С оленото Поморийско езеро и лечебната кал изстреляха Поморие в топлистата на най-желаните български курорти. В разгара на лятото малкото градче се пука по шевовете от туристи и свободни места по хотелите трудно се намират. Летовници от близо и далеч буквално се редят на опашка за калните бани. Тъй като местата в базите, които предлагат лечебни процедури, трудно се намират, хората масово се мажат сами на плажа. Обичайна гледка е край лимана да се разхождат тълпи от туристи, омазани от глава до пети в черна кал. Наоколо се навъртат и предприемчиви търговци, които предлагат да доставят на място бутилка с тиня срещу 10 лева. Алъш-веришът върви на ръба на закона, а пласьорите на кал вещо обясняват, че лековита е само прясно доставената субстанция. Престои ли извън езерото, тя се окислява и се превръща в обикновена безполезна кал.
Пейнкилър
Науката отдавна е признала, че приказките за вълшебната поморийска кал не са само легенди. Слоят тинеста почва на дъното на лимана лекува всичко – от лумбаго до безплодие. Тайната е в лековитите минерали и сярата, които калта съдържа. Славата на Поморийския лиман отдавна е прекосила границите на родината. Туристи от всички краища на света прииждат всяка година в малкото градче, за да търсят цяр за болежките си. Калните бани и лугата от незапомнени времена са запазена марка на Поморие, а в последните години станаха причина курортът да бъде сочен все по-често като столицата на спа туризма. В наши дни мистериите около вълшебната поморийска кал са тотално разбулени. "В калта има всичко, от което организмът се нуждае. Нанесени върху кожата, безценните микроелементи и минерали проникват в тялото на човека. Организмът поема само това, от което се нуждае, именно и затова този метод на лечение е уникален по своя механизъм. Не може да се стигне до предозиране", разясняват лекари.
Още древните траки установили от опит, че калта от лимана има мощна лечебна сила. Древните римляни пък са наричали Поморийското езеро „свещено”. В наши дни лиманната кал е призната за изключително ценен природен продукт. Съвременната медицина отдавна е потвърдила откритието на древните, че калолечението има силно противовъзпалително и обезболяващо действие и стимулира метаболитните процеси в организма. Няма да е пресилено да се каже, че в тинята е скрита цялата Менделеева таблица. Пациентите лекуват в местния санаториум артрози, радикулити, безплодие, парези и дори детска церебрална парализа. Калта е полезна също за бронхити, синузити, гинекологични проблеми и болести на мъжката полова система. С лугата пък се церят псориазис, кожни язви и склеродермити.
Терапия
След нанасяне върху тялото организмът сам изтегля онези минерали и микроелементи, които са дефицитни и от които се нуждае. Взема си толкова, колкото трябва, обясняват рехабилитаторите от поморийския санаториум. След калните бани най-търсени от туристите са процедурите в джакузи с рапа - вода от Поморийското езеро. Тя има 4 пъти по-високо съдържание на сол от морската вода и е полезна за страдащи от радикулит, увредени междупрешленни дискове и други заболявания на опорно-двигателния апарат.
Поморийската кал е лиманна и се образува в продължение на хиляди години. Процесът протича без достъп до кислород, като се разлагат различни видове микроорганизми в намиращите се в лимана растения. Експертите смятат, че лечебната сила идва от специален и рядък вид водорасло, което вирее в соленото езеро. Производството е само по 1 милиметър годишно. В края на август и началото на септември водораслото умира и пада на дъното, а след дълъг период от време то се превръща в лечебна кал. Тя наистина е уникална и освен срещу болежки се използва и за разкрасяване, защото изчиства кожата и подобрява тена. Изключително полезна е и матерната луга - краен продукт при солодобива. Тя представлява силно концентриран разтвор на различни йони, притежава добро противовъзпалително действие и успешно се използва при проблеми на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, стоматологичните заболявания. Особено добри резултати дава луголечението с галваничен ток. Лугофрезата се използва при заболявания на ставите, артроза на гръбначния стълб и под формата на компреси.
Битки
Поморие се слави и с големите и красиви плажни ивици. Малкият полуостров крие хилядолетна история, която привлича туристи от далечни земи. Градът е основан в края на V в. пр. Хр. като гръцка колония с името Анхиало. Историческите артефакти сочат, че първите заселници тук били митичните траки. От самото си основаване чак до началото на миналия век той е от най-важните черноморски градове по българските земи. В миналото на града са се утаили историческите пластове на възходи и крушения. От онези далечни времена днес е съхранена антична куполна гробница. Тя датира от края на III в. - началото на IV в. сл. Хр. На това място се е намирал некрополът - градът на мъртвите. Гробницата е призната за национален паметник на културата. Оригиналната й форма и тухлена гъбоподобна конструкция й отреждат уникално място сред образците на култовата архитектура от епохата на късната античност по българските земи. В нея личат също и елементи от архитектурата на старите тракийски гробници.
В миналото Анхиало е играло ключова роля на политическата сцена. Освен че е имала стратегическо местоположение с морски излаз, античната колония е притежавала несметни богатства, при това дарени от самата природа. Изобилието от безценната в миналото морска сол и лечебната кал са довели тук не един и два легиона. За солта на Поморие в древността са се водили жестоки и кръвопролитни битки. Една от най-известните войни пламнала през 2-ри век преди Христа. Древна Аполония се изправила срещу другата голяма сила по онова време – Месембрия, в спор кой да сложи ръка върху анхиалската сол, която продължила десетилетия. Днес в морския град се намира единственият по рода си в Източна Европа Музей на солта. В него нагледно се показва производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода. Солниците към музея произвеждат сол по същия начин както това е ставало в древността. Посетителите могат да видят на живо всички технологични операции, да разговарят със соларите за тънкостите на занаята, да усетят автентичната атмосфера на миналото.
Елена Анастасова
