните проучвания и технологии. Ако продължим да обследваме наличния потенциал с по-прецизни изследвания и при внедряване на нови технологии, е възможно да намерим начин за реализиране на 400 MW и дори повече от геотермална енергия.
През последните години общините през финансиране от Министерството на околната среда и водите успяват да направят нови сондажи и намират гореща минерална вода. Може да се окаже, че потенциалът е доста голям. Ние и сега като държава сме на второ място по горещи минерални води в Европа. Но по използването на нашите находища не сме на второ място. Даже бих казал, че сме далеч назад по използване. Абсурдно е. Хората, които са учили история по-сериозно, знаят, че дори нашият столичен град София е възникнал на това място заради топлите минерални води. А ние хилядолетия по-късно на практика продължаваме да не ги използваме в нови направления и те продължават да са само за питейни нужди.
- Както всяка година, екоминистерството предложи 10 минерални находища на общините, в които се намират, за безвъзмездно ползване. До 1 февруари трябваше желаещите местни власти да подадат заявления, а вие да излезете с решение на 1 март.
- За съжаление нито една от общините не подаде заявление за предложените извори...
- Сред хората се обсъжда изразеното от вас намерение да се забранят енергийните помощи за въглища. Как ще забраните на най-бедните да се топлят с най-достъпните топлинни източници – дърва и въглища?
- Енергийните помощи трябва да продължат за онези, които имат нужда от тях. Но трябва да отпадне възможността за помощи под формата на въглища. Това може да започне от градовете, където има наднормени нива на замърсяване на въздуха и впоследствие да се разшири за цялата страна. А за дървата имах предвид да се забрани даването на помощи чрез сурови дърва. Аз съм наясно, че голяма част от енергийните помощи се дават под формата на дърва. Но често държавата дава на домакинствата дърва, които не отговарят на нашето собствено изискване – да са престояли достатъчно дълго време, за да са сухи. А това би направило техния енергиен капацитет много по-сериозен и запрашаването при горенето им много по-ниско. Така че помощите за дърва за огрев трябва да продължат, но само със сухи дърва.
- Има наредба за качеството на твърдото гориво...
- Точно така. Но тя за съжаление не се прилага при тези помощи, включително и от държавата. Оправдават се, че получават много късно дървения материал, че няма къде да го съхраняват и т.н. Но държавата може да даде пример и да предоставя само сухи дърва на енергийно бедните. Това означава по-добро ползване, по-топло домакинство и по-малко прах и сажди.
- Какво ще правите с вносните отпадъци? В сайта на министерството всеки ден публикувате колко неопасни и колко опасни отпадъци влизат всеки ден в страната.
- По-голямата част от отпадъците, които влизат в страната, са отпадъци за рециклиране. Част от тях съдържат малък компонент опасни отпадъци – доколкото са метални сплави от олово и още нещо. Но процентът на опасните е малък. Ние гарантираме чрез нашия контрол, че внесените отпадъци влизат в предприятия, които ги рециклират и се грижат за това опасните компоненти да бъдат надлежно съхранявани. По-голямата част от вносните отпадъци – 90% от тях са компоненти, веднага се рециклират и влизат в приложение в други сегменти на кръговата икономика, но през трансграничен аспект.
- МОСВ отговаря за водите. Какво ще правим с ВиК-тата - това ще бъде големият проблем през следващите години. Сега разбираме, че част от водните проекти не са изпълнени и ще пренасочваме пари от тях към други сектори.
- Действително министерството на околната среда отговаря за водите, но не за ВиК-тата и за язовирите, за които отговарят други ведомства. Финансовият инструмент по Оперативна програма “Околна среда” финансира проекти за водните цикли на ВиК-тата. Създали сме обща работна група към правителството с участието на МРРБ, ВиК холдинга, министри и заместник-министри, с участието на консултанта, Европейската инвестиционна банка, за да ускорим максимално въпросната процедура.
Изключително голям проблем в момента е, че ако ние не индексираме цените на част от материалите, част от спечелилите процедурата изпълнители на проекти са готови да се откажат от проектите. Те са готови по-скоро да платят неустойките, отколкото да изпълняват проектите на цените, на които са договорени, тъй като реалните цени на материалите, които трябва да вложат, са се вдигнали значително. Ние имаме буфер за неусвоените средства по водни проекти, имаме възможност да компенсираме и индексираме тези цени. В момента разговаряме с представители на МРРБ и Министерството на финансите за възможността индексирането на цените на строителните материали да мине като процедура и Европейската комисия да го признае.
- Ще промените ли таксата за водоползване? ВиК-тата плащат по 2 ст. на кубик.
- Таксата за водоползване е по-малкият проблем от съществуващото изискване за всяко водоползване да се правят много обстойни анализи. Примерно, за да изградите автомивка, вие трябва да правите радиологичен, химичен и анализ за пестициди... Това вдига много цената на инвестицията и изважда много от тези потребители в сивия сектор. Това ни създава допълнителна работа по контрола. В разговор със заинтересованите страни ще се опитаме по-скоро за изменим нормативната уредба. Тя да гарантира здравето и околната среда. Но и да създава предпоставки за изваждане на сивия сектор. Това ще бъде обвързано и с такса водоползване.
- Не е ли по-добре само едно министерство да отговаря за водите. Сега отговорността се размива и прехвърля...
- По-скоро ни трябва добра обща координация. Това е малко като с климата. Не може да направим министерство на климата, нито министерство на водите. То ще се превърне в хиперминистерство, ако му вменим всички отговорности, свързани с водите – ВиК, язовири, реки, море и всичко. Затова по-скоро ни трябват по-добра координация и комуникация. В момента започна създаването на работни групи и междуведомствени комисии. Пред Съвета за зелената сделка вероятно ще има подфункция, която ще е ангажирана изцяло с водите, с ползването им, с наводненията, с екосистемите...
Това е той:
Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност “География” и е специализирал в направление “Изменение на климата и управление на води”
Съпредседател на “Зелено движение” и член на председателския съвет на Демократична България
Народен представител в 45-ото и 46-ото народно събрание
Председател на постоянната парламентарна Комисия по околната среда и водите в 46-ото народно събрание
Таня Киркова
