П рез студените зимни месеци планините стават още по-коварни, а инцидентите зачестяват. За щастие там горе е мястото на невидимите герои. Онези, които спасяват животи, но и след успешните акции, ние често дори не разбираме техните имена. Затова ние в „Телеграф“ решихме да ви запознаем отблизо с един от тях. Той ходи в Пирин планина от дете. По онова време крачи по горските пътеки или с баща си, който е горски, или с дядо си, който е овчар. Погледът му се захласва по вековните борове, притичващите във високото сърни, по недостижимите сякаш върхове.
Планинският спасител Цветан Пчелин от град Добринище знае много за тайните, рисковете и предизвикателствата в планината, които дебнат туристите.
„Вече ги няма и дядо ми, и баща ми, светла им памет. Но Пирин е тук, аз също. Моята мисия е да помагам на пострадали и бедстващи планинари. Аз нямам професия, аз имам кауза, това е за мен да служа като планински спасител“, споделя 57-годишният мъж. По професия е радиотелевизонен техник. Преди много години започнал работа в телефонния завод в Банско. Това се случва след казармата и женитбата. В предприятието неговият началник ръководи и спасителната служба. Той е човекът, който го пали да стане планински спасител. И тази кауза Цветан Пчелин има от 1989 г., а е на щат от 1992 г. Точно 30 години е спасител. Готов да се притече на помощ на всеки нуждаещ се човек. Зад гърба си има над 300 спасителни акции. И те не са само в Пирин планина, защото се налага често да подкрепя операции и в страната, и в чужбина, със своя опит и рутина. Цветан е и водач на спасително куче от 1995 г., а от 2011 г. е инструктор в Планинската спасителна служба, който обучава водачи на спасителни кучета.
Картина
„В момента мой другар освен колегите в планината е 8-годишното ми куче Бъчо. С него наскоро участвахме 3 дни в акцията по издирването на изчезналото момче в Перник. Имал съм много тежки акции. Но най-тежката и най-тъжната бе през ноември 1999 г. при голямото земетресение в Турция. Там отидох с първото си куче Бък. Ужасна картина – намирахме само мъртви хора сред развалините в сградите. Само човек със силна психика може да понесе това“, разказва Пчелин, който е завеждащ отряд в Добринище. За него и колегите му най-важно е да успеят да спасят човешки живот. Мисията им да помагат и да спасяват ги сближава, а тази мисия е до живот, няма нито омръзване, нито отказване. Десетки пъти им се налага да поемат към улеите под връх Тодорка, за да помагат на затрупани от лавини скиори. Правят го с риск за своя живот. Те помагат на другите, а самите тях Господ ги пази. Защото на пътя в равното всеки може да помогне, но в планината не всеки знае как да е полезен на тези, които са пострадали. Цветан и колегите му нямат прекъсната акция по каквато и да е причина. Преживяват заедно много трудни моменти, но Цветан е наясно, че в тези тежки спасителни акции неговият живот е в ръцете на колегите му, а този на всеки от тях, е в ръцете на останалите. Това пък изгражда страхотно доверие и приятелство между тях.
Болка
Болката обаче остава, когато някой инцидент в гората завърши с фатален край. „За съжаление винаги се намират хора, които искат да карат екстремно. Отиват извън ски центъра и се пускат по улеите. Няма как да сложим мрежа в планината и да ги спрем. И да я поставим, те ще я прескочат, както правят бежанците с оградата на границата ни. Ние даваме всичко от себе си във всяка акция, но няма гаранция, че няма да се стигне до най-лошото. Не сме оставили никого в планината, но се стига и до загуба на човешки живот, защото не сме всесилни“, споделя мъжът. Благодарен е и на доброволците, които винаги се отзовават, макар че все още в държавата ни няма закон, който да регулира тяхната дейност, за да няма уволнени хора, че са напуснали работа заради спасяването на човешки живот. Самият Пчелин не е броил колко пъти е ставал от семейно тържество, за да тръгне в акция. За него е важно да се действа, а не да прави статистика.
Кауза
Звънне ли му телефонът, че трябва да се спаси човешки живот, става и тръгва. Близките му винаги са го подкрепяли. Те знаят, че в тези моменти на първо място е мисията на спасителя, а после е семейството. Защото каузата на Цветан е тази – да спасява хора, а от това по-благородно и по-значимо дело няма. „Наясно с моята кауза са и синът ми, и дъщеря ми, че и внуците ми, които имам от дъщерята – Никола, на 10 г., и Катерина, на 7 г. С малките излизам често в планината на разходки, те също обичат Пирин, вече карат ски. Но ги оставям, когато трябва да се тръгне на акция. Няма нищо по-истинско от това да помогнеш и да си полезен на другите“, твърди Цветан Пчелин. Затова той ще е там и утре. И след утре. Ще е в планината. Готов да поеме на поредната акция. За да помогне на някой бедстващ турист. Защото има мисия. И то каква. Планински спасител.
За планината са нужни екипировка и разум
Цветан е категоричен, че никой не може да си позволи да подцени планината и да надцени своите възможности. Важно е да се обмисля всеки един маршрут и дали е по силите на този, който смята да тръгне по него. Друго условие за безаварийното ходене из планината е човек да има добра екипировка, да се информира предварително за времето и тънкостите на всеки маршрут. Да се ходи с разум в гората. Тогава инцидентите ще са по-малко.
Владимир Симеонов
