В етеран от първия ни контингент „сини каски” в Камбоджа, който даде началото на участието на Българската армия в операции по поддържането на мира, се появи с гордо вдигнат национален трибагреник на Рожен. О.р. полк. Борис Гъджаров уважи с присъствието си издигането на знамето ни на 111-метровия пилон на роженските поляни в Родопите.
„Пред вас е едно 76-годишно старче, което е потомък на дядо Кольо Георгиев Гъджаров, чийто племенник съм. Той е един от помощниците на "Освободителят на Родопите" - полковник Владимир Серафимов. Тук се случва всъщност втората Шипка“, обясни за „Телеграф“ ветеранът.
Подвиг
„Както казва старата поговорка, крушката не пада по-далеч от дървото. Аз се казвам Борис Гъджаров и съм от Карлово. Кръстен съм на моя вуйчо, брата на моята майка, който е загинал тук, южно от град Смолян. Тогава градът се е състоял от три села – Горно Пашмакли, Райково и Устово. Южно от Устово има едни възвишения, където са се провели решаващите боеве за освобождението на този край. Тогава полк. Серафимов получава заповед да се изтегли, тъй като към него от Бяло море идва три пъти по-голям противник. Полк. Серафимов обаче не се оттегля, продължава боя с турците, печели – действително с много жертви. Там пада убит и братът на моята майка, моят вуйчо Борис. Това е в района точно където днес е издигнат паметникът на полк. Серафамов. Той е произведен в чин полковник точно поради това, че е успял да освободи тази част на Родопите и да премести българската граница далеч на юг“, разказа о.р. полк. Гъджаров.
Опит
Той е служил в Българската армия повече от 25 години. „Животът ми мина от лейтенант до полковник. От 1974 г. съм в армията, постъпих на служба 1976 г. и служих до 1999 г. Отдадох живота си в служба на България и Българската армия“, разкрива още колоритният патриот, дошъл на роженските поляни. За това време обаче не му се говори, минало е за него. Сега му е по-интересно да посещава подобни мероприятия. Освен Рожен карловецът всяка година изкачва и Шипка, където отдава почит на Паметника на свободата на 3 март и се прекланя пред паметта на загиналите за Освобождението на България от турско робство. „Бях с първия контингент „сини каски“ в Камбоджа за 14 месеца. Това е в периода от май 1992 г. до ноември 1993 г., отпреди вече повече от 30 години. Имам боен опит, но не искам да говоря за това. Сега се занимавам с лов, имам много ловни трофеи вкъщи, същите, каквито има в двореца на царя“, споделя Гъджаров.
Родолюбецът призова към обединение на българите и мир, а не война.
Сила
„На Рожен идвам почти всяка година. Единствено в периода на пандемията имаше затишие. Този път дойдох и заради издигането на този забележителен пилон с българското знаме, защото той олицетворява обединението и е 111 метра висок, колкото са квадратните километра на територията на България. Не виждам защо има хора, които са против това нещо. То обединява нацията“, коментира този достоен българин, който в сегашно време е един от малкото ни останали герои и патриоти. „Аз съм от Карлово. Неслучайно казах за моя дядо, че е пръв помощник на полк. Серафимов, който пък е родом от Свежен и двамата са много близки, а дядо ми става един от най-верните му и най-сигурните му помощници. Аз съм наследил нещо от това родолюбие и неслучайно идвам всяка година на Рожен“, добавя Гъджаров.
Ветеранът от Камбоджа и двойник на цар Борис III заедно с жена си на Рожен.
Образ
В родния си град е познат и като „двойникът на цар Борис Трети“, а причината е, че има поразителна прилика с царя. С усмивка резервистът разкри за „Телеграф“, че преди време е бил избран да изиграе образа на последния български цар в документалния филм на режисьора Николай Чадъров „Загадъчната смърт на цар Борис“, предшестващи трагичните дни на август 1943 г. „Бях поканен на кастинг за двойници на царя за филма. Явиха се над 100 души. На мен ми боядисаха косата, мустака и видяха най-близка прилика и г-н Чадъров веднага ме включи. Правихме снимки в двореца във Враня, в Самоков и Боровец в Царска Бистрица. Станаха много хубави снимки. Филмът представя много версии за смъртта му, как е починал, бил ли е отворен. Пресъздадохме главната квартира на фюрера Адолф Хитлер. Сцената е една загадъчна ръка, която размазва нещо в чиния. След това аз в ролята на цар Борис влизам на срещата с Хитлер, който иска да изпратим войски на Източния фронт. И аз казвам: „Винаги с Германия, но никога срещу Русия“. Филмът мисля, че сега в средата на август ще се излъчи отново по БНТ и със сигурност ще е интересен на зрителите. Надявам се да не го спрат сега покрай сегашните събития и ситуацията с Украйна“, сподели още ветеранът.
Българи от Западните покрайнини и Бесарабия пяха на събора
Хорът от дечица от всички български територии извън пределите на днешна България.
Българи от Западните покрайнини, които се намират в днешна Сърбия, наши сънародници от Северна Македония, Молдова и Бесарабия, в днешна Украйна, дойдоха да уважат издигането на голямото знаме на Рожен. Бесарабската българка Лилия Семкова заедно с Християна Луизу и хор от дечица от всички български краища извън пределите на родината изпълниха песента „Моя страна, моя България“ на роженските поляни. „Инициативата беше да се включат българските общности и изпълнението на химна при откриването на пилона на Рожен. С двете ръце приехме поканата“, разказа за „Телеграф“ Александър Димитров от Босилеград, председател на сдружение „Глас“.
Захари Белчев
