Н екачествена маркировка изчезва само месец след като бъде поставена по родните магистрали. Това научи „Телеграф“ от експерти в бранша седмици след чудовищната катастрофа, отнела живота на 45 души в участък с почти невидима маркировка на магистрала „Струма“.
Маркировката на магистралите и първокласните пътища е ключова, особено при движение нощем, при дъжд и в мъгла, когато тя е основен осигурителен елемент за водача. Нейната светлоотразителност е от първостепенно значение и при всички случаи такава има в първите седмици след поставянето й. Оказва се обаче, че често на магистралите се поставя боя, която не е предназначена за толкова натоварен трафик, а по-скоро за паркинги или селски пътища, по които минават в пъти по-малко МПС. Това води и до изчезването на боята до месеци след поставянето й. Проблемът не е само по магистралите, а и по голяма част от другите натоварени пътища. Емблематичен пример е проходът Предел между Симитли и Банско, където от години няма маркировка, а нощем или в мъгла, която там не е рядкост, водачите се движат само по усет.
Вторият проблем е компетентността на кадрите, които поставят боята на платното. Дори и в случай на избрана качествена боя, тя може да бъде компрометирана, ако не се поставя по предписания от производителя метод или не се спазват температурните изисквания. В много случаи у нас боята се поставя в горещи дни, което води до там тя да изсъхва прекалено бързо и светлоотразителните перли да остават високо на повърхността й. Така гумите на автомобилите бързо ги износват и тя до месеци губи качеството си. Боя редовно се поставя и в студения и влажен сезон. Тогава тя изсъхва бавно и перлите потъват дълбоко в нея, като така стават невидими за фаровете на автомобилите. „Такъв е примерът с току-що положената маркировка в трагичния участък на „Струма“. Температурата в момента е такава, че тази маркировка накрая на зимата няма да я има“, категорична е Диана Русинова, експерт от Европейския център за транспортни политики.
Липсата на квалицифицирани кадри е бич, който тормози пътния сектор, както всеки друг. „Куцо, кьораво и сакато се занимава в момента с ремонти и поддръжка на пътищата у нас. Фирми високо строителство с 0 опит по пътищата и без обучени работници полагат маркировка толкова некадърно, че дори и най-качествената да е, скоро след това изчезва. Не може вчера да си слагал дограми и изолация, а днес да полагаш маркировка. За всяка работа си има умения и методика“, споделя наш източник на топпозиция в голяма пътностроителна фирма.
Тайната на изчезващата боя се крие и в установената от десетилетия практика да се избират евтини материали, които да изискват често подновяване. „Вие, ако знаете, че можете да купите боя, която да издържи 3 години, но е много скъпа, или да купите боя, която е евтина, но ще изчезне след година, кое ще изберете, имайки предвид, че парите за боядисването идват от джоба на данъкоплатеца“, риторично попита пред „Телеграф“ представител на една от големите пътноподдържащи фирми у нас. Според него фирмите у нас предпочитат евтините решения, защото те водят до нуждата от често пребоядисване, което формира нови регулярни приходи. Според ЕЦТП пък както пътната агенция, така и фирмите в бранша мълчаливо отбягват всякакви оферти за скъпи и издръжливи бои, а такава е била ползвана само веднъж у нас на участъка от „Тракия“ между Карнобат и Ямбол. „9 години по-късно боята там не е мръднала. Защо обаче такава боя не се ползва редовно, мисля, че е лесно да се сетим. Ако се ползваше само такава боя, нямаше да има нужда от често ново полагане“, казва Русинова.
Според източниците ни възложителят Агенция „Пътна инфраструктура“ носи цялата отговорност за качеството, тъй като разполага с пълен набор от мерки за контрол и санкции над изпълнителите. От там обаче се оправдават с „ограничените финансови средства“. „Минималните средства, необходими за подобряване експлоатационното състояние на републиканската пътна мрежа, са около 335 млн. лв. с ДДС на годишна база, което включва дейности по възстановяване на пътната настилка, отводнителни мероприятия, косене и почистване на крайпътната растителност и др. Само за възстановяване и поддържане на хоризонталната маркировка годишно са необходими около 157 200 000 лв. с ДДС по изчисления на база инвестираните средства през последните три години“, казаха от агенцията за „Телеграф“. Оттам същевременно признават, че имат съответните механизми за санкциониране на нарушенията.
Перлите на платното само втора употреба
Искате маркировката нощем, при дъжд и мъгла да блести като в Западна Европа? Оказва се на практика невъзможно, дори и пари да има. Причината е, че у нас не се внасят първо качество материали, а светлоотразителните перли, които се влагат в боята, са изцяло рециклирани. Причината е, че пазарът у нас е малък и оборотите не са големи, което не давало мотивация на вносителите да пробват с по-скъпи продукти.
Няма я на смъртоносен участък
Няма хоризонтална маркировка в отсечката Русе – Бяла, наречена Пътя на смъртта заради множеството катастрофи с жертви. През този път минава целият трафик от и за Румъния през граничния контролно-пропускателен пункт Дунав мост. Хоризонталната маркировка напълно липсва в участъка, където е изходът на Русе в посока Бяла.
Фирми облепят знаци с реклами
Проблем си остават обаче повредените пътни знаци, които са десетки както по главни артерии, така и в междуселски пътища. В средата на тази година в Дупнишко се наложи да бъдат подменени 31 пътни знака, които станаха обект на вандалски прояви. Още толкова бяха ремонтирани по същата причина. „Не малко от знаците бяха изрисувани, други станаха мишена за ловците. Фирми за бързи кредити пък ги облепваха като коледни елхи само и само да ги използват за безплатна реклама. Това обаче създаваше предпоставки за катастрофи, особено за хора, които не са от този район“, припомниха дупничани.
Деян Дянков
