0

Г-жо Русинова, какво е мнението ви за оповестения от регионалния министър Гроздан Караджов план за увеличаване на обхвата на тол системата за камионите и върху втори клас пътища?

Мрежата не се разширява, тя си остава същата. Второкласната пътна мрежа и досега си беше част от тол системата. Просто досега камионите се движеха по нея безплатно.

Точно така. Де факто не беше част от тол системата, но сега ще стане.

Да. И това състояние досега не беше справедливо. Сега ползвателите на леки автомобили де факто плащат за движението си по всички републикански пътища, дори и трети клас, а тези, които най-много увреждат пътната настилка, камионите, плащат само за магистрали и първи клас пътища. Това не е справедливо. Несправедливо е собствениците на леки коли да издържат пътната мрежа и в същото време тези, които рушат пътищата, да плащат най-малко.

Как всъщност се стигна до настоящата ситуация?

През март 2020 г. тол системата бе въведена в експлоатация – а именно системата, която таксува движението на камионите по разстояние, а не по време, както беше с винетките. Тол системата е доказано справедливият начин за таксуване на тежкотоварния трафик. Превозвачите тогава обаче заплашиха кабинета „Борисов 3“ с протести и правителството реши, че „само за два-три месеца“ ще се отстъпи за второкласната пътна мрежа и ще се приемат като цяло едни ниски цени за пробег. След това щяло да се направи анализ на трафика и постъпленията от тол системата и евентуално щели да се направят корекции. Тогава започна пандемията и така и никога никой не преразгледа обхвата и цените. Министър Караджов осъзнава този проблем и търси решение, което да удовлетворява всички потребители и тези, които използват пътищата за бизнес, да плащат за всеки път, който ползват.

Логиката на това „отстъпление“ не беше ли хитър ход без директна дискриминация да се даде предимство на родния транспортен бранш срещу конкуренцията му от Турция с оглед на това, че нашите превозвачи ползват много втори клас пътища, докато турците основно магистрали и първи клас?

Не знам дали това е била целта, но мога да кажа, че много бързо шофьорите на тирове, включително и турските, и румънските, се научиха да заобикалят платените първокласни пътища и магистрали, като ползват втори клас пътища. Фейсбук групите на шофьорите бяха използвани за популяризиране на тези „слаби места“ в българската тол система. Отделно цялата идея, ако е била такава, наистина е неприемлива. Какво значи да толерираш българските тирове да рушат пътищата, а чуждите да плащат за това?

Твърди се, че този бранш формира огромен процент от българския БВП и следователно заслужава специално отношение и защита.

Няма такова нещо. Близо 20% се увеличи товарооборотът в пандемията и тежкотоварния бранш не пострада от общата икономическа криза. Тези превози бяха приоритетни и не бяха ограничавани, така че пазарният им дял се увеличи дори и без подкрепа от държавата. Разбира се, това не важи за автобусите, но при камионите пандемията нямаше негативно отражение. Разбира се, нека добавя и това, че подобен подход не отговаря на духа на европейските директиви и е видимо дискриминационен спрямо чуждите превозвачи.

В кои участъци заобикалянето на платените пътища е най-популярно?

Много активно то е в участъка Враца-Дунав мост 2, където главен път I-1 (E-79) има много второкласни алтернативи. Път I-5 от Русе до Маказа особено в частта Русе – Бяла се заобикаля. В Балкана пък същият път се избягва, като се минава през Прохода на републиката, който е второкласен път. Особено значим е проблемът в Добричка област, където първокласни пътища почти няма и по тази причина всички камиони със зърно, пословично вечно претоварени, се движат безплатно и рушат второкласната пътна мрежа. Ето това е пример за цял един регион, от който де факто приходи от тол такси няма. Друг такъв регион е Смолянска област. Там разходите за поддръжка на пътната инфраструктура на година са около 100 млн. лв. В същото време там няма нито автомагистрали, нито първокласни пътища и стотици камиони, натоварени с дървен материал, рушат пътищата, без да плащат за това.

