П риемът по професионалното направление „Психология“ в университетите ще бъде намален с 5%. Свободните места за „Администрация и управление“ ще се свият с 6%, а за „Икономика“ с 2%. В замяна на това бройките за „Информатика и компютърни науки“ се увеличават със 125.
Тези промени в план-приема на студенти за следващата академична година са разпоредени от новия министър на образованието проф. Галин Цоков. Преструктурирането е частично, но се прави в спешен порядък, за да може специалистите с висше образование да отговорят на нуждите на пазара на труда, посочват от Министерството на образованието и науката. Предложението предстои да бъде одобрено от Министерския съвет, но е коментирано с висшите училища у нас. Промените пък са само частични, тъй като план-приемът вече е минал на обществено обсъждане. Работодателските организации обаче от години настояват да се увеличи приемът на студенти в сфери като здравеопазване и медицински грижи, всякакви специалности в областта на точните науки, както и на приложните като инженерство, добив на полезни изкопаеми, транспорт и животновъдство, предвид това, че бизнесът има огромна нужда от кадри.
Наплив
Местата за студенти в университетите като цяло са увеличени, защото и учениците, които завършват средното си образование, са с 2240 повече от миналата година. Независимо дали редовно или задочно, предполага се, че значителна част от зрелостниците ще продължат образованието си във ВУЗ. Най-желаните специалности в последните години са „Медицина“, „Педагогика“ и „Право“. Не са малко и младежите, които се насочват към „Икономика”, „Администрация и управление“. Като се прибавят „Комуникационна и компютърна техника“ и „Информатика и компютърни науки“, които са модерните специалности, се оказва, че в тези направления се обучават над половината от действащите студенти у нас, сочи анализът на Националната карта на висшето образование, актуализирана за 2022 г. и приета от Министерския съвет през януари. Малцина обаче избират да учат „Математика“, „Химически науки“, „Металознание“ и „Животновъдство“. Оказва се, че някои от професионалните направления са изцяло запълнени, а други са наполовина. “Психология“ пък се преподава в шест български университета. В три от тях специалността е въведена отскоро и това са Бургаският, Шуменският и Русенският университет. „Икономика“ се изучава в УНСС, Благоевградския университет, ИУ-Варна, НБУ и други, но намалението в тази специалност е минимално. „Администрация и управление“ традиционно присъства в университетите с икономическа насоченост, но „Публична администрация“ може да се кандидатства и във Великотърновския университет, в който се изучават предимно хуманитарни науки.
Университети
52 са акредитираните висши училища у нас, от тях 38 са държавни, а 14 - частни. Всички те предлагат огромен брой специалности, разпределени в 52 професионални направления. В частните вузове се обучават около една четвърт от студентите, а останалите са в държавните. Възможностите за обучение в нашите университети са два пъти по-големи от наличния им капацитет в момента. За миналата учебна година са запълнени 48% от потенциалните свободни места във ВУЗ. Изцяло запълнен е приемът по държавна поръчка в специалностите „Медицина“, „Стоматология“, „Здравни грижи“, „Икономика“, „Педагогика“, „Психология“., сочат още данните от Националната карта на висшето образование.
Предимство
18 професионални направления са определени като приоритет за държавата. Сред тях са „Математика“ и „Химически науки“, където се запълват едва 60% от бройките. Приблизително такъв е и процентът в специалностите „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Биотехнологии“ и „Машинно инженерство“. Малко са и кандидатите, които искат да изучат основите на животновъдството, транспорта и материалознанието. Освен тези кадри пазарът на труда се нуждае от завършили висше образование в направления „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ като специалностите „Медицинска сестра“, „Акушерка“ и „Управление на здравните грижи“. От военното и вътрешното министерство пък очакват кадри от професионалните направления „Военно дело“ и „Национална сигурност“. Данните от Рейтинговата система на висшите училища у нас се базират на процента на работещите на позиция, изискваща висше образование или заемащи длъжност по призвание, допълват от МОН. Очевидно за следващата академична година няма да настъпят сериозни промени. Дали ще се действа по идеята на сегашния премиер и бивш образователен министър Николай Денков за консолидиране и сливане на университети предстои да видим.
Сияна Севова
