Н епознати снимки и детайли от живота на първия български владетел след Освобождението, 1878 г., ще бъде открита на 5 септември от 17 часа в Огледалната зала на Националната галерия.
Някогашният дворец е най-подходящото място за експозицията, защото тъкмо княз Александър фон Батенберг Първи (1879-1886) е превърнал руините на турския конак в съвременна европейска сграда. А ако човек се отклони вдясно от балната зала, ще попадне в помещението, където е бил личният му кабинет.
Съдба
Изложбата е резултат от тригодишни издирвания по архиви и фамилни колекции на фондация „Хайлигенберг Югенхайм“ (името на фамилния замък на българския монарх). Озаглавена е „Сандро - княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“, по детския прякор, с който са го наричали близките му. Ранните му години минават в имението „Хайлигенберг“ на фамилията Батенберг в германския град Югенхайм. В България със задачата да представи изложбата се е заела фондация „Ценности“ на Антонина Стоянова, съпруга на президента Петър Стоянов (1997-2002). Със спомоществувателството на Столичната община на втория етаж в Двореца ще бъдат показани 28 пана със снимки и текстове на български език. (Версията на английски и немски език на всяко пано може да бъде четена чрез QR кодове.) От Германия ще пристигнат специално д-р Йоахим Хорн, председател на фондация „Хайлигенберг Югенхайм“, д-р Зигрун Комати, председател на Германско-българското дружество за насърчаване на връзките и приятелството с България, член на авторския екип на изложбата е и Джони Гловър, член на Консултативния комитет на фондацията.
Дело
От прецизно и професионално подбраните фотоси, картини, факти и документи личи привързаността на Сандро към България. Князът се е бил в Руско-турската освободителна война, а после е избран от Великото народно събрание във Велико Търново през 1879 г. Въпреки липсата на политически опит той поставя основите на българската държавност, полага началото на важни институции в образованието, военното дело, правосъдието. Фон Батенберг дори се противопоставя на Великите сили, отстоявайки каузата на младата си държава, възстановена на картата на Европа след петвековното османско владичество. В деня на откриването - 5 септември 2023, фондация „Ценности“ ще организира пресконференция с участието на гости от немската фондация. На 6 септември представители на Фондация „Ценности“ и Фондация „Хайлигенберг - Югенхайм“ ще почетат делото на княз Александър I в гробницата му в София.
Александър ІІ и Радецки са му кръстници
Александър Йозеф принц фон Батенберг, наричан Сандро, е роден на 5 април 1857 г. във Верона като трето дете на принц Александър фон Хесен унд бай Рейн и на Юлия Хауке. Негови кръстници са чичо му руският император Александър II и фелдмаршал Йозеф фон Радецки. Бащата на Сандро е син на великия херцог на Хесен Лудвиг II и е брат на руската императрица Мария. Той заминава със сестра си за Русия и там се запознава с Юлия, която няма неговото благородно потекло. Двамата напускат Русия и сключват морганатичен брак. Великият херцог Лудвиг III дава на Юлия през 1851 г. титлата графиня Фон Батенберг, а през 1858 г. я прави принцеса. Сандро и неговите братя и сестри трябва да носят нейните титли и са изключени от наследствената линия на великия херцог. Бащата на Сандро е австрийски офицер. През 1862 г. семейството се връща в Хесен. През зимата живеят в Дармщат, а останалата част от годината прекарват на Хайлигенберг в Югенхайм, където бабата на Сандро - великата херцогиня Вилхелмине, има лятна резиденция. Императрица Мария гостува често тук, като си спомня за детството. След 1864 г. тя посещава резиденцията заедно със своя съпруг и децата си. По време на престоите им короновани особи изказват почитанията си към царя. Хайлигенберг става място за срещи на висшата аристокрация. В тази обстановка Сандро расте от петата до тринайсетата си година. След домашното си обучение той посещава гимназията „Педагог“ в Дармщат. По-късно е записан в училището Залцман в Шнепфентал, до град Гота, и живее в училищния интернат.
Запазва само някои части от конака
Протестантът Сандро пристига като български княз в една от векове белязана с ориенталски нрави страна с предимно православно християнско население, за чиято история и настояще той знае малко. Новата българска столица по онова време е малко селище с близо 10 000 жители. Тук Сандро се настанява първо в конака - бившата сграда на местната турска управа, която е в окаяно състояние. Младият княз възлага на виенския архитект Виктор Румпелмайер да превърне руината в представителен дворец. През 1880 г. започват строителните работи. Сградата е изцяло разрушена, построена отново и разширена. Само някои части от фасадата са запазени. По време на строителните работи Сандро живее в скромна резиденция. На 26 декември 1882 г. новият дворец е осветен. Сестрата на княза Мари Каролине, която посещава брат си в България, го описва като голям, с разкошно преддверие и чудесна градина. Днес в сградата се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей.
Лео Богдановски
