Е динственото годно противорадиационно бомбоубежище в Благоевград е в мазе на жилищен блок. Това показа кореспондентът на „Монитор“, който се оказа, че живее в блока, под който се намира скривалището.
Единственото годно противорадиационно бомбоубежище в Благоевград е в мазе на жилищен блок. Това показа кореспондентът на „Монитор“, който се оказа, че живее в блока, под който се намира скривалището.
„Тук живеем от 1962 година, когато бях 6-годишен. Като всички деца щъкахме насам-натам и в отсрещната страна на нашите мазета се натъкнахме на тъмни бетонни помещения без врати и осветление. Веднага влязохме с фенерчета в изоставената и недоизмазана част от мазето - в краката си намерихме отдавна умрели 3-4 котки, изоставени лопати и други инструменти останали от строителството на жилищния блок. Родителите ни казаха, че това е скривалище, ако стане война да се крием в него. Скараха ни се и ни забраниха да влизаме повече в него, което подсили още повече нашето любопитство. Даже се опитахме безуспешно да прилъжем момичетата от махалата, че вътре живее дявола и ние сме го видели.“
Много години след това скривалището или бомбоубежището е основно ремонтирано. В него са внесени мебели, маси, столове, даже и чинове. Здрава метална блиндирана врата, с катинар на нея възпира любопитните погледи. Прокарано е електрозахранване и вода. Квадратурата на убежището е около 150 кв.м, колкото е всеки от апартаментите в блока. Има и друг авариен вход-изход към помещението, който се намира в съседния двор. Той отдавна е затрупан с дърва и влизането през него е невъзможно. В тези кооперации преди години живееха семействата на тогавашната номенклатура на благоевградското БКП, активни борци. Скривалището вероятно е било подготвено за тях и семействата им. Техните наследници отдавна са се заселили или в София, или в чужбина.
Тези дни бетонното противорадиационно скривалище стана отново актуално около войната в Украйна. От община Благоевград потвърдиха, че в жилищния блок на ул. „Митрополит Борис“-19 за една седмица с леки ремонти може да бъде годно противорадиационно укритие, но ще събере максимум до 200 души. Интересното е, че никой не знае кой съхранява ключа от катинара. От общината казват, че е в Гражданска защита, която пък вече е към Пожарна безопасност. От пожарната насочват обратно към общината.
292 са годните за бърза употреба укритията и обекти в страната, които са предназначени за временно укрития за гражданите. В тях могат да се съберат около 200 000 души, ако се сгъстят и двойно повече. Това обяви директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност" и защита на населението главен комисар Николай Николов пред Обект 305 в столицата - бомбоубежището под слатинския редут.
734 са подобните обекти на територията на цялата страна, а в метрото могат да се укрият до 900 000 души.
Обектите са разделени на три като собственост - държавна, частна и общинска.
Обектите са предназначени да защитават хората, които са останали в града - тези, които го защитават и тези, които осигуряват жизнените функции на града. В случаи на тежки политически, военнополитически събития и война, населението трябва да се евакуира. Всичко това става на ниско ниво по общините, съгласно военновременните събития, добави Николов.
Защитните мерки от радиация са предпазните маски и тези от по-висок клас, дрехите се оставят отвън, а прозорците и вратите максимално уплътнени. Ако нямаме маски, се слага овлажнена кърпа, обясни Николов.
Според областният управител на Варна, Благомир Коцев, през годините на мир и благоденствие, част от убежищата са превърнати в заведения, други са изоставени и неизползваеми, а подходите към тях са с ръждясали врати и обрасли с храсти. Скривалищата се водят към различни институции. Част от тях са към МВР и пожарната, други са към местните власти, а има и такива, които са към големи производствени предприятия. Едно от големите убежища в града, в района на спирка „Нептун“, в началото на 90-те години за кратко беше магазин. Според информация от бивш служител на „Гражданска защита“, сега е в много лошо състояние и е невъзможно да бъде възстановено. В незавидно състояние е и другото
голямо бомбоубежище във Варна - под Паметника на съветската армия.
Едва 13 на брой са скривалищата в Пазарджишко според официалната информация от Главна дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението“. Те се намират в 4 от общо 12-те общини в региона-Пазарджик, Белово, Септември и Панагюрище, а за останалите общински центрове остава да се надяват да няма въздушни удари над България и хората да има къде да се скрият.
Според информация от МВР, в област Добрич има само две годни бомбоубежища, и то те са собственост на частни предприятия. Едното е на "Олива" АД, с капацитет 150 човека, другото е на Месокомбината - за 300 човека. Тези два обекта са собственост на двете фирми, а скривалищата са предназначени за техните служители. Бомбоубежищата са от втора категория и са в добро състояние за използване, каза шефът на пожарната в Добрич Дарин Димитров.
Само преди броени дни бяха почистени и всички входове на скривалищата по пътя за Хисарлъка, край Кюстендил. Освободени са и скривалищата в блоковете, които някои от кюстендилци ползваха за мазета.
„Определено сме неспокойни и притеснени. Няма как да не се тревожим, че има война. А и щом тръгнахме да чистим убежищата не вървят добре нещата“, коментират масово кюстендилци.
На заседанието на областния щаб в Стара Загора обясниха, че на територията на Старозагорска област има 46 бомбоубежища, но вчера в списъка се оказа че фигурират само две: едното е в село Ковачево и е на държавното ТЕЦ "Марица изток 2", а другото се води на отдавна приватизираното ДЗУ - Стара Загора, където част от сградите са разпродадени на други фирми.
* Страницата подготвиха: Румен Жерев, Диана Варникова, Ива Димитрова, Добромир Радушев, Северина Димитрова и Христо Христов
Монитор