Може ли сега да се очаква отново натиск и заплахи с протести на фона на това, че този бранш през последните години свикна да е галено дете на властта особено на фона на активната позиция на държавата по тревогите на бранша, породени от пакета „Мобилност“? Още повече и че ще има увеличение на самите тол такси.

Не мога да кажа дали ще има протести, но по въпроса за пакет „Мобилност“ мога да кажа, че до него се стигна и заради българските фирми и шофьори, които в продължение на години нарушаваха европейското законодателство в областта на трудовото право и пътната безопасност. А днес всеобщо мнение е, че в крайна сметка законодателният пакет „Мобилност“ подобри трудовите условия на шофьорите. При първата среща по-рано през тази година между министерството и транспортния бранш бе ясно посочено, че България в момента е страната с най-ниските тол такси в Европейския съюз, в пъти по-ниски. По-ниски са дори от тези в Сърбия. Именно заради това се налага увеличението на самите тол такси.

Правилно ли е тол системата да се използва и за водене на екологични политики, защото това също бе споменато като част от аргументите за увеличаване на таксите за камионите?

Европейският подход е такъв – правилно е колкото по-екологично чист си, толкова по-малко да плащаш. Идеята е да стимулираш превозвачите да закупуват все по-екологично чисти превозни средства. Които всъщност са и много по-безопасни. Давам пример с катастрофата с македонския автобус на магистрала „Струма“. Той е произведен много отдавна и няма противопожарна система. Ако тази катастрофа се бе случила с нов автобус, то този пожар нямаше да възникне, защото тази система щеше да го загаси още в зародиш.

Колко голям е един устойчив бюджет за поддържане на родните пътища на средноевропейско ниво?

2,3 млрд. лв. са предвидени тази година за ремонт и поддръжка на пътища. Същевременно постъпленията от тол такси и винетки са за около 600 млн. лв. Откъде да дойдат останалите 1,7 млрд. лв.? От кое да се лишим? От здравеопазване? От образование? От кое да лишим българския данъкоплатец, за да останат тол таксите евтини? В крайна сметка идеята е, който уврежда най-много, той и да плаща най-много. Истината е, че няма как да оставим пътищата ни да се рушат. Накрая някой трябва да плати за поддръжката им. Не коментирам качеството на ремонтите и това колко пари изтичат там. Това е отделен въпрос, на който трябва да се отдели много внимание. Тук темата обаче е самият принцип на финансирането на пътната поддръжка. С това, което в момента си издържаме пътищата, не можем да предложим качествен и безопасен транспорт на данъкоплатците. Имайте предвид, че тези 2,3 млрд. лв., ако реално се вложат в пътищата, тази цена с времето ще намалява. Причината е, че влагането на качествени материали и използването на качествени технологии се възвръща под формата на по-малка необходимост от ремонти в следващите години.

В тази връзка какво смятате за намаляването на цената на винетките с 10%? Това ефектен начин да се комбинира негативната новина за превозвачите с положителна за масовия българин ли е? Някакъв вид противопоставяне на двете групи?

Всеки министър има правото да прецени каква политика да води. Аз лично съм против намалението на цената. На този етап цените трябва да останат такива, каквито са, а тол таксите за камионите да се увеличат. Да, намалението на цената на винетката е в полза на българския потребител на пръв поглед, но в условията на сериозно недофинансиране на пътната инфраструктура у нас по-скоро съм против промяната на цената надолу. Всеки лев намаление впоследствие ще трябва да бъде осигурен чрез преразпределение на бюджета и ще трябва да бъде взет отнякъде – здравеопазване, образование, социални грижи или друго перо.

Това е тя:

С повече от 10 години опит в областта на транспортния мениджмънт и управление на риска в транспорта

Участвала в независимото разследване на катастрофата край Своге през август 2018 г. с 20 загинали и тази край с. Горна Студена с четирима загинали

Член на работната група по пътна безопасност към регионалното министерство

Оглавява екип по подобряването на безопасността на осем рискови кръстовища в София