2024-та е знакова откъм интересни годишнини. Например преди 50 години АЕЦ „Козлодуй“ пуска първия ядрен ток по жиците на татковината. Пак преди 50 години започва строителството на магистрала „Хемус“. А курортът Албена този август стана на цели 55 години... Все интересни поводи за равносметка.
Тези редове обаче са за състоянието на родната енергетика. Ако обобщим в едно изречение – тя е на прага на голяма трансформация. И ако преди 50 години социалистическият възторг е стигнал до небесата с навлизането на мирния атом, то половин век по-късно АЕЦ „Козлодуй“ за първи път мина на несъветско (неруско) ядрено гориво. А на площадката на централата през следващите години ще бъдат построени още два блока. Също за първи път не по съветска или руска технология. Поне такива са намеренията и плановете. Как и кога ще се осъществят, нека не гадаем отсега. Да си спомним за проекта за АЕЦ „Белене“ и да слезем на земята на българската реалност. Справка - годишнината от първата копка на магистрала „Хемус“, за което стана дума по-горе...
Структура
Най-големите енергийни мощности в страната в момента са държавни. Освен двата блока в АЕЦ „Козлодуй“ държавни са и ТЕЦ „Марица-изток 2“, Мини „Марица-изток“, ВЕЦ, ПАВЕЦ, Националната електрическа компания, БЕХ, Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Много голям е делът в производството на енергия от т. нар. ВЕИ – фотоволтаици и ветрогенератори, които са на 100 процента частни (виж графиката за натоварването на националната система към 14 ч. в петък).
Имаме още няколко частни въглищни топлоцентрали, заводски мощности, когенерация от топлофикации, газови централи и др. Но техният дял е пренебрежимо малък. Основният въпрос обаче остава какво правим, след като бъдат постепенно затворени въглищните централи според прословутата „Зелена сделка“ и как ще бъдат заместени липсващите мощности. Тук са възможни два сценария – единият е, че те ще бъдат спрени през следващите 4-5-10 години. А другият, че новата европейска комисия ще преразгледа сроковете и условията. Именно тук е заровено кучето – страната ни трябваше да бъде по-усърдна и настъпателна що се отнася до бъдещето на въглищните централи. Още повече че тяхното затваряне поставя и редица социални въпроси.
Наивност
Приказки за наивници са лансираните от някои политически формации намерения изведнъж на огромните територии на „Марица-изток“ да се появят нови фотоволтаици и батерии за съхранение на електроенергията. Сметките трябва да се правят и с участието на кръчмаря. Например знаем ли какви ще са нуждите от електроенергия в България и в тази част на Европа след 10 или 20 години? И каква ще бъде себестойността на произведения ток от бъдещите блокове в АЕЦ „Козлодуй“. Както и ще има ли пазар на тази електроенергия и на какви цени?
Неотдавна Центърът за изследване на демокрацията представи свои сценарии за развитието на енергетиката в страната. За да бъде ускорен енергийният преход, всички въглищни централи следва да бъдат затворени до 2030 г., като същевременно се използват максимално всички финансови механизми за преструктуриране на икономиката на въглищните региони, преквалификацията на работниците и внедряването на зелени иновации, пишеше в доклада на институцията.
Осъществяването на този сценарий изисква и приоритетното присъединяване на системи за съхранение на енергия с поне 2 GW мощност, отключването на потенциала за вятърна енергия в морските пространства и внедряването на зеления водород и синтетичните горива в индустрията. За да се осъществят инвестициите в офшорен вятър, България следва да създаде благоприятна регулаторна рамка и морски пространствени планове, които да осигурят предвидимост за големите инвеститори.
Според ЦИД допусканията за енергийното потребление са нереалистично високи, политически мотивирани и целят да оправдаят огромни обществени разходи за мащабни енергийни проекти, които са нежизнеспособни от търговска гледна точка. Най-добрият пример за такъв проект е строителството на два нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“, твърдят експертите на центъра. Според тях към 2030 година най-голям дял у нас трябва да имат фотоволтаиците, вятърните централи и водноелектрическите. Като постепенно да намалява делът на ядрената енергетика.
Изпитания
Трансформацията в сектора ще свари неподготвени и ще удари жестоко битовите потребители. Вижте какво се случва на сегашния свободен пазар на електроенергия, от който купуват фирмите. Има дни, в които България държи първенство с борсови цени от над 160 евро за мегаватчас. Високи са и стойностите при съседите – в Румъния е дори повече – 167 евро, в Сърбия – 162 евро. На другия полюс са държави като Полша – 113 евро, Германия – 90 евро, Франция – 70 евро, Нидерландия – 88 евро (данните са за 26 август 2024 г.). Доколко е изкривен този пазар, е тема на друг анализ.
Така че въобще не е ясно колко ще плащат битовите потребители, след като след година и нещо излязат на свободния пазар. И как ще бъдат компенсирани онези, които няма да могат да си позволят борсовите цени на тока.
Въпроси, които рано или късно трябва да получат своя нееднозначен отговор.
Пламен Енчев
