Н а 18 октомври у нас отбелязваме паметта на Злата Мъгленска. Вселенската патриаршия, както и останалите православни църкви, честват светицата на 13 октомври, както е записано в основния източник на житието й - „Нов мартирологий“ от Никодим Светогорец. На този ден празнуват: Злата, Златка, Златан, Злати, Златко, Златимир, Златин, Златина, Златица.
Похищение
Тя е родена в село Слатина, днес Хриси (Злата), североизточно от Воден (Едеса), Северна Гърция. Рядката хубост на девойката й донася големи изпитания и става повод да понесе изпитания на велика мъченица. Млад турчин се влюбва в нея и я отвлича.
Залавянето на Злата Мъгленска. Стенопис от манастира "Св. архангел Михаил" в Алмопия.
Поискал от нея само да се отрече от вярата си и да му стане законна съпруга. Тя обаче не склонила дори пред молбите на трите си сестри да се отрече от християнската вяра. Умира на 18 октомври 1795 г., след като турците дълго и безмилостно я изтезават.
Драма
Мъченичеството на света Злата е пример за религиозната драма, разиграла се в тази част от Македония в това време. За това свидетелстват житийните сцени, изписани в манастира „Свети архангел Михаил“ в Алмопия, намиращ се на около 30 км от родното й село. През 1790 г., пет години преди мъченичеството на Злата, манастирът е изгорен от ислямизирани власи от съседното село Нъте. Тогава голяма част от българското и влашкото население в Мъглен заедно с Мъгленския епископ Йоан приемат исляма. Стенописите обаче са оцелели. Те са дело на зографи от Крушово и са в народен стил. Това личи най-добре от външния вид на изобразените на тях „турци“, както чак до XX век балканските автори наричат всички мюсюлмани.
На иконите светицата е изобразена в народна носия.
„Турци“ нарича в романите си босненските мюсюлмани дори световноизвестният писател Иво Андрич. Бъдещите мъчители на света Злата са изобразени с фустанели - характерното облекло от гръцката и албанската носия, както и на елинизираните власи в областта. Това потвърждава тезата, че светицата е жертва на последното в историята на Османската империя масово ислямизиране на този район, засегнало всички християни – българи, гърци, албанци и власи. А най-вероятно влюбилият се в нея „турчин“ е просто мюсюлманин, принадлежащ към някоя от въпросните народности. Включително и от български произход. За това говори и фактът, че искал да я вземе за законна съпруга.
Почит
Почитта към новомъченицата се разпространява бързо в Егейска Македония. Много от местните църкви и манастири я изписват на стенопис или икона, а местни названия изобилстват от имена като „дървото на света Злата“ заради мъченическата й смърт на дива круша.
Обесили мъченицата на круша.
Само дванадесет години по-късно, през 1807 г., се появява първата икона на Злата като стенопис в женската част на храма „Успение Богородично“ във Велвендо, на 40 км от Козани. Най-старата подвижна икона на светицата пък е в храма в родното й село Слатина. Реликвата е от XIX век и на нея е било изписано името на мъченицата на български език: „света Злата“. Днес този български надпис е заличен. Стенопис от 1862 г. е запазен във влашкото село Бериславци (днес Периклея). Стенописът е в църквата „Св. Параскева“, построена през 1850 г. Надписът на иконата е двуезичен - на български и на гръцки език.
Реализъм
Няколко са основните житийни сцени, запазени в стенописите на Ошинския манастир, Егейска Македония, Гърция. Първата сцена изобразява отвличането на св. Злата от мястото, където е събирала дърва с останалите български жени. „И ето, един ден, когато Злата излезе с някои жени вън от селото да събира дърва, разбра това онзи агарянин, сговори се с други турци, отиде там, хвана я и я отвлече у дома си“. На втората сцена е изповедникът на Злата йеромонах Тимотей, който благославя светицата преди нейното мъченичество. На следващата сцена от едната страна са изобразени мъченията: „Нетърпейки да бъдат победени от едно момиче, те толкова се ожесточиха и разяриха, че окачиха Христовата агница на една дива круша и се нахвърлиха върху нея с ножовете си, режейки на късове светото тяло на мъченицата“.
Преподобни Никодим Светогорец пише, че тялото на мъченицата е било погребано тайно от благочестиви християни. Според предание на местните жители светите мощи са били пренесени в днешните български земи, но за това събитие няма запазени конкретни сведения.
Връчват днес нейната награда
Днес (15 октомври) от 13 часа в зала „Максима“ на УНСС ще бъде връчена за 15-и път отличието „Българка на годината – света Злата Мъгленска 2024“. Втора поредна година освен статуетката „Българка на годината“ ще бъдат връчени още шест отличия на дами, изявени в различни области. Сред номинираните в конкурса тази година са 20 българки от 11 различни държави.
Наградата "Злата Мъгленска" е учредена през 2009 г.
През 2009 г. по идея на историка Пламен Павлов - професор във Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“, Злата Мъгленска е обявена за небесна застъпница на българките в чужбина, а Държавната агенция за българите в чужбина учреди отличието „Българка на годината“ на името на светицата за наши сънароднички зад граница с особени заслуги към българщината.
Константин Събчев
