З а 12 март са насрочени протести на миряни и духовници пред Синодалната палата в София. Там ще заседават митрополитите във връзка с касираните епархийски избори в Сливен и приетата след това скандална наредба, лишаваща местни духовници и миряни от право на глас.
Визита
Изненадващо през уикенда Пловдивският митрополит Николай посети Германия и се срещна със Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. Поводът бе освещаването на българския православен храм в Щутгарт, носещ името на Свети Бонифаций и Светите братя Кирил и Методий. Според клирици двамата са обсъдили на четири очи и кризата в Българската православна църква (БПЦ), невиждана от времената на разкола. Остава загадка за какво са се разбрали двамата владици, считани за едни от главните фактори в нашата църква. Твърде вероятно дядо Николай да е потърсил глас в подкрепа на кардиналната си идея, предложена дни по-рано, решенията от злополучното заседание на Св. синод от 24 февруари да бъдат отменени.
Първи тур
Първият тур на изборите за нов духовен водач на Сливенска епархия бе проведен на 18 февруари, само 40 дни след кончината на дядо Йоаникий. От десетте епископи, претенденти да станат негови наследници, местните избиратели определиха двама с мнозинство. Това бяха Агатополски епископ Йеротей (с 26 гласа) и Константийски епископ Михаил (22 гласа). На 25 февруари Синодът в София трябваше да посочи след финално гласуване един от тях за победител. Вместо това обаче ден по-рано архиереите се събраха и касираха изборите заради сигнали за нарушения. По-изненадващото обаче в случая бе, че приеха и „проектонаредба“, според която вече местните няма да имат право на глас и митрополитите ще се избират само от Св. синод в София. Срещу синодалната наредба и с мотивите, че тя влиза в разрез с Устава на БПЦ, гласуваха трима архиереи - Ловчанският Гавриил, Неврокопският Серафим и Видинският Даниил. От резиденцията си в Ню Йорк дядо Йосиф - владиката на САЩ, Канада и Австралия, също се обяви „против“ решенията на Синода и дори намекна за някаква по-мащабна конспирация с цел овладяване на БПЦ предвид и тежкото здравословно състояние на патриарх Неофит.
Отричане
От средата на миналата седмица митрополитите, гласували за новите изборни правила, започнаха един по един да се отричат от подписите си, досущ апостол Петър от заловения в Гетсиманската градина Христос. Под натиск от страна на миряни в епархиите си това първи сториха Врачанският Григорий и Варненският митрополит Йоан. Последният като временно управляващ Сливенска епархия бе отговорен и за провеждането на изборите там. Именно той придвижи до знанието на Синода жалбите за изборни нарушения в първия тур на вота. Дни след касирането му, опитвайки се да угоди на всички лобита в БПЦ, дядо Йоан предложи изборният процес да започне отначало. Това да стане през април с изготвянето на нова листа на достоизбираемите епископи. Най-остър завой предприе Пловдивският митрополит Николай. Той също се разкая за приетата наредба, но обвини Йоан, че е подвел Синода за касирането на изборите. Предложи на 13 март те да продължат, т.е. да се избере един от двамата епископи - Йеротей или Михаил. Дядо Наум от Русе пък поиска свикването на Църковно-народен събор.
Министърът
В понеделник министърът на правосъдието в оставка доц. д-р Атанас Славов също взе отношение по казуса в БПЦ. В отговор на „няколко писма на граждани“ той обясни, че „от правна гледна точка „синодалната наредба“ в случая изглежда проблематична, тъй като с нея се отнемат правата на избирателите съгласно чл. 101, ал. 2“.
За вторник бяха заявени два протеста в София - един срещу касирането на изборите и приетата наредба, и втори - контрапротест в защита решенията на Синода.
Любомир Старидолски
