100 години от освещаването на патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" през 1924 г. се навършиха в четвъртък. Тържествата по този повод обаче ще се проведат на 23 ноември, когато се отбелязва кончината на светеца.
Програма
Тогава Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще отслужи светата литургия заедно с митрополитите от Светия синод, с епископи, духовници и с гости. „Телеграф“ се свърза с Емил Велинов - завеждащ отдел „Протокол“ в Светия синод, който потвърди, че ще бъдат поканени всички български официални лица, както и представители на поместните православни църкви, като окончателният списък тепърва ще се уточнява. За годишнината ще има концерт на хора при "Св. Александър Невски", както и премиера на филма "Не затваряй очи" - първия игрален православен филм в България.
Хроника
Освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" започва на 12 септември 1924 г. със съответния църковен обряд - чин на освещаване. Тъй като храмът има три престола (олтара – б.р.), освещаването се извършва в три последователни дни - 12, 13 и 14 септември 1924 г. На 12 септември 1924 г. освещаването на главния олтар са извършва от митрополит Максим Пловдивски. На 13 септември 1924 г. е осветен северният олтар, посветен на св. св. Кирил и Методий, извършен от Кишиневския и Хотински архиепископ Анастасий, а на 14 септември 1924 г. - южният олтар, на името на свети цар Борис-Михаил от Софийския митрополит Стефан. На тържественото освещаване присъстват почетни делегати от много европейски страни.
Стоеж
Основният камък на храма е положен на 19 февруари 1882 г. на най-високото място в града за времето си. Строежът е извършен в периода от 1904 до 1912 г. На 13 март 1913 г. неговите камбани бият за пръв път, съобщавайки вестта за превземането на Одрин от българската армия по време на Балканската война. През 1953 г. храм-паметникът "Свети Александър Невски" е обявен за патриаршеска катедрала.
Шест години се казва „Св. св. Кирил и Методий“
На 19 октомври 1915 г. с указ на цар Фердинанд катедралата е е преименуван на „Св. св. Кирил и Методий“. По това време България влиза във Първата световна война на страната на Централните сили. Затова на 14 октомври руска ескадра обстрелва Варна, при което загиват 9 души, а 30 са ранени. През 1921 г. правителството на Александър Стамболийски издава указ за връщане на името, подписан от цар Борис ІІI.
Константин Събчев
