42-ма души са загинали за една година при катастрофи с участието на т.нар. млади джигити – водачи с по-малко от две години шофьорски стаж. Това сочат данни на Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата за 2021 г. Смъртните случаи със замесени млади шофьори са 7,13% от общия брой загинали. Ключов факт е, че тези водачи са само около 5% от общия брой, а същевременно тежките катастрофи с тяхно участие са 12% от общия брой. Средната възраст на младите джигити е 22,9 години, а бройката им е 801 души. Според данните на агенцията всеки четвърти млад шофьор е жена.
Причини
„Няма абсолютно нищо учудващо в тази статистика на фона на това, че 90% от школите за обучение на водачи не преподават качествено, не подготвят добре курсистите си, а държавата не осъществява никакъв контрол върху тази дейност“, коментира за „Телеграф“ Красимир Георгиев, председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България. Според него единственият ключ към това жертвите на пътя да намалеят е качественото обучение. „Каквито и пътища да направим, колкото и модерни автомобили да караме, каквито и глоби и наказания да се прилагат, без добре обучени водачи не можем да постигнем нищо“, категоричен е Георгиев.
Контрол
Според експертите конкретният проблем с обучението у нас е липсата на контрол върху часовете по кормуване. В последните години теоретичното обучение бе почти изцяло дигитализирано, но практическата част остава в 20 век. Ето защо в момента е възможно млад водач да вземе книжка без почти никаква подготовка, особено при най-рисковите елементи от живото шофиране – каране по магистрала, на мокър път, в бързи завои, каране на междуградски двулентов път, изпреварване, шофиране в тъмната част на денонощието. Всички тези елементи се пропускат или спестяват от много автошколи с цел крайната цена на курса да е привлекателна за кандидат-водачите. Доволни от цената пък, те от своя страна не настояват за пълна програма на обучение.
„В момента няма ефикасен начин да се докаже дали даден курсист е получил пълния курс на обучение, тъй като курсът се документира на хартиен документ, в който инструкторът може да запише каквото си иска. Автомобилът може и да не е напускал населеното място, но в картона пише, че е напускал. Понякога идва проверка от ДАИ. На проверяващите се показват прилежно попълнени картони и всичко е наред“, обясни Георгиев. Неподготвените водачи впоследствие минават изпит пред държавата, но чрез корупционни методи за тях се подбира лесен предварително трениран маршрут, който те с лекота преминават, за да придобият шофьорската си книжка.
Промени
С цел да се повиши качеството на обучение още през 2020 г. министърът на образованието разписа промени в наредбата за изпитите, според които часове за кормуване бяха увеличени от 31 на 42, като се въведоха и задължителни 6 ч. извън населено място. От тях минимум 3 ч. трябва да са проведени на магистрала, а останалите 3 на скоростен път с интензивен автомобилен трафик. Бе въведен и задължителен минимален хорариум от 2 учебни часа за управление през тъмната част от денонощието, както и в условията на намалена и ограничена видимост.
Макар и дигитализиран, теоретическият изпит остава възможността курсистите да назубрят задачите, без да могат да прилагат наученото в реалността.
Дигитално
С промените в наредбата се въвежда дигитализация на контрола на обучението по кормуване, чрез който се елиминира човешкият фактор и възможността обучаващите се и инструкторите да се „разбират“ да съкращават обучението. Идеята е електронна система да контролира провеждането на часовете по кормуване и да генерира безспорни доказателства, че даден учебен час наистина се е провел както и където наредбата го изисква. Това ще се случва чрез следене и записване на местоположението на учебния автомобил във всеки един момент по време на обучение, както и неговата скорост на движение. Идеята е никой учебен час в системата да не може да бъде отметнат като приключен, докато всички изисквания не бъдат покрити. Например системата няма да зачете час по кормуване на магистрала, ако учебният автомобил през цялото време се е намирал в града. Същото ще важи и ако средната скорост на автомобила за даден час е под определената. В резултат се очаква инструкторите да започнат да провеждат часовете както трябва, тъй като курсистът няма да бъде допуснат до изпит, ако в системата всички часове не са покрити.
За да влязат промените в сила обаче, е нужен съгласувателен подпис от транспортния министър. Поради разногласия и липса на консенсус в бранша на автошколите обаче две години петима редовни и служебни министри на транспорта не подписват наредбата.
Наизуст
Проблеми има и с теоретичните изпити. Макар и там възможностите за шашми да са елиминирани, стои въпросът с назубрянето на листовките и минаването на изпита, без кандидат-водачът реално да може да прилага знанията си в движението. С тази цел през пролетта на 2023 г. трябва да се въведат интерактивни клипове, които да представят на изпитваните задача от реалното движение по пътищата, която те да анализират и да посочат съответното незаконно поведение или решение на казус. Идеята е да се елиминира възможността на пътя да излизат водачи без функционално разбиране на правилата за движение.
Изпитващият без право да определя маршрута
Една от промените, които макар и със забавяне, се очаква да влезе в сила, е отнемането на възможността на изпитващия да определя маршрута на кандидат-водача на изпита по кормуване. Така ще се елиминира схемата, при която изпитващият подбира предварително трениран маршрут за кандидат-водач, който му е платил подкуп. Идеята е електронно устройство в автомобила да избира произволен маршрут, а изпитващият да няма право да го променя. Тези устройства трябва да се въведат не по-късно от пролетта на 2023 г.
Челните удари заради липса на извънградско
Зачестилите челни удари по първокласните пътища се дължат до голяма степен на неподготвеността на водачите и ниското качество на обучението, съобщиха експерти за „Телеграф“. Един от ефектите на съглашателството между обучаващи и курсисти е пропускането на извънградското шофиране на двулентов път. Именно там е единствената възможност младите водачи да се научат да изпреварват в реални условия. Заради корупционните практики обаче се стига дотам млади водачи да вземат книжка, без да са извършили дори и едно изпреварване по време на курса си.
Деян Дянков
