П аметта на свети апостол и евангелист Лука се почита от християнския свят на 18 октомври. Той се е родил в сирийския град Антиохия в богато гръцко семейство. Когато слухът за чудесата и учението на Господ Иисус Христос се разпространил от Галилея по цяла Сирия и околните места, тогава и Лука дошъл от Антиохия в Галилея да чуе словата на Спасителя (Мат. 4:24-25; Лук. 4:37).
Признание
Скоро той бил удостоен да бъде приет като един от 70-те „малки“ апостоли. В последните дни от земния живот на Спасителя Лука се намирал в Йерусалим и станал свидетел на разпятието Му. След Възнесението на Христос Лука се завърнал в родният си град Антиохия, където вече имало много християни. По пътя той проповядвал в Севастия, където се намирали нетленните мощи на свети Йоан Предтеча. Когато си тръгвал, поискал да вземе със себе си мощите и да ги отнесе в града си, но местните християни му позволили да вземе само дясната му ръка.
Мисия
Апостолът скоро напуснал Антиохия, за да стане спътник и съратник на апостол Павел, който според преданието му се падал далечен роднина. Той го оставил да утвърди и устрои Църквата в македонския град Филипи (близо до днешния Ксанти, Северна Гърция). Когато апостол Павел отново посетил Филипи, по негово поръчение Лука отишъл в Коринт, за да събере милостиня за бедните християни от Палестина. След като събрали милостиня, свети Лука и апостол Павел се отправили в Палестина. Когато Павел бил взет под стража в палестинския град Кесария, Лука останал с него. Той не го оставил и когато апостолът бил пратен в Рим на съд.
Рим
Там свети Лука написал своето Евангелие - третото според канона - и „Деяния на светите апостоли“. Свети апостол Павел го ръководел и одобрил написаното от него. След две години апостол Павел бил освободен и напуснал Рим заедно с евангелиста. Но скоро император Нерон започнал в Рим ново гонение против християните. Апостол Павел отново се върнал там, за да подкрепи вярващите в Христа и да сподели с тях мъченическия венец. След смъртта му св. Лука благовестявал в Италия, Далмация, Галия Македония, в Ахея и накрая в Беотия. Там починал на 84-годишна възраст с мъченическа смърт, обесен на едно маслиново дърво.
Целебен дъжд
Честното му тяло било погребано в Тива, главния град на Беотия. За местонахождението му станало известно през IV век заради изцеленията, които се извършвали тук, най-вече от болести на очите. Според преданието Господ пращал във вид на дъжд на мястото на погребението на светия апостол целебния „колурий“ (популярно в древността лекарство за очи). Когато синът на Константин Велики, император Констанций (337-361), научил за всичко това, наредил да се пренесе тялото на праведника от Тива в столицата. По време на пренасянето на светите мощи от морския бряг станало чудо. Някой си Анатолий, прислужник на царя, бил болен от неизлечима болест и започнал да се моли пред честните мощи на апостол Лука. И дори помагал да носят ковчега с тях, доколкото имал сили. Но едва изминал няколко крачки, болестта го оставила.
Дарби
Освен че бил надарен да проповядва Божието слово, св. Лука бил още врач и художник. В едно от посланията на свети апостол Павел се казва: "Поздравява ви Лука, многообичният лекар“ (Кол. 4:14). Също така според църковните писатели той пръв изписал образа на Пресвета Богородица с детето Исус, а после създал и други две икони на Божията Майка.
Той изобразил и светите апостоли Петър и Павел и така положил началото на църковната иконопис. Затова художниците го почитат за свой покровител.
Владимирската Богородица е от XII век
Вярващите в Русия са убедени, че иконата на Владимирската Божия Майка, която се пази в Успенския събор в Москва, е нарисувана от свети Лука. Тя попаднала в Константинопол от Йерусалим през V век при император Теодосий II. В Русия иконата идва от Византия около 1130 г. като подарък на киевския княз Мстислав Владимирович от византийския император Йоан II Комнин (1118 – 1143 г.) . Но според експертите тя e нарисувана в началото на XII век в Константинопол и е един от малкото запазени образци на византийската живопис от периода на т. нар. Комнинов ренесанс.
Според преданието Владимирската икона на Богородица е дело на свети Лука.
Мощите му са в Прага и Италия
Тленните останки на свети Лука били положени в константинополския храм „Свети апостоли“ до мощите на други двама апостоли - Андрей и Тимотей. Това станало през 360 г. След превземането на Цариград от кръстоносците през 1204 г. части от мощите му били разнесени в различни градове на Западна Европа. Честната глава на светеца днес се пази в катедралата „Свети Вит“ в Прага. В базиликата „Свети Лука“ във Фано, Италия, пък се съхранява главната част от мощите на светия евангелист.
Катедралата Свети Вит в Прага, където се пази главата на Евангелиста.
