У никална снимка отпреди 94 години, на която се вижда разрушеният от циклон, преминал над Стара Загора на 1 май 1928 година, временен офис на някогашната Българска народна банка, ще могат да видят на 7 декември любителите на историята в Града на липите.
Фотосът е издирен от куратора на традиционната за деня на банкера изложба д-р Мариана Минкова, която този път е решила да покаже малко известни артефакти, свързани с историята на българските банкноти. Експозицията ще представи в хронологичен ред родните банкноти, емитирани от края на XIX в. до края на XX в, като акцентът е върху характерни за съответните периоди от историческото развитие на страната: Княжество България /1878-1908/, Царство България /1908-1946/, Народна Република България /1946-1990/ и Република България от 1990 година.
Ще бъдат представени копия на първите български банкноти 20 и 50 лева, отпечатани в Санкт Петербург през 1885 година. Най-ранната оригинална банкнота в изложбата е 10 лв. от 1890 г., отпечатана в Лондон. Художествено издържани са ранните банкноти, „орловки”, в обръщение от 1904 до 1924 г.
За пръв път ще бъде видяно копие и на прословутата банкнота „Ботевка“ от 1924 година с образа на поета-националреволюционер, която броени дни след отпечатването е била иззета заради многобройните фалшификации и днес е позната в единични бройки, припомня д-р Минкова. Заради фалшифициране, те са иззети от държавата, което ги прави особено ценни. Внезапната смърт на монарха осутетява подготвяната емисия през 1943 г. и вместо неговия портрет, е поставен този на 6-годишния му наследник Симеон II.
Българските банкноти са с красив дизайн и върху много от тях могат да се видят фрагменти от картини на стари майстори като „Пазар в София” на Антон Митов, „Отец Паисий” на Иван Мърквичка, „Овчар със стадо” по гравюра на Феликс Каниц, „Орач” на Ярослав Вешин и много други.
През годините банкнотите са печатани в Русия, Англия, Германия, САЩ и България. Освен банкнотите ще бъдат показани документи, свързани с банковото дело в Стара Загора; тефтери на майстора – мебелист Георги Атанасов от 1924 година графи „Взел“ и „Дал“ и оригинален касов апарат „Национал“, произведен в Германия в края на ХIХ в и използван в магазина за кафе на Васил Таралежков до към края на 40-те години на миналия ХХ век.
А за разрушителния циклон отпреди близо век разказва дописка, отпечатана в някогашния старозагорски вестник „Зора“ от 8 май 1928 година: "Градът ни бе изненадан от страшен циклон, който вся паника неописуема и остави след себе си небивали досега разрушения. Новопостроени бараки и палатки хвърчаха във въздуха, всички помислиха, че това е вулканично изригване.". В пространната дописка останалият неизвестен автор разказва, че смърчът изкоренил вековни дървета, съборил къщи и джамии, вдигнал покриви. От земята била откъсната и отнесена временната дъсчена барака на местния клон на БНБ, разположена в съседство със сградата на драматичния театър. В суматохата банковите служители легнали на земята и затиснали доколкото могат с телата си оборотните 5 млн. лева.
Смерчът продължил 25 минути, докато стихията постепенно загубила силата си и стоварила на земята всмуканите от града отломки. Заралии видели нещо, което запомнили за цял живот - как от небето валят пари и хората се бият при опитите да ги ловят. Нарочна комисии седмица по-късно описала, че природното бедствие е разрушило напълно 32 къщи, а други 50 станали неизползваеми заради повредите по тях.
Христо Христов
